След известно колебание с какво да започна новата 2010 година в блога, реших да е с нещо ново - като новата книга на Seth Godin - Linchpin: Are you Indispensable? Тринадесетата книга на Сет ще бъде пусната в продажба на 26 януари, а аз получих откъс от книгата днес - три седмици предварително, както самият той беше описал в блога си.
Накратко Сет предложи на читателите си копие от новата си книга. В днешно време има различни начини за промотиране на нова книга - например изпращане на безплатни копия до влиятелни блогъри и други популярни личности с широки мрежи от читатели и последователи, които евентуално да прочетат книгата и още по-евентуално да напишат препоръка за нея и така да я популяризират в своите кръгове.
Но Сет направи нещо различно. Неговото издателство не планира да изпраща безплатни копия на редактори на вестници, списания, ТВ предавания. Вместо това Сет даде възможност на хората, които са най-заинтересовани от неговите идеи, да се самоидентифицират. Първите 3000 човека, които направеха дарение за Acumen, щяха да получат безплатно копие три седмици по-рано от всички останали. За тези извън Щатите (като мен) не беше икономически ефективно да се изпраща книгата в хартиен вариант заради транспортните разходи. Този проблем беше решен с предложение за pdf ebook с обобщение на идеите в книгата. За 48 часа обявената цифра от 3000 души беше достигната със събрани общо 108 хил. долара - повече от предвиденото, защото дарените суми са надвишавали минималната, определена от Сет.
Сега, като мисля за тази идея, се сещам за любимия пример на Дейвид Миърман Скот (David Meerman Scott) в презентациите му за промоцията по откриването на тематичния парк за Хари Потър от Синди Гордън, вицепрезидент на маркетинга в Universal Orlando Resorts във Флорида. Вместо да инвестира огромен бюджет със стандартна промоция, тя съобщава новината само на 7 души (най-популярните блогъри на тема Хари Потър) и в следващите 24 часа 350 млн. души научават за новия тематичен парк. Ако не сте чували как увлекателно Дейвид разказва тази история, вижте началото на тази презентация в неговия блог.
Признавам си - незнаех какво значи Linchpin, и когато разбрах заглавието на книгата, проверих в речника. Там пише, че това е жизненоважен елемент, основна поддържаща и важна част (също и от организация).
Книгата Linchpin е различна от предишните. Тук Сет не разглежда тактиките, които компаниите използват, за да създадат страхотни продукти и да разпространят важни идеи. Тя е личен негов манифест, книга за това да направиш избор и за живота ти. Идеята не е да те накара да напуснеш работа, а да те провокира да преосмислиш как вършиш работата си. Затова Сет задава въпроса: Ако можехте да промените живота си, щяхте ли да го направите?
Сделката на живота ни досега е била съвсем проста: светът ни е пълен със заводи, които се нуждаят от работници. Ако се научите да бъдете един от тези работници - заменяемо болтче в гигантска машина, ако внимавате в училище, мислите, че консумацията е пряк път до щастието, следвате инструкциите, вписвате се и се трудите упорито, те ще се погрижат за вас. Не трябва да сте брилянтни или изобретателни или да поемате големи рискове. Ще си получавате заплатата, здравната осигуровка и сигурността на работното място. В продължение на дълъг период от време този модел е работил. Но в лицето на конкуренцията и технологиите, той се разпада. Образованите хора продължават да правят каквото им се казва, но вече не получават каквото заслужават.
И именно тук е възможността да направим избор и да се наслаждаваме на това, което правим, да помогнем на колегите и клиентите си, да открием гения в себе си:
"Do not internalize the industrial model. You are not one of the myriad of interchangeable pieces, but a unique human being, and if you've got something to say, say it, and think well of yourself while you're learning to say it better."
Сет разглежда разликата между два вида труд - стандартния и емоционалния. Когато извършваме емоционални усилия, ние печелим от това. Да се усмихнем на някого, да се свържем с друг човек, да поемем инициатива - всичко това правим безплатно. Като отидем на работа, вършим каквото се очаква от нас и за което ни плащат. Ако пазим емоционалния си труд за неработно време, след 8-10-12-часовия работен ден просто не ни остава такова.
Аналогично на идеята от Лилавата крава (Purple Cow), както стандартните начини за комуникация с потребителите вече не работят, така и правилата за средностатистическия работник в средностатискическата компания са се променили. Единственият начин да си успешен е да бъдеш забележителен, да говорят за теб. Вече не става въпрос за продуктови характеристики, ползи и вирусни маркетингови кампании, а за индивидуални личности. Ако ще говорим за тях, ще обсъждаме какво правят, а не кои са. Те са Linchpins - незаменимата, движещата сила на бъдещето ни.
Възможно ли е да станем незаменими, да сме творци? Да, възможно е. На първо място трябва да осъзнаем, че други хора вече са го направили. Второто нещо е, че тези хора нямат нищо в повече от нас.
Дефиницията на Сет за изкуството е следната: "Art is a personal gift that changes the recipient." Според него творци не са само тези, които работят с бои, камъни или думи, творци са и тези, които работят с числа, бизнес модели и разярени клиенти. За изкуството не е от значение субстанцията, а намерението и комуникацията. Затова в категорията на творците попадат Jonathan Ive (проектирал iPod), Tony Hsieh (създател на Zappos), Том Питърс, Craig Newmark (създател на Craigslist).
Linchpin е книга за любовта, изкуството, подаръците, промяната, страха. Тя е мотивираща и пълна с прозрения в неповторимия стил на Сет Годин. Показвайки реалността, той очертава посоката как да сме лидери, да правим подаръци, да преодолеем вътрешната съпротива, да осъществим промяна и да сме успешни. Без да се страхуваме и без да се задоволяваме със средностатистическата работа.
Задължителна за всички, които искат да са незаменими - Linchpins! :)
"Doesn't matter if you're always right. It matters that you're always moving."
Image used under Creative Commons from David Reece and icatus.
0 comments:
Публикуване на коментар