Продължавам с останалите презентации от първия TEDxBG:

2. Символи, езици, разкази

Стартът на втората част от лекции след кафе паузата беше даден от Андриан Димитров и Яна Симеонова. Те бяха дошли да ни разкажат кой е Стефан Кънчев. Яна започна с кратка биография, която можете да прочетете на сайта, създаден да популяризира неговата работа и да вдъхновява всички с интереси в графичния дизайн. Андриан каза, че Стефан Кънчев е автор на над 1000 запазени знака и символа, над 500 пощенски марки, корици на книги, плакати, пощенски картички, телевизионна графика, опаковки и други. Част от логата можете да разгледате на сайта, в това число на Петрол, Българска телевизия, Национална опера, Централен куклен театър, Български пощи и много други.

Яна показа сравнение между някои от оригиналните лога на Кънчев и сегашните им "заместници", илюстрирайки незнанието на фирмите за истинската им стойност. Андриан пък сподели първата си среща с творчеството на Стефан Кънчев и как е започнал да събира негови лога и да ги векторизира. Част от тях е намирал до кофи за боклук. Над две години труд в свободното им време довела да реализацията на проекта Стефан Кънчев. Сайтът се посещава от хора от цял свят, за които творчеството на Кънчев е източник на вдъхновение и учебник по запазен знак.

Втора в тази част говори Мартичка Божилова - продуцент на документални филми на АГИТПРОП. Накратко Мартичка разказа за еволюцията на документалното кино, как преди 7 години започнали да се занимават с него, как се е родила идеята за награждавания й филм "Георги и пеперудите" и защо за момент са си помислили, че документалното кино може да промени света. "Един филм може само да провокира, може само да предизвиква, да задава въпроси или да ти помогне да се огледаш встрани и да търсиш нещо повече, да направиш живота си по-шарен, да бъдеш по-любопитен."

Мартичка сподели и идеята зад втория си филм - "Проблемът с комарите и други истории", а също и "Коридор №8". Всички те представят реални истории, които трябва да бъдат разказани. След това ни показа трейлър на един от новите си проекти - "Последните черноморски пирати и сър Норман Фостър", както и кратък материал от проекта, който правят за HBO - погребенията на членове от богатите цигански касти, които приличат на фараонски. Мартичка завърши с покана да гледаме документални филми и кратко видео за една българска "success story", което можете да видите онлайн.

Ето и трейлър на филма "Георги и пеперудите", който трябва да гледам:



Трети в тази част, на сцената излезе Константин Христов от favit. Темата на неговата презентация беше бъдещото информационно общество и неговите различия. Преминавайки през аграрното и индустриалното общество, въпросът е кой ще притежава властта в информационната епоха? По "поръчка" на индустриалния елит се създава изчислителната техника, която да доведе до по-висока производителност на труда. Впоследствие компютрите навлизат в домовете на хората, свързват се един с друг и се появява интернет. Хората също се свързват помежду си, пирамидалната структура на обществото се променя и става по-плоска.

Според Коста в информационното общество ние обединяваме талант. Можем да обменяме идеи, опит, да работим с хора по цял свят. Първата част - хардуерът, вече е налице. Оттук нататък идва съдържанието и неговото използване ще очертае разликите между хората. Роля играе също така и качествената информация - тя трябва да е интересна, актуална и достоверна (тук Коста спомена и една нова дума - obsoledge = obsolete + knowledge - всички ненужни неща, с които си пълним главите). В търсене как да си набави качествена информация, той попада на книга за ЦРУ - как те набират и анализират информация и защо са се провалили при Световния търговски център. Последната част от презентацията съдържа визуален елемент, който показва коя ще е аристократичната класа в информационното общество и който трябва да се види, когато е готово видеото.

Втората група презентации завърши с видео от TED 2009 с писателката Елизабет Гилбърт:




3. Акции, реакции и транзакции

Началото на следобедната половина от деня беше дадено от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. След като ни обясни, че бил свикнал да идва на "такива неща", обяви темата на презентацията си - как да променим облика на България чрез идеята за "Зелена България". Това включваше десет точки, които да започнем да правим:

1. чиста енергия
2. тютюнопушене
3. органични храни
4. "save the beaches" - цялата тема за развитие на туризма
5. саниране на сгради, по-енергоспестяващи технологии
6. да няма "пластмасови bags" - тук става въпрос за найлонови торбички
7. по-малко бюрокрация
8. strict environmental control - Дянков се обяви против петролопровода Бургас-Александруполис
9. сметищата и българския боклук
10. инвестиции в екопътеки и екопаркове

Като цяло министърът не беше подготвен, нямаше визуална част на презентацията, речта му беше по-кратка от предвидените 18 минути и беше направен прецедент, като поиска да му се задават въпроси в оставащото време. Листчето с десетте неща си го бил написал същата сутрин на английски и публиката помагаше с българските еквиваленти на някои от думите... Въпросите бяха задавани през Twitter и от тях бяха избрани три:
1. По какъв начин предстоящия мораториум в/у ВЕИ ще подпомогне Зелена България? - няма да има мораториум за ВЕИ и ще се грижим за птиците.
2. Ще предприемете ли нещо практически по тези точки? - вече работи по въпроса с тютюнопушенето, много искал да се забранят найлоновите торбички, ще продължава да съкращава бюрокрацията, поне по половината от посочените точки се работи.
3. Третият въпрос беше зададен от Мартин, който отбеляза слабата подготовка на вицепремиера, за легализиране на генно-модифицирани храни - правителството още не било тръгнало в тази посока, лично Дянков няма да подкрепи подобна идея.


Втората презентация в групата беше на Милена Лазарова - доцент в ТУ София, която ни разказа за проекта Envision, разработен от нейни студенти във връзка със състезание, спонсорирано от Microsoft. Идеята за Envision е породена от втората цел на хилядолетието, формулирана от ООН - образованието, и навлизането на информационните технологии в началното образование. Envision е софтуер, който изисква един компютър, управляван от учителя. Използва се проектор и по една мишка за всяко дете. Програмата има няколко модула - административен (за подготвяне на уроците), презентационен, сайт за публикуване на допълнителна информация.

Последва забавна демонстрация на Envision, като някои от лекторите играха ролята на ученици от втори клас. Всеки имаше различен цвят на мишката и си избра по един анимационен герой, който да следи по-лесно. Учениците отговаряха на различни видове въпроси индивидуално, на някои се състезаваха кой по-бързо ще отбележи най-голям брой отговори, а учителят имаше възможност за ограничаване на времето и за проверяване на резултатите на всеки ученик по всяко време. Пилотен проект Envision е стартирал в три училища в София и се развива изключително успешно.


Трети говори Асен Ненов, който се занимава с биоинформатика и работи в Greon. Неговата тема беше биогорива и още в началото изясни, че те в момента не са "зелени" - дават нисък добив, конкурират се с храните и т.н. Разказа ни каква е разликата между биогоривата от първо, второ, трето и четвърто поколение. В Greon той и колегите му са дефинирали терминът "микробиогорива", като обединили третото и четвъртото поколение. Те са базирани на микроорганизми, които се развиват много бързо, дават висок добив и са сравнително безвредни. Освен това могат да рециклират азотни и серни окиси, както и въглероден диоксид. Няма отпадъци, тъй като водата, използвана за отглеждане на микроорганизмите, се рециклира. Основната бариера пред навлизането на тази технология според Асен не е финансова, а липсата на познание.

Видео презентациите в третата част на TEDxBG разказаха и демонстрираха технологията "шесто чувство". Първото беше с Пати Мейс от TED 2009:



А второто със създателя на технологията по време на TED India - Пранав Мистри:



Третата част завърши с три парчета на Nasekomix, ето първото от тях:



4. Културни образУвания

Последната част от конференцията стартира с Маги Малеева. Тайничко се надявах да говори за тенис и тя точно с това започна. Маги каза, че се притеснява да говори пред публика, както се е притеснявала преди всеки от над 1000-та мача, които е изиграла като професионална тенесистка. Сподели и как се справя с притеснението - за нея няма значение какво мислят хората за нея, защото те много рядко мислят за нещо друго, освен за себе си. След това разказа за тениса - как е израснала на корта, какво е постигнала, какви са били очакванията към нея, колко мрази да пътува, какво значи да играеш тенис - че се проваляш всяка седмица, как говори със себе си, натрупващото се напрежение, контузиите, използвани като почивка и като оправдание да не е най-добрата. Мечтата й била да е здрава и да изиграе цял мач напълно здрава. След операция през 1998 г. тя взела решение, че не иска никой никога вече да я пита как е. Последвали 7 години без контузия и мечтата й се сбъднала. Според нея всеки има потенциала да се справи с проблемите си.

Част от проблемите ни са общи - например трафика и промените в климата. Нематериалната форма на глобалното затопляне затруднява хората да възприемат сериозността на това, което се случва. Бизнесът също участва с решения за опазване на околната среда. Ако това е общия случай за света, в България нещата се случват много бавно и с голямо закъснение. Защо това е така според Маги е описано от вестник Дневник в тази статия. Ако искаме устойчиво развитие, нямаме право да оставяме на хората след нас нерешените си проблеми. Ако искаме да си решаваме проблемите, ще трябва да възпитаваме едни по-отговорни човечета.

За мен презентациите с най-силен емоционален заряд и сила на посланието бяха на Маги и на Ива Бонева. Маги нямаше визуална част на презентацията и успя да задържи вниманието на публиката чрез непринуденото си поведение и използването на хумор.


Втори на сцената излезе Сам Харис - криейтив директор на Международното Общество във Великобритания, с поздрава "сдравейте, аз съм Сам". Той разказа своята история и мечта, която започнала в Манчестър в офиса на организацията, където работи. Там Сам се запознава с българин за пръв път в лицето на Любимка Бисерова, която искала да създаде българско общество в Манчестър. Тя го поканила в с. Пирин в България, което го запленило с природата и спокойния начин на живот. Сам ни показа много снимки, включително на порутеното селско училище, разказа ни за козите, които пасе Юрий, организираните от Любимка музикални фестивали, децата от селото.

Когато се върнал в Манчестър, Сам често се сещал за селото и един ден Любимка му се обадила с новината, че училището се продава на търг и иска ли да го купи. Той сподели колебанията и вътрешната борба, през които е преминал, "разумните" съвети от приятели и близки, че селата умират, в тях няма бъдеще и не са добра инвестиция. Въпреки това на третия търг Сам купил училището и решил да помогне на Любимка да възстанови селото. Така се оформила и идеята Beehives - да превърне село Пирин в международен културен и екологичен център, а шестте му елемента можете да видите на сайта. Сам завърши, като ни показа как смята да преустрои училището и различните инициативи, които смята да разработи, така че хората от различни националности да могат да разказват историите си и да споделят идеите си.

Андреан Нешев завърши "живите" презентации на TEDxBG с темата как в България дизайнът може да създаде идентичност и имидж на държавата. Първата крачка според него е дизайнерите да се легитимират и да поемат отговорността към продуктите си. Следва желанието за конкуренцията с чуждестранни дизайнери и за създаване на дизайн политика. Андреан сподели какво е за него идентичността и за първия си сблъсък с българския дизайн - книга с работи на Стефан Кънчев в международен контекст. Когато се връща в България, за да издири други талантливи дизайнери, той се сблъсква с хаоса, залял външната среда. Заобиколени от тази среда, от българските дизайнери се очаква да творят и да се вдъхновяват от нея.

С този опит Андриан създава първата книга за съвременен комуникационен дизайн в България - VIЖUAL CUT БULGARIЯ. Разказа ни и за интересния начин, по който е направена, за успехите и наградите й. Показа и снимки от част от организираните изложби в България и чужбина, популяризиращи българския дизайн. Един от сегашните проекти на Андреан и неговите колеги се казва A4 и показва как държавните институции могат да имат лесно запомняща се идентичност.

Последното видео беше лекцията на Джанин Бенюс от TED Global 2009:



Първият TEDxBG закриха сестри Бисерови (клипът е дело на @cipisec):



В общи линии - това беше! Остава да чакаме лекциите на сайта на TEDxBG и да намерим своята кауза до следващото издание :)


Flickr images used under Creative Commons from alphadesigner, dave_mcmt.

5 comments:

MARFI каза...

Страхотен и красив в изчерпателността си анализ! Поздравления!

Maggie каза...

Радвам се, че ти харесва :)

Дени Симеонова каза...

Браво, Маги! С този подробен постинг почти ме накара да не съжалявам, че пропуснах ТED. Е, другият път ще се видим там, надявам се :)

Teddy Zareva каза...

Маги, от името на екипа на TEDxBG, искам да ти благодаря за времето, което си отделила, за да напишеш този чудесен пост. Четох го с интерес. :)

Maggie каза...

Дени, трябваше да дойдеш, усещането да си там е друго :)

Теди, благодаря, че се включи. За идеите, които бяха разказани, това е най-малкото, което можем да направим - аз и всички други, които споделиха впечатленията си. Дано за следващото събитие да има интерес от още повече хора :)

С нетърпение чакам и TED 2010 - остават само 27 дни!

Публикуване на коментар


Ако попадате за пръв път в този блог и ви е интересно, можете да се абонирате с RSS четец или с имейл в полето отстрани ->