Само след няколко часа ще празнуваме настъпването на новата 2010 година. В началото на всяка година си даваме обещания, правим списък, поставяме си цели - кои са нещата, които искаме да постигнем. В резултат на положените усилия, част от тях се случват, други - не съвсем.

Като обмисляме целите си за 2010-та, може да приемем и конкретна дума, която да ги олицетворява - например думата на Тара Хънт е achieve, а една от трите думи на Крис Брогън - екосистеми. Мислейки за целите като за процес, разумното им и дълготрайно изпълнение (например да пишем в блога, да правим упражнения и т.н.) би било например един или два пъти в седмицата, а не всеки ден. При неуспех в ежедневните усилия рискуваме да се отчаем и да зарежем всичко.

Другият важен съвет е да не се втурваме да реализираме всички цели едновременно, а например по една на месец или на два месеца. Основната идея е да раздробим голямата цел на малки и по-лесно изпълними задачи, които да атакуваме смело :) Не трябва да забравяме и наградата, с която ще се зарадваме при всяка достигната цел.

Чудесен блог в тази връзка е Zen Habits на Leo Babauta.

Ето и едни котешки цели за забавление:



Весело посрещане на Новата 2010 година!

Images used under Creative Commons from Christopher Chan.

Весела Коледа!


Днес искам да благодаря на всички вас, които от време на време четете този блог :)) Пожелавам ви много здраве, щастливи мигове и постигнати лични и професионални цели. Повече поводи за усмивки и много положителни емоции.

И разбира се, честит имен ден на всички празнуващи днес!


В духа на празника, ето и една селекция от 5 коледни реклами - печатни и телевизионни:











И един бонус:



Flickr image: Zellaby

Вчера в Mashable се появи новината, че Пепси прекъсва 23-годишното си участие и по време на финала Super Bowl през 2010 година няма да има тяхна реклама. Вместо това са отделили бюджет от 20 млн. долара за нов проект - The Pepsi Refresh Project.

На първо място - какво е това Super Bowl и кое е по-важно - рекламите или играта? Super Bowl е финалният мач на Националната футболна лига (NFL), провежда се в неделя (първата неделя от февруари) и е почти като национален празник. Ексклузивните права да излъчват мача се въртят всяка година между три от четирите главни американски телевизии - CBS, NBC и Fox. Заради изключителната гледаемост това е най-скъпото рекламно време в годината. Затова компаниите планират тогава да излъчат най-добрите си, оригинални и скъпи реклами - самото гледане и обсъждане на рекламите се е превърнало част от събитието. Те се излъчват само в Щатите, международните телевизионни мрежи продават отделно рекламно време, но и нямат такава гледаемост.

Едни от най-известните реклами от Super Bowl са рекламата на Macintosh на Apple от 1984 г., Nissan 300ZX Twin Turbo от 1990 г. и McDonald's с Майкъл Джордан и Лари Бърд от 1993 г.

Цените нарастват всяка година, като през 2010 рекламодателите ще плащат 3 млн. долара да 30-секунден клип - и това разбира се не включва разходите за създаването му. За последните 10 години Пепси са похарчили над 142 млн. долара само за рекламите си по време на финала на Super Bowl - това ги нарежда на второ място след Anheuser-Busch.



Въпреки че Pepsi признават маркетинговата ефективност на Super Bowl рекламите, целите им за 2010 са различни. Pepsi Refresh Project ще спонсорира проекти, които обновяват различни общности (refresh communities). Хора, фирми и организации с идеална цел ще могат да предлагат проектите си от 13 януари и тези, за които се съберат най-много гласове, ще получат финансиране:



Тепърва предстои да разберем как ще се реализира новата стратегия на Пепси, но отказвайки се от Super Bowl, те предизвикаха голяма публичност - при това безплатно.

Популярната книга на братята Чип и Дан Хийт (Chip Heat, Dan Heat) Made to Stick: Why Some Ideas Survive and Other Die (Направено да се запомни - Как казаното от вас да се запечата в съзнанието на другите) е издадена в Щатите през 2007 и веднага става хит. У нас е издадена от Изток-Запад следващата година - тихомълком. Открих я съвсем случайно, тъкмо преди да я поръчам на английски.

Чип Хийт е професор по организационно поведение в Graduate School of Business на Станфордския университет, където заедно със студентите си е провел над 40 експеримента и в продължение на доста време е събирал и анализирал естествено прилепчивите идеи. Дан Хийт е бивш изследовател от Харвард и се занимава с консултации и издателство на иновативни учебници - как да се използват видео и технологии вместо текст при съставянето на нов учебник.

Вдъхновени от "Повратната точка" на Малкълм Гладуел, авторите продължават неговата идея за прилепчивостта (stickiness) и използват множество истории и примери, за да обяснят принципите на прилепчивите идеи. Според тях тези принципи се съдържат в акронима SUCCESs, като всяка от неговите шест букви (без последното s) характеризира запомнящите се идеи:

Simple - идеята трябва да е проста
Unexpected - неочаквана
Concrete - конкретна
Credibility - достоверна
Emotion - емоционална
Stories - и да е свързана с интересна история.

В следващи постове ще разкажа за някои от нещата, които ми направиха впечатление от книгата. Сега можете да видите какво казват самите автори:



Освен официалния сайт на книгата, където можете да намерите откъс от нея, Made to Stick има още блог, а Чип и Дан пишат статии за Fast Company. Освен това авторите са подготвили допълнителни безплатни ресурси, които можете да изтеглите от специалната секция на сайта - как да правим запомнящи се презентации, модела SUCCESs, аудио урок с Чип Хийт за идеите от градските легенди, аудио урок с Дан Хийт за това как ние самите да бъдем прилепчиви, pdf за прилепчиво преподаване в училище.

Тази седмица слушах едно интервю със Сет Годин в подкаста на Mitch Joel - Six Pixels of Separation от 13 декември. През януари ще се състои премиерата на новата книга на Сет: Linchpin - Are you Indispensable.

В разговора с продължителност почти 43 мин Сет разказва как е бил издател на книги през 1984 г. и за период от 15 години с неговия екип издали 120 книги на всякакви теми, както и какъв опит е придобил с тази дейност. Споменава първата си авторска книга от 1999 г. Permission Marketing и че оттогава пише по една книга на година.

Сет казва, че французите дори нямат дума за предприемач. Едното определение за предприемач е човек, който изгражда бизнес, по-голям от самия него. Вторият вид предприемачи не искат да получават заплата и да им казват какво да правят, те инвестират собствените си пари. На самия Сет му е отнело много време да вложи сума, по-голяма от 1000 долара, в даден проект. Споделя защо предпочита да работи сам, а не с други инвеститори. За периода от 1984 до 1999 (15 години) той се е провалял в поне 30 значителни проекта. В следващите 5 години са били на ръба на фалита, имал е пари само за 3 месеца напред и ако не са измислели нещо, е трябвало да затворят бизнеса. В тази връзка той казва, че е много добре запознат с честите провали, и смята това за едно от най-големите си предимства. За Сет не е важно да създаде компания за 20 милиона долара, а да създаде идея, която се разпространява.

След това Сет и Мич коментират електронната книга What Matters Now, в която Мич е един от участниците. За Сет не е от толкова голямо значение да продаде повече книги или да му платят да презентира на повече места. Неговата цел е да използва момента, в който се намира, за да събере идеи, които са от значение за него, и така да ги позиционира, че те да се разпространят. Разказва за разликата между книжните и електронните книги, за това как въздейства четенето на книги на разума - например подреждането на идеите и самата им форма (заемат по една страница) в What Matters Now помагат на човек да започне да мисли какво може да приложи и промени през 2010.

По темата за писането на книги, Сет споделя, че е добър в наблюдаването на неща и провокирането на идеи и комбинира провокирането и наблюдението в достатъчно малки откъси, така че хората да искат да ги четат. Според него можеш да започнеш да правиш нещо в рамките на един ден, вече няма пречки - "the gatekeepers have left the building". И оттам - как да бъдеш най-добрия в областта, която си избрал.

Сет определя новата си книга Linchpin като лилавата крава (Purple Cow), но за хора. Според него болшинството от хората отиват на работа всеки ден и се опитват да бъдат точно като останалите, но при сегашната икономическа обстановка и за в бъдеще това ще бъде най-рискованата стратегия.

В интервюто Мич и Сет обсъждат още променящият се свят на бизнеса, начинът на мислене и на действие на големите компании като Google, работата на днешните маркетьори, настъпилата маркетингова революция, състоянието на вестниците и ненужния брой хора, работещи за тях, Уолстрийт и съдбата на публичните компании, Apple и Стийв Джобс, негативните коментари и изолирането на обратната връзка от анонимни източници и в крайна сметка - свършването на работата, наистина важната и страховита работа.

Аудиото от страна на Мич е малко кофти, но въпреки това разговорът си струва и съм сигурна, че всеки почитател на Сет ще го оцени. Чуйте го и вие през Six Pixels of Separation podcast.

Images used under Creative Commons from Wa-J and CC Chapman.

От 1997 г. насам Red Bull правят изложби на творби на техни фенове в целия свят - събитието се казва Art of Can. Хората могат да участват със скулптури, картини, 3D модели, видео, дрехи или произведения на модерното изкуство - каквото им хрумне, без ограничение във възрастта и професията. Единственото условие е да са направени от кенчета от енергийната напитка.

Предишни години Red Bull са провели такива събития освен в различни градове в Щатите, и в Нова Зеландия, Австрия, Германия, Холандия, Швейцария, Обединеното кралство и Южна Африка.

Тази година изложбата е била октомври месец във Вашингтон и жури е избрало 56-те участника. Освен студенти и промишлени дизайнери, измежду тях имало и търговски представители и учители. Имайки предвид града, където се провежда събитието, една от творбите дори представя символите на двете основни партии - демократите и републиканците, съответно магаренце и слонче, открили общ интерес в лицето на енергийната напитка.

Използваните кенчета в даден експонат варират от едно до 4000. Ето как изглеждат наживо с реалните им размери:



Art of Can е чудесен начин за Red Bull да провокират творческите способности на своите клиенти, използвайки вече ненужната опаковка на продукта.

Днес видях идейна реклама в блога на Hjörtur Smarason - Marketing Safari на Аржентинските авиолинии:



Рекламата е от 2004 година, дело на J Walter Thompson (JWT) и се казва "Shadow". Печели златен лъв на наградите в Кан през същата година.

Днес Seth Godin публикува съобщение за новата си електронна книга, която е създал заедно с над 70 други популярни личности, и блогосферата и twitter гръмнаха. What Matters Now - това е заглавието на книгата от 82 страници, с която Сет се надява да ни даде тема за размисъл, желание и енергия да променим нещата. Можете да свалите книгата безплатно и без попълване на досадни форми.

Всеки от участниците е написал една страница есе под заглавие от една дума или фраза. В това число - Hugh MacLeod (както винаги - оригинален, с облак от изречения, книгата му Ignore Everybody: and 39 Other Keys to Creativity чака в количката ми в Amazon), Elizabeth Gilbert, Jackie Huba & Ben McConnell (споделят интересна история за ролята на хората от еднопроцентовата група при стартирането на един бизнес), Chris Anderson (той разглежда microfactories и революцията в света на атомите, породена от доказаните в интернет методи на работа), Tom Peters (неговата тема е Excellence и нейните 19 Е-та), Daniel Pink, Tony Hsieh от Zappos.com (сравнява бизнеса с покер), Guy Kawasaki (10 неща, които да запомним за евангелистите), Mitch Joel, Gary Vaynerchuk (мислех си, че думата на Гари ще е страст, но той е избрал THNX - в смисъл на "thank you" economy), David Meerman Scott, Chip & Dan Heath (авторите на Made to Stick сега говорят за промяната и как да я осъществим, фокусирайки се не върху слабите страни, а върху това, което вече работи), Aaron Wall (темата на Арън е Expertise и колко е важна обратната връзка), John Moore (за компаниите, които са готови да пожертват един вид клиенти, за да спечелят други), Paco Underhill, Dan Ariely, Penelope Trunk, Tim O'Reilly и много други.

Харесаха ми много от идеите, повечето от тях са сентенцията на предстоящите книги на техните автори. Преди Коледа е най-подходящото време за подобен микс от актуални идеи - просто свалете книгата и я прочетете... И да завърша с думите на John Wood от Room to Read, валидни не само за дървета:

"The best time to plant a tree was twenty years ago. The second best time is now."

След "Изворът", ето че и "Атлас изправи рамене" (Atlas Shrugged) е вече напълно преведен на български. Четвъртият и последен роман на Айн Ранд е издаден през 1957 г. в Щатите и 52 години по-късно идва ред на премиерата му в България в три части - с 300 страници по-дълъг от оригиналните 1200 заради особеностите на превода.

В "Атлас изправи рамене" Айн Ранд разглежда как водещите иноватори в САЩ - от индустриалци до хората на изкуството, отказват да продължат да бъдат експлоатирани от обществото. Главната героиня Дагни Тагарт, оперативен директор на най-голямата железница, вижда как всичко около нея се сгромолясва, докато правителството си присвоява все по-голям контрол върху индустрията, а в същото време най-продуктивните хора изчезват един по един, предвождани от мистериозния Джон Голт. Той описва тази "стачка" като "спиране на мотора на света" - оттегляне на умовете, които движат растежа и продуктивността. По този начин те искат да демонстрират, че ако липсват мотивът за печалбата и рационалните и продуктивни усилия, икономиката и обществото ще загинат.

Заглавието на романа е свързано с митичния титан Атлас, който носи на раменете си света. Един от героите казва, че съветът, който би дал на Атлас, е да изправи рамене. Романът съдържа виждането на Айн Ранд за нейната философия - обективизма, описан чрез дългия монолог на Джон Голт в края на книгата.

С излизането си "Атлас изправи рамене" определено не е харесван от критиците, но въпреки това популярността му расте, а през април 2009 г. в резултат на икономическата криза е на първо място в раздела Literature & Fiction на Amazon. Проуване от 1991 г. определя "Атлас изправи рамене" като втората най-влиятелна книга в живота на американците след Библията.

Още през 1964 г. Айн Ранд изнася лекция, в която споделя, че един от най-задаваните й въпроси е пророчески или исторически роман е "Атлас изправи рамене". За нея целта му е била да направи така, че да не стане пророчески. Колкото повече романът остарява обаче, толкова по-актуално става посланието му. Представителите му планират филм, но всъщност той може да не ни е нужен - ние живеем в него сега, в този момент.

------------------------

P.S.: Една критика към издателствата - Мак и Изток-Запад. Очевидно е, че сте бързали доста да пуснете третата част, но за първи път виждам толкова грешки (от всякакъв вид) в книга. Имайки предвид, че учебниците в УНСС не се редактират особено, до скоро си мислех, че няма кой да ги мине по този показател. Дано скоро я преиздатете както трябва, защото е разочароващо.

В SlideShare попаднах на много хубава презентация (и като съдържание, и като дизайн), озаглавена Blogging & Managing Your Personal Brand от Corinne Weisgerber (@corinnew). Тя е асистент професор по комуникации в Университета St. Edward в Остин, Тексас. Презентацията е от преди една година и съдържа 6 основни правила за блогване, какво прави един блог добър, как да коментираме други блогове, как да привличаме коментари в своя блог.



Презентацията е създадена в помощ на студентите от класа на Корийн, както и останалите в профила й: Twitter for Public Relations, Social Media in the Classroom, Role of Social Media during the Mumbai Attacks, Using Twitter to Connect with Audiences, New Release Optimization и други.

Нейният предмет в университета се казва Internet and Social Media for Public Relations. Студентите изучават новите технологии на социалните медии и тяхното приложение в днешния ПР - социални медии и Web 2.0, блогове, уикита, подкасти, RSS feed-ове, вирусни видео клипове, social media news releases и т.н. Тези теми се разглеждат не само от теоретична гледна точка, но и от практическа - студентите трябва сами да направят и поддържат уеб сайт, блог за ПР и подкаст като част от комуникационна кампания.

Оценката се формира от няколко елемента: собствени блог постове (20%), коментари на други блогове (15%), подкаст проект (10%), уеб видео проект (10%), участие (5%), три изпита - първият носи 10%, а следващите два - по 15%. Изискванията за всеки един от елементите са посочени в описанието на курса: по 2 блог поста и коментара на седмица, отговарящи на предварително уточнени изисквания, определна продължителност на подкаста и видео клипа, както и добро техническо изпълнение откъм запис и редактиране.

На блога си Social Media for PR Class Корийн има линкове към блоговете на студентите й, източници на допълнителна информация: Social Media Training Wiki, New PR Wiki, както и подкастите от конференцията South by Southwest SXSW Podcasts, които студентите слушат по време на лекции и упражнения.

Още през 2007 г. при първото си посещение в България Филип Котлър говори за обучението на студентите в практическите сфери на маркетинга в Medill School of Journalism. Дали скоро и в българските университети ще има подобни програми?

Тази седмица попаднах на електронната книга на Small Business Trends - 137 Twitter съвета - Как малките фирми да извлекат най-доброто от Twitter. Публикувана през юни 2009, тя съдържа 137 идеи как да се използва Twitter за бизнес. Съветите са групирани в шест раздела и съответно представляват отговори на шест въпроса:

Въпрос #1 - Как малките фирми да започнат своето присъствие в Twitter?

Първото впечатление е много важно, затова направете профила си пълен - със снимка и биография, добра идея е да наблюдавате поне две-три седмици как комуникират останалите, да напишете няколко туита (по възможност да не са автореклама) и след това да започнете да "следите" други потребители.

В тази част на ebook-a ще откриете още как да търсите правилните потребители (например по географски признак), да следите за споменавания на вашата фирма, както и хората от вашата сфера - доставчици, партньори, конкуренти и с кой общуват те.

Въпрос #2 - Кой е правилният (или грешният) начин да промотирате бизнеса си в Twitter?

Тук участниците в анкетата препоръчват на първо място да се види каква е стратегията на фирмата и как се вписва Twitter в нея, за да не се случи така, че да изоставите профила и присъствието си сравнително бързо. Включват се още брандиране на страницата с профила на фирмата, интегриране на бутони и feed-ове от Twitter на фирмената страница, споделяне на полезно съдържание (например да споделите опит, да дадете съвет, да отговорите на въпрос или пък да туитнете линк към интересен чужд блог пост, под който вече сте написали и коментар), с една дума да не бъдете скучни.

Грешният начин определено е фирмата да говори единствено и само за себе си.

Въпрос #3 - Кой е вашият съвет #1 за Twitter етикет за малки фирми?

Тук се критикуват автоматичните лични съобщения (DM) и мненията малко се припокриват с предишния въпрос. Обяснено е какво е качествен туит чрез акроним - TWEET: Timely, Worth-reading, Educational, Entertaining, and Tweople-connecting (@jonbacon).

Въпрос #4 - Кой е най-добрия начин да ви retweet-нат?

Чисто практически, ако искате някой да препрати вашия туит, оставете му поне 15-20 знака място, за да не се налага да съкращава съобщението ви. То самото трябва да е стойностно - например ексклузивна промоция само за последователите ви в Twitter или полезен блог пост или друг онлайн източник.

Въпрос #5 - Как да управляваме времето си в Twitter?

Поставянето на прости цели като например споделяне на три полезни линка всеки ден ще помогне за създаването на положително отношение. Те могат да се обобщават със специален hashtag, например #goodstuff.

Не е добра идея да работите с приложение за Twitter, което мига и бибитка при всеки нов туит. Времето, прекарано в Twitter, трябва да е строго определено, за да има полза и да може да се контролира - например 10 минути сутрин (с кафето), 10 минути по обяд (в обедната почивка) и още 10 минути в края на деня.

Не е необходимо да четете всеки туит. Ако искате да знаете какво е казано по определена тема, потърсете по hashtag или ключови думи. Препоръчват се и конкретни инструменти - Tweetdeck, Hootsuite и други.

Въпрос #6 - Коя е най-добре пазената ви тайна (нещо, което не е широко известно) за използване на Twitter за бизнес?

В тази категория има препоръки за различни приложения, както и конкретна идея как да откриваме хора, които имат нужда от нашия продукт или услуга.


Ако фирмата ви обмисля да включи Twitter в маркетинговите си тактики, създаването и развитието на контакти, откриването на нови клиенти и задържането на съществуващите, електронната книга Small Business Twitter Tips определено ще ви даде поне една полезна идея.

Остана около месец до Коледа и Нова година и вече започнаха да пристигат "непоискани търговски съобщения" от различни фирми, които предлагат да украсят фирмения ни сайт. Тези с календарите пък са от още по-отдавна. Има още новогодишни предложения от туристически агенции и специални празнични намаления от всевъзможни търговски сайтове.

От Нийд БГ ми предлагат да добавя шапка на фирменото лого, статични и движещи се ленти с коледни мотиви, падаши снежинки на фона на сайта и други подобни. Предвидили са разбира се и опция за индивидуални решения.

Явно заради кризата от друга рекламна фирма смятат, че фирмите ще заменят коледните подаръци към клиенти и партньори (или част от тях) с електронна поздравителна картичка.

С електронна картичка ще знаете точно кой я е получил (отворил имейла), кой си я е запазил, кой я е препратил на приятели, кой е изтрил съобщението. В повечето случаи излизат по-евтино от традиционни картички.

Електронните картички могат да имат и двойна функция. Ако скоро сте обновили уеб сайта си или имате нов продукт или атрактивно предложение, бихте искали да привлечете повече посетители и да получите съответно обратна връзка или по-голям обем продажби. Има риск обаче, ако електронната картичка не е достатъчно интересна и "заразна", да не бъде запомнена. Случвало ми се е да получавам еднакви картички, подписани от две различни фирми в рамките на два дни.

Ако получите истинска хартиена картичка, ще се почувствате специални. Знаейки, че някой я е избрал за вас и си е направил труда да я изпрати по пощата или с куриер (ако пък я донесе лично... двоен бонус). Ръчно написаните пожелания добавят голяма стойност. Самото физическо присъствие на картичката прави контакта по-лесен и истински.

Ако изпращате традиционни хартиени картички, добре е да го направите в първата половина на декември. Така е много вероятно вашата картичка да пристигне първа, а обикновено в офисите тези поздравления се подреждат някъде на видно място (във фоайето при секретарката или офис мениджъра), така че вашето лого ще се забелязва за най-дълъг период от най-много хора. Трябва обаче да сте събрали в базата си данни физическите адреси на получателите, при електронните е доста по-лесно - необходим е само имейла им.

Има компании, които обвързват изпращането на коледни картички с благотворителна кауза - например използват картичките на UNICEF. А в крайна сметка фирмата може да подготви и традиционни, и електронни картички с една и съща тематика. Или да изпратите хартиени, а в началото на новата година да осъществите самостоятелна имейл кампания.

Има и случаи, в които, ако искате наистина да поздравите някого, просто можете да му се обадите или да го посетите лично. Ако този вариант не е изпълним, можете да запишете поздравления на видео и да ги качите в Youtube.

Предколедно винаги е добре да проверим фирмения си сайт - дали всичко работи както трябва, дали всички неточности са отстранени (правописни грешки, неработещи линкове, остаряла информация), улеснен ли е процесът на пазаруване (ако сме онлайн магазин).

Личните, тематични и копоративни блогове също може да прибегнат към коледната тема и да освежат дизайна си.

Ето и някои източници на вдъхновение:


Невероятно, но факт. Пътниците освен, че си плащат билета за градски транспорт, трябва и да бутат трамвая. Или може би това е грижа за тяхната добра физическа форма?! Действието се развива след тунела на Люлин, близо до О'шипка, както се вижда (клик на снимката за по-голям размер).

А пък имайки предвид и брандинга на трамвая - не е чудно защо само младите бутат, а останалите стоят отстрани и наблюдават :)) Спомняте ли си първата реклама на Loop:

Миналата седмица попаднах един след друг на два блога (блогът на Brains on Fire и този на Rohit Bhargava - Influential Marketing), които коментираха thefuntheory.com - състезание, спонсорирано от Volkswagen Швеция.

Идеята на сайта The Fun Theory е, че "нещо толкова просто като забавлението, е най-лесният начин да се промени поведението на хората към по-добро" - било за самите тях и здравето им, за околната среда или за нещо съвсем различно. Всеки може да участва и да изпрати своята идея. За популяризиране на състезанието рекламната агенция DDB Stockholm е създала три клипа, гледани общо над 12 милиона пъти в Youtube (какъв резултат за два месеца!):

Стълбище - пиано



Най-дълбоката кофа в света - само за един ден е събрала 31 кг (75%) повече буклук в сравнение с най-близката обикновена кофа



Аркадна игра със стъклени бутилки



Състезанието се провежда за периода от 1 октомври до 15 декември с голяма награда от 2500 евро. Жури от 4 души ще определи победителите, сред които вече има интересни предложения - състезание с бягащи пътеки и велоергометъри и Pinball игра на спирката на автобуса. След като се обяви победителят, Фолксваген ще предложат на нов сайт тяхното решение на теорията на забавлението чрез технологиите им за опазване на околната среда и автомобилите, които произвеждат.


До преди известно време не обръщах кой знае какво внимание на статистиката от Google Analytics. Влизах от дъжд на вятър, хвърлях по едно око на най-общите неща и това е. В нормалния случай общият брой посещения е стабилен, ключовите думи - също, bounce rate-a се върти около 20%, продължителността на посещенията е над 5 минути, 85-90% от трафика пристига от Google, проверявам кои са най-посещаваните страници (кефя се, че новото ми съдържание се чете :)) и се връщам към другите задачи.

От няколко месеца съм се абонирала за блога на Google Analytics и попреглеждам какви са новите функционалности. След това обаче гледах презентацията на Авинаш Кашик от Inbound Marketing University и ми стана много интересно - Analytics Intelligence и Custom Alerts са вече тук и нямам търпение да ги разгледам! Разтърсих се, попрочетох някои неща, както и стари постове от неговия блог. Ето малко обобщена информация за целите като начин за определяне ефективността на сайта (нали всичко живо само за ROI говори) и оптимизация на съдържанието.


От миналата седмица Google Analytics въведоха опцията да могат да се дефинират до 20 цели. Обикновено първата цел, която човек определя, е конверсията на продажбите - колко купуват на базата на общия брой посетители. Има обаче и други важни цели за ангажираността на потребителите, които е добре да се следят и оптимизират.

Google Analytics предлага три начина да се дефинира цел. Най-лесният метод е да се избере URL адрес - най-често това е thank you страница, до която потребителят стига единствено след като се абонира за вашия бюлетин, поиска каталог, попълни форма за запитване или купи онлайн някой от продуктите ви. За динамични страници от Google също имат решение. Вторият метод за определяне на цели е продължителността на престоя на сайта, а третият - броят посетени страници.



Целта "продажба" обикновено се състои от две отделни части - същинска продажба и т.нар. micro conversions - например абонамент за бюлетин, заявка за получаване на печатен каталог или друго подобно действие. Броят на посетителите избрали микро конверсия би ни дал по-добра представа какво всъщност искат те от нашия сайт.

Коментари - могат да се проследяват за блогове и за сайтове, които дават на потребителите си възможност да оставят коментари. Следят се две действия - "submit your comment" и "post your comment". Тук е обяснено подробно как се прави.

Ако имате бутони за социални мрежи, ще е супер да се знае дали изобщо имат смисъл - използват ли ги посетителите на сайта, за да bookmark-нат или споделят линка с приятелите и последователите си.

Ако сайтът ви има възможност за създаване на акаунти, това също е добре да се дефинира като цел. При анализ на фунията на този процес ще разберете кои от задължителните полета може да отпаднат, за да се улеснят и без това фрустрираните потребители. Някои от captcha формите също са безумни.

Може да се следят още абонаменти за rss feed, както и даунлоуд на файлове.

Когато става въпрос за абонамент за бюлетин или форма за контакт / демо/ оферта / whitepaper / webinar / whatever, може да се добави директно и стойност на постигнатата цел при известен conversion rate - особено при B2B компаниите. Ако например успявате да сключите сделката с 5% от фирмите, дошли от уеб сайта, при средна стойност на услугата от 5000 евро, една такава попълнена формичка допринася 250 евро.

Едно примерно дефиниране на целите за малък B2B сайт би изглеждало по следния начин:

Първа група цели - форма за контакти, запитване и т.н.
Втора група цели - PPC реклама, специални landing страници
Трета група цели - продължителност на престоя над 1 минута, над 5 минути, над 10 минути
Четвърта група цели - посетен брой страници над 2, над 5, над 10 и т.н.

Негативните цели също са от значение - трябва да знаем с кои страници не се справяме добре. Те може да се дефинират в нов профил, за да не се смесват с положителните цели. Такива цели могат да бъдат:

* Продължителност на престоя по-малка от 1 минута
* Посетени страници по-малко от 1 брой

В този случай, ако използваме и Advanced Segment “Visits with Conversions” можем да разберем как хората си тръгват от сайта и да го поправим.

Използването на филтри при различните статистики е много важно. Можем да филтрираме колко души изпълняват различните ни цели, когато са препратени от различни външни сайтове. Ако сме платили един куп пари за PPC реклама, при анализа на фунията с незавършени покупки (зарязаните пазарни колички) искаме да знаем какво е сравнението например с хората, директно написали URL адреса на нашия сайт в браузъра.

Моят сайт например не продава онлайн, продуктът е комплексен и е необходимо да се уточнят много детайли, изисква голяма инвестиция, реализира се напред във времето - с една дума, трябва лична среща (и то не една :)). В този случай от значение за мен е кой е посетил страницата с местоположението на офиса/магазина.

Страницата About us също не е за подценяване - ако посетителят го е грижа коя е тази фирма и за какво се бори, е по-вероятно да дойде на среща и да реши да купи продукта от нас. Също така може да се създаде фуния с първа страница About us и последна страница Thank you. Така ще видите conversion rate на хората, посетили страницата за вашия бизнес. Получените резултати ще послужат за база за промени на съдържанието на страницата, за да се увеличат продажбите.

Това беше засега - отивам да играя с чисто новата Analytics Intelligence. А какви са вашите цели?

Elf Yourself - ако досега не сте си прикачили главата към тялото на някой от танцуващите елфи, то със сигурност сте ги виждали. Най-големият вирусен хит в историята на интернет кампаниите - по време на празниците в края на 2007 и началото на 2008 сайтът е бил 51-вия най-посещаван с над 193 милиона посетители. Над 123 милиона елфа са създадени за период от 6 седмици и са изпратени 35 милиона електронни поздравителни картички.



2009 е четвъртата година на Elf Yourself, създадена от рекламните агенции Toy NY и EVB San Francisco. Кампанията стартира през 2006 с 36 милиона посетители. За четирите седмици на декември шест от 20-те най-търсени ключови думи съдържали думата OfficeMax. Тогава 11 милиона души си направили елфи - това прави по 60 елфа на секунда, което от OfficeMax сметнали за чудесно постижение. Целта за 2007 била просто да увеличат два пъти резултата от предходната година. Вместо два обаче, той се увеличил десет пъти. Водещите на предаванията The Today Show, Good Morning America и CNN American Morning правели свои танцуващи елфи в ефир.

Стратегията зад кампанията била следната - OfficeMax е фирма за канцеларски материали. По време на Коледните празници канцеларските материали не са особено популярни. Затова на първо място, от OfficeMax искали да свържат марката си в главите на потребителите с място, където можеш да купиш коледни подаръци. Освен това в тази сфера имало ключов конкурент с подобно име - Office Depot, и това причинявало известно объркване сред потребителите. С Elf Yourself от OfficeMax искали да започнат създаването на индивидуалност на марката, да я направят по-приветлива и да накарат хората (и особено служителите в офисите) да се усмихнат в празничните дни.

Стойността на кампанията струвала доста по-малко от стандартна телевизионна реклама, която в Щатите е около 500 000 долара. От рекламната агенция спазили три прости правила: дизайнът бил опростен и сайтът - лесен за използване, хората можели да го персонализират и така имали причина да го препратят по-нататък. В изданието на кампанията от 2008 г. използвали Facebook за промотиране на кампанията, другите методи за разпространение включвали имейли, даунлоуд и embed-ване на клиповете в други сайтове.

Кампанията Elf Yourself през трите предишни сезона не довела до някакво осезаемо увеличение на продажбите, за което всъщност е критикувана най-много.

За 2009 целите вече би трябвало да се разширят и да включват повече посетители както в офисите на OfficeMax, така и на сайта им. Прилепчивостта на сайта на Elf Yourself (вижте закона за прилепчивостта в Повратната точка на Малкълм Гладуел) за 2008 била 15 минути - от OfficeMax трябва да открият начин да я използват още по-добре и да привлекат потребителите в магазините - дали чрез купон с отстъпка за намаление или някакво събитие с истински елфи, с които децата (а и големите) да могат да се забавляват и да се снимат. Освен това е добре да се помисли как кампанията може да се използва през останалото време от годината - какво правят "безработните" елфи тогава?

Имайки предвид стойността за изработване и поддръжка на кампанията, OfficeMax имат възможността да експериментират и да подобряват кампанията във времето с всеки сезон.

Във вторник пуснаха кампанията за 2009. На пръв поглед се забелязват следните промени: Добавена е интеграция с Twitter и няколко нови танца - диско, кънтри, хип хоп. Освен това твоят елф вече може да пее. Връзката с Facebook пък позволява да използваш снимка от албумите си там. Както и през 2008, OfficeMax си партнира с JibJab, но е отпаднала задължителната формата за регистрация, преди да можеш да препратиш танцуващия си елф. OfficeMax опитват да монетизират кампанията, като в края на клиповете ти предлагат да купиш картички, снимки, подложки за мишки и чаши - отново с току-що създадения елф.

Дали ще успеят да затвърдят успеха си и тази година?

Ето една страхотна презентазия от TED от юли 2009:



Рори Съдърлeнд е вице-президент на Ogilvy Group. Това е първата му презентация на TED и в нея говори за идеята за промяна на възприятията - примерите с влака, "ре-брандирането" на картофа в Прусия, зърнената закуска на Shreddies. Според Рори технологиите и интерфейса могат да помогнат на хората да вземат решение. Той е забавен, говори бързо и увлекателно.

И финала: "When you place a value on thing like health, love, sex and other things, and learn to place some material value on what you've previously discounted for being merely intangible, a thing not seen, you realize you're much much wealthier than you ever imagined."

Ето едно интервю с него в блога на TED, както и неговия собствен блог.

Преди няколко седмици случайно попаднах на двете книги на Малкълм Гладуел, преведени на български - Повратната точка (The Tipping Point: How Little Things Can Make a Big Difference) и Проблясък. Силата на мигновените решения (Blink: The Power of Thinking Without Thinking). Имам английския вариант на Повратната точка от доста време и всъщност тя ме впечатли много повече от Blink. Чете се много лесно, просто така е написана. Повратната точка е моментът, в който движещата сила на промяната не може да бъде спряна.

Идеята за книгата се е зародила преди Малкълм Гладуел да започне работа в The New Yorker, по това време е бил репортер в The Washington Post и е работил по материал за разпространението на вируса на HIV. Разбрал е колко странни са епидемиите и дори името на книгата има епидемиоложки произход - това е моментът, в който вирусът достига критичната си маса. Тогава си казал - ами ако всяко нещо има своята повратна точка - бизнесът, социалната политика, рекламата и всяка друга област извън медицината?! Примерите и историите в книгата са много и интересни - разпространението на СПИН, сифилис, престъпността в Ню Йорк, обувките на Hush Puppies, самоубийствата в Микронезия, детските предавания Улица Сезам и Загадките на Блу, числото на Дънбар, тютюнопушенето сред тийнейджърите в САЩ и много други.

Книгата е издадена през 2000 година и до 2006 е продадена в 1.7 милиона екземпляра. След 2006 г. продажбите отново се увеличават с новата му книга - Проблясък. На български е издадена миналата година от издателство Жанет-45.

Според Гладуел "най-добрият начин да разберем драматичната трансформация на неизвестни книги в бестселъри, или разпространението на тютюнопушенето сред тийнейджърите, или феноменът на маркетинга от уста на уста, или която и да било друга мистериозна промяна е да мислим за тях като епидемии. Идеите, продуктите, посланията и поведенията се разпространяват точно като вирусите."

Три са нещата, които могат да предизвикат драматични и неочаквано бързи промени в обществото ни. Те са контекстът (обкръжаващата среда), идеята и замесените хора. Много малки промени в някоя от тези три области могат да предизвикат епидемия на промяна в обществото.

Законът на малцината, за който пише Гладуел, включва участието на хора със специални и редки умения. Това са свързващите (connectors), знаещите (mavens) и продаващите (salesmen) хора. Първите познават толкова много хора, че могат да свържат света, вторите са информационните специалисти, които събират познания и знаят как да ги споделят, а третата група са убедителни и харизматични хора с невероятни умения за водене на преговори. Идеята от своя страна трябва да е прилепчива (stickiness factor), а контекстът се проявява чрез условията и обстоятелствата на времето и мястото, където нещата се случват.

Целта на Гладуел с тази книга е да покаже на хората как да започнат свои позитивни епидемии - например преподаватели, които искат да достигнат до студентите си, компании, които да разпространят мълвата за продуктите си, изобщо всеки, който иска да създаде промяна с ограничени ресурси. Ето и неговата презентация от TED от 2004 година за сосовете за спагети (можете да изберете и субтитри на български от менюто на плейъра):



И едно интервю за новата му книга - Outliers: The Story of Success:

Миналата седмица си припомних за великата реклама на Хонда от блога на Ивелина Атанасова:



Още си спомням, когато я видях за първи път - беше някъде втората половина на 2003, една колежка ни я препрати от Щатите, бяха я качили на някакъв сайт и се разпространяваше от уста на уста. Общо взето - гледахме я всички в захлас :))

Кампанията на Хонда е пусната в Обединеното кралство, за да промотира седмото поколение Honda Accord, изпълнена от рекламната агенция Wieden+Kennedy за 6 милиона паунда. Самата продукция е продължила повече от седем месеца и е струвала 1 милион паунда. За първи път я пускат на 6 април 2003 година по време на Бразилското Гран при на Формула 1.

Cog е първата от серия от три реклами, другите две са Sense и Everyday. Тя е най-награждаваната реклама на всички времена - има над 37 награди. Да излъчиш 120-секундна реклама си е било ужасно скъпо, затова е пусната около 20 пъти в този си формат.

Продажбите на автомобили Хонда в Европа са спадали от 1998 г., като от японските марки на първо място е била Тойота, а Нисан е избутала Хонда от второто място. Проучване на потребителите показало, че смятат марката за тъпа. В предложението си Wieden+Kennedy наблегнали на преработването на имиджа на Хонда като по-приятелски настроен към потребителите. Тяхната комуникационна стратегия се казвала Image Up с основен слоган "The Power of Dreams". Така в крайна сметка се родила идеята за верижна реакция на движение, включваща части на автомобил Хонда. Името на проекта било Cog - винтчето, и целта му била да покаже технологичните постижения на Хонда като по-човечни и приветливи.

Екипът на агенцията включвал инженери, техници за специални ефекти, проектанти на автомобили, дори скулптор. Режисьорът - Antoine Bardou-Jacquet, отделил два месеца от графика за концептуални скици на възможните взаимодействия на различните части от колата и още четири месеца за фактическо тестване. Накрая сценарият бил готов. В крайна сметка били необходими 606 кадъра. При монтажа било взето решение компютърно-генерираните графики да бъдат сведени до минимум, като са редактирани само някои части на клипа.



При пускането на рекламата тя заела цяла рекламна пауза и впоследствие била широко отразена от медиите - в това число The Daily Telegraph, The Independent, The Guardian. В деня след излъчването сайтът на Хонда имал рекорден брой посетители в историята си и за една нощ се превърнал във втория най-голям автомобилен сайт. Рекламата била свалена 2,5 милиона пъти през launch фазата.

След десетина дни 60-секундна и пет 30-секундни реклами заместили оригиналния клип - излъчвани в рамките на следващите 6 седмици. Заради силата на криейтив идеята, рекламистите били сигурни, че хората ще проявят инициатива да потърсят и гледат пълната версия. При кратките варианти била предложена интерактивна опция за зрителите на телевизионната мрежа Sky Digital. Те можели да натиснат бутон на дистанционното, който да покаже меню, от което зрителят да избере да гледа пълната 120-секундна версия на рекламата. Освен това, менюто предлагало документален филм в DVD формат и брошура за Хонда Акорд. DVD-то съдържало making-of репортаж с интервюта и процеса на работа, виртуален тур на автомобила, оригиналното парче на Sugarhill Gang - Rapper's Delight и илюстриран пътеводител за всички части, показани в Cog.

Интерактивният 30-секунден вариант бил много успешен - над 250 000 души използвали опцията на менюто и прекарали средно 2 минути и половина в специалната рекламна област. От тях 10 000 поискали да получат DVD-то или брошурата и Хонда използвали контактите им, за да организират значителен брой тест драйвс.

Рекламата била излъчена в Обединеното кралство, Швеция и Австралия, като в останалите страни единственият начин хората да я гледат, бил по интернет. Резултатът от цялостната кампания Image Up била 28% увеличение на автомобили Хонда в UK и увеличение на приходите с 388 милиона паунда за период от две години. Успели да променят потребителското мнение за марката при покупка на следващ автомобил с увеличение от 19%. Маркетинговият им бюджет се равнявал на половината от бюджета на Фолксваген и една трета от този на Тойота, но променяйки стратегията, креативността и нейното изпълнение Хонда UK постигнали целта си.

В последния си блог пост от вчера Drew McLellan напомни за една билборд кампания отпреди 20 години, която беше "документирал" преди около година. Накратко, през 1989 г. ирландска кръчма от Бъфало - Garcia's, заплашена от новоотварящите ресторанти в района, се обърнала към рекламната агенция Crowley Webb. Имали само 20,000 долара бюджет и така била измислена кампанията "Уилям и Ангелът", впоследствие спечелила награда Obie и публикации в New York Times и USA Today.

Рекламната агенция поставяла различен билборд всеки понеделник в продължение на 9 седмици на едно и също място, създавайки перфектната любовна история, в която бил въвлечен целия град. Ето я и нея:










Освен билборда, към кампанията били включени по две радио реклами на седмица, лични обяви в местния вестник, раздаване на флаери, в които се издирвал Ангела, както и самолетен банер по време на бейзболен мач със съобщение от Уилям.

След предпоследния билборд, в който Ангелът се съгласила на среща, цялото заведение било пълно с хора, които чакали да видят какво ще стане. И наистина, една красива жена в червено се появила, Уилям също, намерили се, пили шампанско, танцували на "Lady in Red" и отпрашили с лимузина. Народът съответно полудял, а на следващия понеделник бил поставен и последния билборд.

Естествено в крайна сметка важен е резултатът. За Garcia's Irish Pub освен публикациите в медиите и невероятния word-of-mouth, продажбите се увеличили дори след отварянето на новия ресторант. Собствениците на заведението от своя страна са постъпили доста куражлийски, като са се съгласили на такава нестандартна кампания и за такъв период от време. Интересно дали при сегашния забързан и пълен със стрес начин на живот тази история ще има същия успех :)

Миналата седмица прочетох за това безплатно обучение в блога на Мак Колиер. Освен Мак, другите лектори включват Дейвид Миърмън Скот, Ан Хандли, Крис Брогън и други, и разискват теми като бизнес блогове, SEO, социални мрежи и медии, използване на Facebook и LinkedIn, вирусен маркетинг и т.н. Стори ми се интересно, регистрирах се и понеже изпуснах "живото предаване" на лекциите, сега ги слушам on-demand. Можете да видите списък с десетте лекции на сайта, който Hubspot са създали специално за целта. Записвали са по два уебинара на ден, а от днес - 22 юни до 30 юни ще се проведе изпит - Inbound Marketing Certification Exam. Отличниците ще получат HTML значка и pdf сертификат. Регистрирайте се и вие!

Днес в twitter водещата новина от хората, които следвам, е 12-минутното интервю на Сет Годин с Loic Le Meur:



Освен за групите от последователи - било то на Gmail, ipod, iphone, дори на новия президент на САЩ... Сет отговаря и на един от въпросите, които вълнуват всички - защо не ползва twitter (и тук има голямо признание към Chris Brogan).

Нямам търпение да видя презентацията му от TED, когато пуснат видеото, както направиха с тази на Bill Gates. Другите две, за които ще следя по предварителна препоръка, са тези на Елизабет Гилберт и на Сара Джоунс.


Ако попадате за пръв път в този блог и ви е интересно, можете да се абонирате с RSS четец или с имейл в полето отстрани ->