Продължавам с останалите презентации от първия TEDxBG:

2. Символи, езици, разкази

Стартът на втората част от лекции след кафе паузата беше даден от Андриан Димитров и Яна Симеонова. Те бяха дошли да ни разкажат кой е Стефан Кънчев. Яна започна с кратка биография, която можете да прочетете на сайта, създаден да популяризира неговата работа и да вдъхновява всички с интереси в графичния дизайн. Андриан каза, че Стефан Кънчев е автор на над 1000 запазени знака и символа, над 500 пощенски марки, корици на книги, плакати, пощенски картички, телевизионна графика, опаковки и други. Част от логата можете да разгледате на сайта, в това число на Петрол, Българска телевизия, Национална опера, Централен куклен театър, Български пощи и много други.

Яна показа сравнение между някои от оригиналните лога на Кънчев и сегашните им "заместници", илюстрирайки незнанието на фирмите за истинската им стойност. Андриан пък сподели първата си среща с творчеството на Стефан Кънчев и как е започнал да събира негови лога и да ги векторизира. Част от тях е намирал до кофи за боклук. Над две години труд в свободното им време довела да реализацията на проекта Стефан Кънчев. Сайтът се посещава от хора от цял свят, за които творчеството на Кънчев е източник на вдъхновение и учебник по запазен знак.

Втора в тази част говори Мартичка Божилова - продуцент на документални филми на АГИТПРОП. Накратко Мартичка разказа за еволюцията на документалното кино, как преди 7 години започнали да се занимават с него, как се е родила идеята за награждавания й филм "Георги и пеперудите" и защо за момент са си помислили, че документалното кино може да промени света. "Един филм може само да провокира, може само да предизвиква, да задава въпроси или да ти помогне да се огледаш встрани и да търсиш нещо повече, да направиш живота си по-шарен, да бъдеш по-любопитен."

Мартичка сподели и идеята зад втория си филм - "Проблемът с комарите и други истории", а също и "Коридор №8". Всички те представят реални истории, които трябва да бъдат разказани. След това ни показа трейлър на един от новите си проекти - "Последните черноморски пирати и сър Норман Фостър", както и кратък материал от проекта, който правят за HBO - погребенията на членове от богатите цигански касти, които приличат на фараонски. Мартичка завърши с покана да гледаме документални филми и кратко видео за една българска "success story", което можете да видите онлайн.

Ето и трейлър на филма "Георги и пеперудите", който трябва да гледам:



Трети в тази част, на сцената излезе Константин Христов от favit. Темата на неговата презентация беше бъдещото информационно общество и неговите различия. Преминавайки през аграрното и индустриалното общество, въпросът е кой ще притежава властта в информационната епоха? По "поръчка" на индустриалния елит се създава изчислителната техника, която да доведе до по-висока производителност на труда. Впоследствие компютрите навлизат в домовете на хората, свързват се един с друг и се появява интернет. Хората също се свързват помежду си, пирамидалната структура на обществото се променя и става по-плоска.

Според Коста в информационното общество ние обединяваме талант. Можем да обменяме идеи, опит, да работим с хора по цял свят. Първата част - хардуерът, вече е налице. Оттук нататък идва съдържанието и неговото използване ще очертае разликите между хората. Роля играе също така и качествената информация - тя трябва да е интересна, актуална и достоверна (тук Коста спомена и една нова дума - obsoledge = obsolete + knowledge - всички ненужни неща, с които си пълним главите). В търсене как да си набави качествена информация, той попада на книга за ЦРУ - как те набират и анализират информация и защо са се провалили при Световния търговски център. Последната част от презентацията съдържа визуален елемент, който показва коя ще е аристократичната класа в информационното общество и който трябва да се види, когато е готово видеото.

Втората група презентации завърши с видео от TED 2009 с писателката Елизабет Гилбърт:




3. Акции, реакции и транзакции

Началото на следобедната половина от деня беше дадено от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. След като ни обясни, че бил свикнал да идва на "такива неща", обяви темата на презентацията си - как да променим облика на България чрез идеята за "Зелена България". Това включваше десет точки, които да започнем да правим:

1. чиста енергия
2. тютюнопушене
3. органични храни
4. "save the beaches" - цялата тема за развитие на туризма
5. саниране на сгради, по-енергоспестяващи технологии
6. да няма "пластмасови bags" - тук става въпрос за найлонови торбички
7. по-малко бюрокрация
8. strict environmental control - Дянков се обяви против петролопровода Бургас-Александруполис
9. сметищата и българския боклук
10. инвестиции в екопътеки и екопаркове

Като цяло министърът не беше подготвен, нямаше визуална част на презентацията, речта му беше по-кратка от предвидените 18 минути и беше направен прецедент, като поиска да му се задават въпроси в оставащото време. Листчето с десетте неща си го бил написал същата сутрин на английски и публиката помагаше с българските еквиваленти на някои от думите... Въпросите бяха задавани през Twitter и от тях бяха избрани три:
1. По какъв начин предстоящия мораториум в/у ВЕИ ще подпомогне Зелена България? - няма да има мораториум за ВЕИ и ще се грижим за птиците.
2. Ще предприемете ли нещо практически по тези точки? - вече работи по въпроса с тютюнопушенето, много искал да се забранят найлоновите торбички, ще продължава да съкращава бюрокрацията, поне по половината от посочените точки се работи.
3. Третият въпрос беше зададен от Мартин, който отбеляза слабата подготовка на вицепремиера, за легализиране на генно-модифицирани храни - правителството още не било тръгнало в тази посока, лично Дянков няма да подкрепи подобна идея.


Втората презентация в групата беше на Милена Лазарова - доцент в ТУ София, която ни разказа за проекта Envision, разработен от нейни студенти във връзка със състезание, спонсорирано от Microsoft. Идеята за Envision е породена от втората цел на хилядолетието, формулирана от ООН - образованието, и навлизането на информационните технологии в началното образование. Envision е софтуер, който изисква един компютър, управляван от учителя. Използва се проектор и по една мишка за всяко дете. Програмата има няколко модула - административен (за подготвяне на уроците), презентационен, сайт за публикуване на допълнителна информация.

Последва забавна демонстрация на Envision, като някои от лекторите играха ролята на ученици от втори клас. Всеки имаше различен цвят на мишката и си избра по един анимационен герой, който да следи по-лесно. Учениците отговаряха на различни видове въпроси индивидуално, на някои се състезаваха кой по-бързо ще отбележи най-голям брой отговори, а учителят имаше възможност за ограничаване на времето и за проверяване на резултатите на всеки ученик по всяко време. Пилотен проект Envision е стартирал в три училища в София и се развива изключително успешно.


Трети говори Асен Ненов, който се занимава с биоинформатика и работи в Greon. Неговата тема беше биогорива и още в началото изясни, че те в момента не са "зелени" - дават нисък добив, конкурират се с храните и т.н. Разказа ни каква е разликата между биогоривата от първо, второ, трето и четвърто поколение. В Greon той и колегите му са дефинирали терминът "микробиогорива", като обединили третото и четвъртото поколение. Те са базирани на микроорганизми, които се развиват много бързо, дават висок добив и са сравнително безвредни. Освен това могат да рециклират азотни и серни окиси, както и въглероден диоксид. Няма отпадъци, тъй като водата, използвана за отглеждане на микроорганизмите, се рециклира. Основната бариера пред навлизането на тази технология според Асен не е финансова, а липсата на познание.

Видео презентациите в третата част на TEDxBG разказаха и демонстрираха технологията "шесто чувство". Първото беше с Пати Мейс от TED 2009:



А второто със създателя на технологията по време на TED India - Пранав Мистри:



Третата част завърши с три парчета на Nasekomix, ето първото от тях:



4. Културни образУвания

Последната част от конференцията стартира с Маги Малеева. Тайничко се надявах да говори за тенис и тя точно с това започна. Маги каза, че се притеснява да говори пред публика, както се е притеснявала преди всеки от над 1000-та мача, които е изиграла като професионална тенесистка. Сподели и как се справя с притеснението - за нея няма значение какво мислят хората за нея, защото те много рядко мислят за нещо друго, освен за себе си. След това разказа за тениса - как е израснала на корта, какво е постигнала, какви са били очакванията към нея, колко мрази да пътува, какво значи да играеш тенис - че се проваляш всяка седмица, как говори със себе си, натрупващото се напрежение, контузиите, използвани като почивка и като оправдание да не е най-добрата. Мечтата й била да е здрава и да изиграе цял мач напълно здрава. След операция през 1998 г. тя взела решение, че не иска никой никога вече да я пита как е. Последвали 7 години без контузия и мечтата й се сбъднала. Според нея всеки има потенциала да се справи с проблемите си.

Част от проблемите ни са общи - например трафика и промените в климата. Нематериалната форма на глобалното затопляне затруднява хората да възприемат сериозността на това, което се случва. Бизнесът също участва с решения за опазване на околната среда. Ако това е общия случай за света, в България нещата се случват много бавно и с голямо закъснение. Защо това е така според Маги е описано от вестник Дневник в тази статия. Ако искаме устойчиво развитие, нямаме право да оставяме на хората след нас нерешените си проблеми. Ако искаме да си решаваме проблемите, ще трябва да възпитаваме едни по-отговорни човечета.

За мен презентациите с най-силен емоционален заряд и сила на посланието бяха на Маги и на Ива Бонева. Маги нямаше визуална част на презентацията и успя да задържи вниманието на публиката чрез непринуденото си поведение и използването на хумор.


Втори на сцената излезе Сам Харис - криейтив директор на Международното Общество във Великобритания, с поздрава "сдравейте, аз съм Сам". Той разказа своята история и мечта, която започнала в Манчестър в офиса на организацията, където работи. Там Сам се запознава с българин за пръв път в лицето на Любимка Бисерова, която искала да създаде българско общество в Манчестър. Тя го поканила в с. Пирин в България, което го запленило с природата и спокойния начин на живот. Сам ни показа много снимки, включително на порутеното селско училище, разказа ни за козите, които пасе Юрий, организираните от Любимка музикални фестивали, децата от селото.

Когато се върнал в Манчестър, Сам често се сещал за селото и един ден Любимка му се обадила с новината, че училището се продава на търг и иска ли да го купи. Той сподели колебанията и вътрешната борба, през които е преминал, "разумните" съвети от приятели и близки, че селата умират, в тях няма бъдеще и не са добра инвестиция. Въпреки това на третия търг Сам купил училището и решил да помогне на Любимка да възстанови селото. Така се оформила и идеята Beehives - да превърне село Пирин в международен културен и екологичен център, а шестте му елемента можете да видите на сайта. Сам завърши, като ни показа как смята да преустрои училището и различните инициативи, които смята да разработи, така че хората от различни националности да могат да разказват историите си и да споделят идеите си.

Андреан Нешев завърши "живите" презентации на TEDxBG с темата как в България дизайнът може да създаде идентичност и имидж на държавата. Първата крачка според него е дизайнерите да се легитимират и да поемат отговорността към продуктите си. Следва желанието за конкуренцията с чуждестранни дизайнери и за създаване на дизайн политика. Андреан сподели какво е за него идентичността и за първия си сблъсък с българския дизайн - книга с работи на Стефан Кънчев в международен контекст. Когато се връща в България, за да издири други талантливи дизайнери, той се сблъсква с хаоса, залял външната среда. Заобиколени от тази среда, от българските дизайнери се очаква да творят и да се вдъхновяват от нея.

С този опит Андриан създава първата книга за съвременен комуникационен дизайн в България - VIЖUAL CUT БULGARIЯ. Разказа ни и за интересния начин, по който е направена, за успехите и наградите й. Показа и снимки от част от организираните изложби в България и чужбина, популяризиращи българския дизайн. Един от сегашните проекти на Андреан и неговите колеги се казва A4 и показва как държавните институции могат да имат лесно запомняща се идентичност.

Последното видео беше лекцията на Джанин Бенюс от TED Global 2009:



Първият TEDxBG закриха сестри Бисерови (клипът е дело на @cipisec):



В общи линии - това беше! Остава да чакаме лекциите на сайта на TEDxBG и да намерим своята кауза до следващото издание :)


Flickr images used under Creative Commons from alphadesigner, dave_mcmt.

Вчера се проведе първото за България събитие TEDxBG в Rainbow Plaza, организирано от четири човека - Мария, Теди, Ния, Алек. Поздравления за усилията, които сте положили - организацията беше много добра, съдържанието беше страшно интересно и вдъхновяващо и събитието надмина очакванията на много хора. БРАВО! Всички присъствали и надявам се много други хора ще очакваме с нетърпение следващия TEDxBG.

Rainbow Plaza е хубава зала, видеото и аудиото бяха на ниво, получихме баджове на рециклирана хартия формат А6 за по-лесно разпознаване, запознаване и общуване, още в екологичната платнена торбичка имаше книга на Капитал, бонбони от шоколадова къща Лионидас, брой на списание.нет, една специална картичка, гривна на TEDxBG, тетрадка Планер и флаери. Браво на спонсорите, че са подкрепили събитието - Първа Инвестиционна банка, Девин, Neveq, Gramma, и партньорите Капитал и Eurapel communications.

Самото събитие TED (Technology, Entertainment, Design) се провежда всяка година в Щатите от фондация с идеална цел и събира мислители, практици, хора с идеи от всички краища на света. До 2009 година се е провеждало в Монтерей, Калифорния, а от миналата година поради нарастващия брой посетители е преместено в Лонг Бийч, Калифорния. Билетите пред 2006 година са стрували 4 400 долара и са били само с покана. През 2007 г. моделът е променен в годишна членска вноска от 6 000 долара.

Преди няколко години организаторите на TED започнали да публикуват безплатно заснетите видео презентации в интернет и те се разпространили от уста на уста до милиони хора (можете да ги разгледате на сайта, вече има много и с български субтитри). Така мисията на TED се променила на Ideas worth spreading. Появила се и идеята за TEDx събития - където х-то означава независимо организирано събитие.

На първия TEDxBG имаше страшно много блогъри, които също ще споделят впечатленията си, Twitter БГ пространството изглежда беше пълно с "живо предаване" от конференцията и с последващи коментари. Можете да видите постове в блогосферата и Twitter канала по hashtag #tedxbg. Снимки има както в Twitter, така и във Flickr. Видео клипове - Youtube. Всички презентации на лекторите бяха заснети и след няколко седмици ще бъдат качени на сайта на TEDxBG.

TEDxBG имаше 13 лектори - български и чужди, както и 5 видео презентации от оригиналното TED събитие. Лекциите бяха разделени в 4 групи и така се формираха четирите части на конференцията, разделени от две кафе паузи и един обяд. След откриването от организаторите, видяхме кратко видео от Крис Андерсън, който обясни какво е TED и какво е TEDx.


1. Връзки, вериги и канали

Денят започна много силно с първите две презентации. Пръв беше Мартин Ангелов, завършил архитектура в УАСГ. Но той не беше дошъл да ни говори за невероятни сгради и пространствени форми... а за движението, и в частност - движението с колела. В началото малко се притесняваше, но след като премина въведееждащата част и започна да говори за самата идея, всичко се оправи. Мартин ни попита колко от присъстващите карат колело и колко биха сменили колата си за колело, ако има идеални условия за това. Ако на първия въпрос вдигнаха ръка 30%, на втория ръцете бяха над 90%.

След това разказа невероятната история за френския акробат Фелип Пети, който е преминал по въже, опънато между кулите близнаци. Вдъхновен от него, Мартин решил да участва в конкурс, като използвал микс от алпинизъм, акробатика, ски лифтове, градски транспорт и колело. Така се ражда идеята Line of bike - опит за градски летеж или как да караме собственото си колело във въздуха, спестявайки време, избягвайки задръстванията и наслаждавайки се на околното пространство по един нов начин. Впоследствие името се променя на колелиния - и на сайта зад него можете да разгледате подробно идеята, техническите детайли и снимки. Логото е много идейно - велосипедист с крилца :) Според Мартин с колелиния може да бъде изградена велосипедна алея от Студентски град например до центъра и Софийския университет. Друг вариант е туристическа колелиния, за която желаещите да видят София от различен ъгъл (и височина) не се нуждаят от собствени колела, а могат да използват инфраструктурата, като заплащат такса.

Вторият лектор беше Ива Бонева - изпълнителен директор на Центъра за приобщаващо образование. Въпреки голямата любов към работата си, през последните няколко години тя е започнала да губи кураж и да се колебае има ли смисъл това, което прави. Темата на нейната лекция е всъщност въпрос - колко струва да забравим. Това е тема за децата на България, които са в най-уязвимо положение и които всички ние сме забравили. След това Ива ни пусна едно 4-минутно видео, създадено заедно с Пол Клиф, за това какви са мечтите и желанията на група деца. Видеото беше невероятно, препоръчвам горещо да го гледате, когато презентацията е онлайн. Имаше смели мечти, простички мечти, противоречиви мечти, неразумни мечти, детски мечти, всякакви мечти. Публиката в залата ту изпадаше в смях, ту й се плачеше. Страхотно!

В показаното видео имаше празни слайдове. На тях е трябвало да бъдат децата, които не са сред нас. Те са 7262 деца, настанени в 140 институции. Още 8133 деца се намират в интернатен тип заведения. Общо 15 409 (петнадесет хиляди четиристотин и девет) деца. Ива ни накара да си представим колко много са 15 409 деца чрез сравнение с местата в залата, с концерт, с бул. Мария Луиза, но най-точната метафора според нея беше, че тези деца се намират в една огромна торба, в която Торбалан е минал и ги е прибрал. Ние не ги виждаме и те не виждат нас. И всички имаме вина за това. Разказа ни защо това положение е толкова страшно и защо в помещение със сто бебета в бившите "Дом, майка и бебе" нито едно от тях не плаче. Как се стига до диагноза обща умствена и физическа изостаналост.

Основното послание на Ива беше: "Спрете да дарявате на институциите за деца!" Тя изтъкна две причини - защото парите не стигат до там и защото това ни купува правото да забравим. Тук ще откриете и отговора на въпроса от началото на лекцията - Колко струва да забравим?

Не става въпрос за пари, защото пари има. Това, което липсва, са добре подготвени специалисти, социални работници и приемни родители. По един имейл седмично до отговорните институции с въпроси какво се случва с децата и къде ще бъдат настанени би бил много по-полезен от дарение. Ива посочи и други възможности - социални работници в болниците, които да работят с току-що родилите майки, по-добра обстановка там, осиновяването, породено от желание да помогнем на детето, а не на себе си, приемната грижа, малките групови домове. Накрая Ива каза: "Много неща в нашето ежедневие не са на живот и смърт; те са много важни, но не са жизненоважни. За тези 15 409 деца нашето действие или бездействие е въпрос на живот". След края на лекцията и аплодисментите все едно бомба беше паднала в залата - тишината беше толкова натрапчива и красноречива.

Следващият лектор беше д-р Иън Сандърс, директор на WWOOF България - World Wide Opportunities on Organic Farms. Той щеше да говори за това, което свързва пицата, разпадането на Римската империя и тоалетната - фосфатите, които са ограничен жизненоважен елемент за нашия живот на Земята. Те са необходими за формирането на ДНК, костите и зъбите и за много биологични процеси и преминават през цикъл от много бавни процеси. Единственият бърз процес е земеделието и обработването на почвата. Д-р Сандърс ни показа какво количество фосфат се съдържа в една пица - в храната, която ядем.

Какво всъщност се е случило в Римската империя? Бързото увеличаване на населението и идеята за "хляб и зрелища" довела до необходимостта от по-големи количества зърно, а те съответно били набавяни чрез завладяване на нови територии - особено Египет. С огромния брой население въпросът с канализацията бил решен чрез голям канал, минаващ през центъра на Рим, който се свързвал с реката Тибър и оттам отивал в морето. Каква е ролята на фосфатите тук? Те били извличани от почвата и транспортирани в империята под формата на храна, след това отделяни от жителите, и през "канализационната система" отивали в морето. Когато Римската империя започнала да залязва, една от причините за това била все по-слабата реколта, добивана от все по-неплодородните почви. Племената, които нападнали и разкъсали империята, дали възможност на обработваемата земя да се превърне в поляни, фосфатите да се възобновят и състоянието на почвата да се стабилизира.

В днешно време фосфатите се влагат в торовете, които използваме при обработването на земята, и така се запазва баланса на живота на хората. Но необходимото количество фосфати расте всяка година, а няма откъде да се достави - това дори е довело до война в част от Сахара. Не е възможно да се използват фосфатите в съществуващите канализационни мрежи, защото те се комбинират с тежки индустриални отпадъци и метали и не са годни за торене. Отговорът според д-р Сандърс се крие в едновремешните ни тоалетни (нужници), но изпълнени в напълно хигиеничен вид и с допълнителната полза от генериране на био газ, който може да се използва за отопление, готвене, осветление.

Последва видео е от презентацията на Сет Годин от TED от февруари 2009 година:



Първата част от презентации завърши с две изпълнения на оперната певица Сюзън Браунфийлд в акомпанимент на пиано. Ето кратко нейно изпълнение от Софийската опера - ария на Кунегонде от оперетата "Кандид" на Ленърд Бърнстейн.



Това е засега, по-късно ще продължа с останалите презентации от TEDxBG - ето го и продължението.

Flickr images used under Creative Commons from Thomas Hawk, Sebastian Mary, JJay.