Вчера се проведе първото за България събитие TEDxBG в Rainbow Plaza, организирано от четири човека - Мария, Теди, Ния, Алек. Поздравления за усилията, които сте положили - организацията беше много добра, съдържанието беше страшно интересно и вдъхновяващо и събитието надмина очакванията на много хора. БРАВО! Всички присъствали и надявам се много други хора ще очакваме с нетърпение следващия TEDxBG.

Rainbow Plaza е хубава зала, видеото и аудиото бяха на ниво, получихме баджове на рециклирана хартия формат А6 за по-лесно разпознаване, запознаване и общуване, още в екологичната платнена торбичка имаше книга на Капитал, бонбони от шоколадова къща Лионидас, брой на списание.нет, една специална картичка, гривна на TEDxBG, тетрадка Планер и флаери. Браво на спонсорите, че са подкрепили събитието - Първа Инвестиционна банка, Девин, Neveq, Gramma, и партньорите Капитал и Eurapel communications.

Самото събитие TED (Technology, Entertainment, Design) се провежда всяка година в Щатите от фондация с идеална цел и събира мислители, практици, хора с идеи от всички краища на света. До 2009 година се е провеждало в Монтерей, Калифорния, а от миналата година поради нарастващия брой посетители е преместено в Лонг Бийч, Калифорния. Билетите пред 2006 година са стрували 4 400 долара и са били само с покана. През 2007 г. моделът е променен в годишна членска вноска от 6 000 долара.

Преди няколко години организаторите на TED започнали да публикуват безплатно заснетите видео презентации в интернет и те се разпространили от уста на уста до милиони хора (можете да ги разгледате на сайта, вече има много и с български субтитри). Така мисията на TED се променила на Ideas worth spreading. Появила се и идеята за TEDx събития - където х-то означава независимо организирано събитие.

На първия TEDxBG имаше страшно много блогъри, които също ще споделят впечатленията си, Twitter БГ пространството изглежда беше пълно с "живо предаване" от конференцията и с последващи коментари. Можете да видите постове в блогосферата и Twitter канала по hashtag #tedxbg. Снимки има както в Twitter, така и във Flickr. Видео клипове - Youtube. Всички презентации на лекторите бяха заснети и след няколко седмици ще бъдат качени на сайта на TEDxBG.

TEDxBG имаше 13 лектори - български и чужди, както и 5 видео презентации от оригиналното TED събитие. Лекциите бяха разделени в 4 групи и така се формираха четирите части на конференцията, разделени от две кафе паузи и един обяд. След откриването от организаторите, видяхме кратко видео от Крис Андерсън, който обясни какво е TED и какво е TEDx.


1. Връзки, вериги и канали

Денят започна много силно с първите две презентации. Пръв беше Мартин Ангелов, завършил архитектура в УАСГ. Но той не беше дошъл да ни говори за невероятни сгради и пространствени форми... а за движението, и в частност - движението с колела. В началото малко се притесняваше, но след като премина въведееждащата част и започна да говори за самата идея, всичко се оправи. Мартин ни попита колко от присъстващите карат колело и колко биха сменили колата си за колело, ако има идеални условия за това. Ако на първия въпрос вдигнаха ръка 30%, на втория ръцете бяха над 90%.

След това разказа невероятната история за френския акробат Фелип Пети, който е преминал по въже, опънато между кулите близнаци. Вдъхновен от него, Мартин решил да участва в конкурс, като използвал микс от алпинизъм, акробатика, ски лифтове, градски транспорт и колело. Така се ражда идеята Line of bike - опит за градски летеж или как да караме собственото си колело във въздуха, спестявайки време, избягвайки задръстванията и наслаждавайки се на околното пространство по един нов начин. Впоследствие името се променя на колелиния - и на сайта зад него можете да разгледате подробно идеята, техническите детайли и снимки. Логото е много идейно - велосипедист с крилца :) Според Мартин с колелиния може да бъде изградена велосипедна алея от Студентски град например до центъра и Софийския университет. Друг вариант е туристическа колелиния, за която желаещите да видят София от различен ъгъл (и височина) не се нуждаят от собствени колела, а могат да използват инфраструктурата, като заплащат такса.

Вторият лектор беше Ива Бонева - изпълнителен директор на Центъра за приобщаващо образование. Въпреки голямата любов към работата си, през последните няколко години тя е започнала да губи кураж и да се колебае има ли смисъл това, което прави. Темата на нейната лекция е всъщност въпрос - колко струва да забравим. Това е тема за децата на България, които са в най-уязвимо положение и които всички ние сме забравили. След това Ива ни пусна едно 4-минутно видео, създадено заедно с Пол Клиф, за това какви са мечтите и желанията на група деца. Видеото беше невероятно, препоръчвам горещо да го гледате, когато презентацията е онлайн. Имаше смели мечти, простички мечти, противоречиви мечти, неразумни мечти, детски мечти, всякакви мечти. Публиката в залата ту изпадаше в смях, ту й се плачеше. Страхотно!

В показаното видео имаше празни слайдове. На тях е трябвало да бъдат децата, които не са сред нас. Те са 7262 деца, настанени в 140 институции. Още 8133 деца се намират в интернатен тип заведения. Общо 15 409 (петнадесет хиляди четиристотин и девет) деца. Ива ни накара да си представим колко много са 15 409 деца чрез сравнение с местата в залата, с концерт, с бул. Мария Луиза, но най-точната метафора според нея беше, че тези деца се намират в една огромна торба, в която Торбалан е минал и ги е прибрал. Ние не ги виждаме и те не виждат нас. И всички имаме вина за това. Разказа ни защо това положение е толкова страшно и защо в помещение със сто бебета в бившите "Дом, майка и бебе" нито едно от тях не плаче. Как се стига до диагноза обща умствена и физическа изостаналост.

Основното послание на Ива беше: "Спрете да дарявате на институциите за деца!" Тя изтъкна две причини - защото парите не стигат до там и защото това ни купува правото да забравим. Тук ще откриете и отговора на въпроса от началото на лекцията - Колко струва да забравим?

Не става въпрос за пари, защото пари има. Това, което липсва, са добре подготвени специалисти, социални работници и приемни родители. По един имейл седмично до отговорните институции с въпроси какво се случва с децата и къде ще бъдат настанени би бил много по-полезен от дарение. Ива посочи и други възможности - социални работници в болниците, които да работят с току-що родилите майки, по-добра обстановка там, осиновяването, породено от желание да помогнем на детето, а не на себе си, приемната грижа, малките групови домове. Накрая Ива каза: "Много неща в нашето ежедневие не са на живот и смърт; те са много важни, но не са жизненоважни. За тези 15 409 деца нашето действие или бездействие е въпрос на живот". След края на лекцията и аплодисментите все едно бомба беше паднала в залата - тишината беше толкова натрапчива и красноречива.

Следващият лектор беше д-р Иън Сандърс, директор на WWOOF България - World Wide Opportunities on Organic Farms. Той щеше да говори за това, което свързва пицата, разпадането на Римската империя и тоалетната - фосфатите, които са ограничен жизненоважен елемент за нашия живот на Земята. Те са необходими за формирането на ДНК, костите и зъбите и за много биологични процеси и преминават през цикъл от много бавни процеси. Единственият бърз процес е земеделието и обработването на почвата. Д-р Сандърс ни показа какво количество фосфат се съдържа в една пица - в храната, която ядем.

Какво всъщност се е случило в Римската империя? Бързото увеличаване на населението и идеята за "хляб и зрелища" довела до необходимостта от по-големи количества зърно, а те съответно били набавяни чрез завладяване на нови територии - особено Египет. С огромния брой население въпросът с канализацията бил решен чрез голям канал, минаващ през центъра на Рим, който се свързвал с реката Тибър и оттам отивал в морето. Каква е ролята на фосфатите тук? Те били извличани от почвата и транспортирани в империята под формата на храна, след това отделяни от жителите, и през "канализационната система" отивали в морето. Когато Римската империя започнала да залязва, една от причините за това била все по-слабата реколта, добивана от все по-неплодородните почви. Племената, които нападнали и разкъсали империята, дали възможност на обработваемата земя да се превърне в поляни, фосфатите да се възобновят и състоянието на почвата да се стабилизира.

В днешно време фосфатите се влагат в торовете, които използваме при обработването на земята, и така се запазва баланса на живота на хората. Но необходимото количество фосфати расте всяка година, а няма откъде да се достави - това дори е довело до война в част от Сахара. Не е възможно да се използват фосфатите в съществуващите канализационни мрежи, защото те се комбинират с тежки индустриални отпадъци и метали и не са годни за торене. Отговорът според д-р Сандърс се крие в едновремешните ни тоалетни (нужници), но изпълнени в напълно хигиеничен вид и с допълнителната полза от генериране на био газ, който може да се използва за отопление, готвене, осветление.

Последва видео е от презентацията на Сет Годин от TED от февруари 2009 година:



Първата част от презентации завърши с две изпълнения на оперната певица Сюзън Браунфийлд в акомпанимент на пиано. Ето кратко нейно изпълнение от Софийската опера - ария на Кунегонде от оперетата "Кандид" на Ленърд Бърнстейн.



Това е засега, по-късно ще продължа с останалите презентации от TEDxBG - ето го и продължението.

Flickr images used under Creative Commons from Thomas Hawk, Sebastian Mary, JJay.

След известно колебание с какво да започна новата 2010 година в блога, реших да е с нещо ново - като новата книга на Seth Godin - Linchpin: Are you Indispensable? Тринадесетата книга на Сет ще бъде пусната в продажба на 26 януари, а аз получих откъс от книгата днес - три седмици предварително, както самият той беше описал в блога си.

Накратко Сет предложи на читателите си копие от новата си книга. В днешно време има различни начини за промотиране на нова книга - например изпращане на безплатни копия до влиятелни блогъри и други популярни личности с широки мрежи от читатели и последователи, които евентуално да прочетат книгата и още по-евентуално да напишат препоръка за нея и така да я популяризират в своите кръгове.

Но Сет направи нещо различно. Неговото издателство не планира да изпраща безплатни копия на редактори на вестници, списания, ТВ предавания. Вместо това Сет даде възможност на хората, които са най-заинтересовани от неговите идеи, да се самоидентифицират. Първите 3000 човека, които направеха дарение за Acumen, щяха да получат безплатно копие три седмици по-рано от всички останали. За тези извън Щатите (като мен) не беше икономически ефективно да се изпраща книгата в хартиен вариант заради транспортните разходи. Този проблем беше решен с предложение за pdf ebook с обобщение на идеите в книгата. За 48 часа обявената цифра от 3000 души беше достигната със събрани общо 108 хил. долара - повече от предвиденото, защото дарените суми са надвишавали минималната, определена от Сет.

Сега, като мисля за тази идея, се сещам за любимия пример на Дейвид Миърман Скот (David Meerman Scott) в презентациите му за промоцията по откриването на тематичния парк за Хари Потър от Синди Гордън, вицепрезидент на маркетинга в Universal Orlando Resorts във Флорида. Вместо да инвестира огромен бюджет със стандартна промоция, тя съобщава новината само на 7 души (най-популярните блогъри на тема Хари Потър) и в следващите 24 часа 350 млн. души научават за новия тематичен парк. Ако не сте чували как увлекателно Дейвид разказва тази история, вижте началото на тази презентация в неговия блог.

Признавам си - незнаех какво значи Linchpin, и когато разбрах заглавието на книгата, проверих в речника. Там пише, че това е жизненоважен елемент, основна поддържаща и важна част (също и от организация).

Книгата Linchpin е различна от предишните. Тук Сет не разглежда тактиките, които компаниите използват, за да създадат страхотни продукти и да разпространят важни идеи. Тя е личен негов манифест, книга за това да направиш избор и за живота ти. Идеята не е да те накара да напуснеш работа, а да те провокира да преосмислиш как вършиш работата си. Затова Сет задава въпроса: Ако можехте да промените живота си, щяхте ли да го направите?

Сделката на живота ни досега е била съвсем проста: светът ни е пълен със заводи, които се нуждаят от работници. Ако се научите да бъдете един от тези работници - заменяемо болтче в гигантска машина, ако внимавате в училище, мислите, че консумацията е пряк път до щастието, следвате инструкциите, вписвате се и се трудите упорито, те ще се погрижат за вас. Не трябва да сте брилянтни или изобретателни или да поемате големи рискове. Ще си получавате заплатата, здравната осигуровка и сигурността на работното място. В продължение на дълъг период от време този модел е работил. Но в лицето на конкуренцията и технологиите, той се разпада. Образованите хора продължават да правят каквото им се казва, но вече не получават каквото заслужават.

И именно тук е възможността да направим избор и да се наслаждаваме на това, което правим, да помогнем на колегите и клиентите си, да открием гения в себе си:

"Do not internalize the industrial model. You are not one of the myriad of interchangeable pieces, but a unique human being, and if you've got something to say, say it, and think well of yourself while you're learning to say it better."

Сет разглежда разликата между два вида труд - стандартния и емоционалния. Когато извършваме емоционални усилия, ние печелим от това. Да се усмихнем на някого, да се свържем с друг човек, да поемем инициатива - всичко това правим безплатно. Като отидем на работа, вършим каквото се очаква от нас и за което ни плащат. Ако пазим емоционалния си труд за неработно време, след 8-10-12-часовия работен ден просто не ни остава такова.

Аналогично на идеята от Лилавата крава (Purple Cow), както стандартните начини за комуникация с потребителите вече не работят, така и правилата за средностатистическия работник в средностатискическата компания са се променили. Единственият начин да си успешен е да бъдеш забележителен, да говорят за теб. Вече не става въпрос за продуктови характеристики, ползи и вирусни маркетингови кампании, а за индивидуални личности. Ако ще говорим за тях, ще обсъждаме какво правят, а не кои са. Те са Linchpins - незаменимата, движещата сила на бъдещето ни.

Възможно ли е да станем незаменими, да сме творци? Да, възможно е. На първо място трябва да осъзнаем, че други хора вече са го направили. Второто нещо е, че тези хора нямат нищо в повече от нас.

Дефиницията на Сет за изкуството е следната: "Art is a personal gift that changes the recipient." Според него творци не са само тези, които работят с бои, камъни или думи, творци са и тези, които работят с числа, бизнес модели и разярени клиенти. За изкуството не е от значение субстанцията, а намерението и комуникацията. Затова в категорията на творците попадат Jonathan Ive (проектирал iPod), Tony Hsieh (създател на Zappos), Том Питърс, Craig Newmark (създател на Craigslist).


Linchpin е книга за любовта, изкуството, подаръците, промяната, страха. Тя е мотивираща и пълна с прозрения в неповторимия стил на Сет Годин. Показвайки реалността, той очертава посоката как да сме лидери, да правим подаръци, да преодолеем вътрешната съпротива, да осъществим промяна и да сме успешни. Без да се страхуваме и без да се задоволяваме със средностатистическата работа.

Задължителна за всички, които искат да са незаменими - Linchpins! :)

"Doesn't matter if you're always right. It matters that you're always moving."

Image used under Creative Commons from David Reece and icatus.

Тази седмица слушах едно интервю със Сет Годин в подкаста на Mitch Joel - Six Pixels of Separation от 13 декември. През януари ще се състои премиерата на новата книга на Сет: Linchpin - Are you Indispensable.

В разговора с продължителност почти 43 мин Сет разказва как е бил издател на книги през 1984 г. и за период от 15 години с неговия екип издали 120 книги на всякакви теми, както и какъв опит е придобил с тази дейност. Споменава първата си авторска книга от 1999 г. Permission Marketing и че оттогава пише по една книга на година.

Сет казва, че французите дори нямат дума за предприемач. Едното определение за предприемач е човек, който изгражда бизнес, по-голям от самия него. Вторият вид предприемачи не искат да получават заплата и да им казват какво да правят, те инвестират собствените си пари. На самия Сет му е отнело много време да вложи сума, по-голяма от 1000 долара, в даден проект. Споделя защо предпочита да работи сам, а не с други инвеститори. За периода от 1984 до 1999 (15 години) той се е провалял в поне 30 значителни проекта. В следващите 5 години са били на ръба на фалита, имал е пари само за 3 месеца напред и ако не са измислели нещо, е трябвало да затворят бизнеса. В тази връзка той казва, че е много добре запознат с честите провали, и смята това за едно от най-големите си предимства. За Сет не е важно да създаде компания за 20 милиона долара, а да създаде идея, която се разпространява.

След това Сет и Мич коментират електронната книга What Matters Now, в която Мич е един от участниците. За Сет не е от толкова голямо значение да продаде повече книги или да му платят да презентира на повече места. Неговата цел е да използва момента, в който се намира, за да събере идеи, които са от значение за него, и така да ги позиционира, че те да се разпространят. Разказва за разликата между книжните и електронните книги, за това как въздейства четенето на книги на разума - например подреждането на идеите и самата им форма (заемат по една страница) в What Matters Now помагат на човек да започне да мисли какво може да приложи и промени през 2010.

По темата за писането на книги, Сет споделя, че е добър в наблюдаването на неща и провокирането на идеи и комбинира провокирането и наблюдението в достатъчно малки откъси, така че хората да искат да ги четат. Според него можеш да започнеш да правиш нещо в рамките на един ден, вече няма пречки - "the gatekeepers have left the building". И оттам - как да бъдеш най-добрия в областта, която си избрал.

Сет определя новата си книга Linchpin като лилавата крава (Purple Cow), но за хора. Според него болшинството от хората отиват на работа всеки ден и се опитват да бъдат точно като останалите, но при сегашната икономическа обстановка и за в бъдеще това ще бъде най-рискованата стратегия.

В интервюто Мич и Сет обсъждат още променящият се свят на бизнеса, начинът на мислене и на действие на големите компании като Google, работата на днешните маркетьори, настъпилата маркетингова революция, състоянието на вестниците и ненужния брой хора, работещи за тях, Уолстрийт и съдбата на публичните компании, Apple и Стийв Джобс, негативните коментари и изолирането на обратната връзка от анонимни източници и в крайна сметка - свършването на работата, наистина важната и страховита работа.

Аудиото от страна на Мич е малко кофти, но въпреки това разговорът си струва и съм сигурна, че всеки почитател на Сет ще го оцени. Чуйте го и вие през Six Pixels of Separation podcast.

Images used under Creative Commons from Wa-J and CC Chapman.

Днес Seth Godin публикува съобщение за новата си електронна книга, която е създал заедно с над 70 други популярни личности, и блогосферата и twitter гръмнаха. What Matters Now - това е заглавието на книгата от 82 страници, с която Сет се надява да ни даде тема за размисъл, желание и енергия да променим нещата. Можете да свалите книгата безплатно и без попълване на досадни форми.

Всеки от участниците е написал една страница есе под заглавие от една дума или фраза. В това число - Hugh MacLeod (както винаги - оригинален, с облак от изречения, книгата му Ignore Everybody: and 39 Other Keys to Creativity чака в количката ми в Amazon), Elizabeth Gilbert, Jackie Huba & Ben McConnell (споделят интересна история за ролята на хората от еднопроцентовата група при стартирането на един бизнес), Chris Anderson (той разглежда microfactories и революцията в света на атомите, породена от доказаните в интернет методи на работа), Tom Peters (неговата тема е Excellence и нейните 19 Е-та), Daniel Pink, Tony Hsieh от Zappos.com (сравнява бизнеса с покер), Guy Kawasaki (10 неща, които да запомним за евангелистите), Mitch Joel, Gary Vaynerchuk (мислех си, че думата на Гари ще е страст, но той е избрал THNX - в смисъл на "thank you" economy), David Meerman Scott, Chip & Dan Heath (авторите на Made to Stick сега говорят за промяната и как да я осъществим, фокусирайки се не върху слабите страни, а върху това, което вече работи), Aaron Wall (темата на Арън е Expertise и колко е важна обратната връзка), John Moore (за компаниите, които са готови да пожертват един вид клиенти, за да спечелят други), Paco Underhill, Dan Ariely, Penelope Trunk, Tim O'Reilly и много други.

Харесаха ми много от идеите, повечето от тях са сентенцията на предстоящите книги на техните автори. Преди Коледа е най-подходящото време за подобен микс от актуални идеи - просто свалете книгата и я прочетете... И да завърша с думите на John Wood от Room to Read, валидни не само за дървета:

"The best time to plant a tree was twenty years ago. The second best time is now."

Днес в twitter водещата новина от хората, които следвам, е 12-минутното интервю на Сет Годин с Loic Le Meur:



Освен за групите от последователи - било то на Gmail, ipod, iphone, дори на новия президент на САЩ... Сет отговаря и на един от въпросите, които вълнуват всички - защо не ползва twitter (и тук има голямо признание към Chris Brogan).

Нямам търпение да видя презентацията му от TED, когато пуснат видеото, както направиха с тази на Bill Gates. Другите две, за които ще следя по предварителна препоръка, са тези на Елизабет Гилберт и на Сара Джоунс.

Ето начин да прекарате едни наистина полезни 64 минути - гледайки презентацията на Сет Годин от конференцията Inbound Marketing Summit, проведена в началото на септември. Самият Сет е необикновен, както винаги - като съдържание, стил на презентиране, хумор - the whole package. Според него сега се намираме в индустриална революция и освен това той споделя 14 от тенденциите й, дава множество примери и case study-та. Enjoy!

Сет Годин предоставя безплатна аудио версия на най-новата си книга Tribes: We Need You to Lead Us чрез водещия сайт за аудио книги Audible. За да свалите техния специален софтуер и да слушате книгата, не е необходима кредитна карта. Всичко, което трябва да направите, е да си създадете безплатен акаунт, да инсталирате AudibleManager и да изтеглите книгата на устройството, на което ще я слушате - било то компютър, ipod или mp3 player, или пък някакъв мобилен телефон... Файлът е 50,9 MB и е дълъг 3 часа и 43 минути. Аз лично нямам търпение да я слушам :)

Можете да си купите и hardcopy варианта от Amazon.