На няколко места срещнах коментари за новото видео на дигиталната агенция JESS3 с актуални статистически данни за състоянието на интернет:

JESS3 / The State of The Internet from Jesse Thomas on Vimeo.

В рамките на по-малко от 4 минути, освен общата информация за интернет потребителите и разпределението им по континенти, във видеото са включени данни за изпратените имейли през 2009 и колко от тях са били спам, броят уеб сайтове и блогове, съотношението жени-мъже в социалните мрежи, характерни особености за потреблението на Twitter, Facebook, Flickr и Youtube, разпространението на вируси, развитието на социалните мрежи от 1995 година до днес и използваните социални мрежи по държави.

JESS3 направили клипа за лекция, която представили в Stevenson University в Балтимор. Изобщо както казва Mitch Joel - видеото е перфектно начало за конференции и бизнес срещи.

Днес накратко за втория инструмент в поредицата - NutshellMail. Той комбинира най-различни ъпдейти от социалните мрежи в един имейл, който пристига в определено от нас време безплатно. С NutshellMail можем да организираме и управляваме Facebook, Twitter, LinkedIn, MySpace, публични Ning мрежи, други имейл акаунти и т.н. от един интерактивен имейл. Има възможност да филтрираме вида на съобщенията, които получаваме. Вместо да посещаваме всеки от тези сайтове поотделно, можем да изпращаме отговори, да си обновяваме статуса, да коментираме постове, да споделяме истории, да пишем по стените на приятелите си или да туитваме - всичко това от браузъра с електронната ни поща. Ето кратко демо на NutshellMail:



От Facebook например можем да получаваме списък с предстоящите рождените дни, нови снимки, покани за приятелство, групи и събития, лични съобщения и т.н. От Twitter пък можем да виждаме споменаванията, новите последователи, хора, които са спрели да ни следват, последните туитове на определени приятели. Собствениците на фен страници във Facebook могат да изпращат безплатен нюзлетър, ако се възползват от съответното приложение.

С все по-големия брой ъпдейти в Twitter (в момента за цялата платформа са 600 в секунда) и Facebook един такъв инструмент ми се струва удачен за по-малко отворени табове в браузъра, по-малко разсейване с echofon или друго Twitter приложение и повече свършени задачки :)

Четвъртата книга на Даниел Пинк (след A Whole New Mind, Free Agent Nation и Johnny Bunko) излезе в края на миналата година и се казва Drive: The Surprising Truth About What Motivates Us.

Книгата е разделена на три части. В първата - A New Operating System, Дан разказва за съществуващата основна система за мотивация, която той нарича Motivation 2.0 или Type X (extrinsic), базирана на традиционното схващане за мотивацията като награда/наказание (carrots & sticks, if then). Оказва се, че според изследванията от последните 40 години, които е проучил, този тип външна мотивация работи само в някои случаи.

Общата мотивация на хората е комбинация от три вида мотивации - имаме биологична мотивация (Motivation 1.0) да ядем, пием и т.н., както и т.нар. reward-punishment, външна мотивация. Третата движеща сила обаче често остава скрита в професионалния ни живот - да правим нещо, защото ни е интересно, защото го харесваме и защото допринасяме за по-висша цел. С промяната на типа работа, която извършваме, се променя и мотивацията. Мотивацията с наградата (например получаването на бонус) работи само при дейности, които са подчинени на строги правила и следват определен алгоритъм на действие. Всъщност това е била работата на болшинството американци в индустриалната ера. Обаче при работа, която е творческа, изисква друг тип мислене и разрешава по-сложни проблеми, този тип мотивация води до слабо представяне. Освен това тя потиска вътрешната мотивация, съсипва креативността, измества доброто поведение, стимулира измамите и неетичното поведение, може да доведе до пристрастяване, насърчава краткосрочното мислене.

Във втората част на книгата - The Three Elements, Дан определя трите елемента на Motivation 3.0 или Type I (intrinsic), на вътрешната мотивация - autonomy (да режисираме сами действията си), mastery (да учим и създаваме нови неща, да ставаме все по-добри в това, което правим) и purpose (да се движим напред). Според Дан Пинк в бизнес средата правилната мотивация за служителите започва с правилното заплащане - те трябва да получават "достатъчно", дори "повече от достатъчно". В противен случай, те просто биха били демотивирани и биха извършвали съвсем минималната работа, която се очаква от тях. Идеята тук е, че плащайки "достатъчно", въпросът с парите отпада, фокусът се премества от парите върху работата. И вече от значение е автономността в работата, желанието да станеш все по-добър в нея, стремежът към нещо, по-голямо от самия теб.

Ролята на автономността е илюстрирана с начина на работа на австралийската софтуерна компания Atlassian - веднъж на три месеца разработчиците могат да работят върху каквото си поискат, единственото условие е да покажат какво са създали в края на 24-те часа. Тези дни се наричат FedEx дни, защото програмистите трябва да доставят нещо за един ден. Тази автономност довела до редица поправени дефекти в продуктите и идеи за нови продукти, които не биха се случили в традиционна среда (подобен начин на работа се практикува и в Google).

Мениджърите на компаниите трябва да знаят, че най-големият мотиватор в работата на служителите е усещането, че има прогрес, че се върви напред. Така вместо да измислят поредните бонус схеми, управляващите могат да помогнат на хората си да видят резултатите от работата им, да ги споделят пред други хора, да ги отпразнуват.

Третата част - The Type I Toolkit, се състои от практически насоки за пробуждане на вътрешната мотивация като например Type I for Individuals: Nine Strategies for Awakening Your Motivation, Type I for Organizations: Nine Ways to Improve Your Company, Office, or Group, The Zen of Compensation: Paying People the Type I Way, Type I for Parents and Educators: Nine Ideas for Helping Our Kids, и други като списък с препоръчани 15 книги и фитнес план за Type I.

В лекцията си на TED 2009 Дан Пинк обобщава идеите от Drive:



Ето и една по-дълга презентация от Leading@Google:

Реших да направя нещо като серия в блога - всяка седмица или две да разглеждам по някой от инструментите (по възможност безплатни) за социалните медии.

Независимо дали една компания участва активно в социалните медии, "слушането" на това, което се говори за марката й, е задължително. Затова като за начало на серията, ще започна с представянето на Social Mention - чудесен инструмент за начинаещи и малки фирми.

Social Mention е безплатна платформа - търсачка, която събира съдържание, създадено от потребителите из цялата мрежа в един поток от информация. Social Mention може да търси самостоятелно в блогове, микроблогове, bookmarks, коментари, събития, изображения, новини, видео, аудио, мрежи или във всички едновременно. Включени са над 80 сайта като Twitter, Facebook, Google, YouTube, Digg и т.н.

Най-отгоре в ляво Social Mention дава четири показателя: strength, sentiment, passion и reach. Strength е вероятността нашата марка да се обсъжда в социалните медии - за изчисляването й използват броя споменавания на конкретната фраза за последните 24 часа разделен на броя възможни споменавания. Sentiment е съотношението между положителните и отрицателните споменавания (малко е странен този показател, но въпреки това може да се получи интересна информация). Passion измерва вероятността даден човек, който е говорил преди за бранда, да го направи пак. Reach е мярка за обхвата на влияние - това е броят уникални хора, които говорят за марката ни, разделен на общия брой споменавания. Ето едно примерно сравнение между iPad и Kindle:

Независимо дали търсите за вашата или за конкурентна марка, можете да сортирате резултатите по настроение (положително, отрицателно, неутрално), най-използвани ключови думи или hashtag-ове, топ потребители и източници. Можете да се абонирате с RSS или email за конкретно търсене, а също и да ги извлечете в табличен вид. Този формат е много удобен за филтриране и отсяване на резултати, които са попаднали в списъка, но не се отнасят за нас.

Преди няколко дни от BlogWell публикуваха друга презентация (вижте тази на Coca-Cola), този път на Стефани Мориц, PR директор в ConAgra Foods. Това е една от водещите американски компании за хранителни продукти с редица популярни търговски марки, за които повечето от нас не са чували :)

На конференцията в продължение на 20 минути Стефани Мориц представя първите стъпки на компанията в света на социалните медии:


ConAgra Foods: Embracing a Social Media Culture, by Stephanie Moritz; presented by GasPedal and the SMBC from GasPedal on Vimeo.

Ето и слайдовете към презентацията:



В началото Стефани разказва с какви въпроси са се сблъскали тя и колегите й при решението да участват в социалните медии и как да създадат взаимоотношения с потребителите, използвайки трите вида медии - платени (TV, Print, Online, Search Media Content), собствени (уеб сайтове, събития, спонсорства, опаковки, промоции, вложки) и заслужени (PR, социални медии, търсене в търсачките по ключови думи). Тази визуализация с триъгълника много ми допадна.



Изобщо - струва си да видите презентацията и слайдовете заради добре илюстрираните процеси по изграждане на плана, въвличането на мениджърите от високо ниво, създаването на коалиции и самото изпълнение, профила на аудиторията, одита на разговорите за бранда.

Стефани завършва презентацията си с case study на търговската марка Healthy Choice, която включва разнообразни и здравословни замразени предястия, основни ястия и пици, пресни миксове, сладолед, хляб, супи. Тя разказва за целевата група, целите на бранда и на навлизането му в социалните медии, използваните тактики и постигнатите резултати. Можете да видите профила на Healthy Choice в Twitter и фен страницата им във Facebook.

Все повече компании виждат възможностите за достигане и ангажиране на потребителите си в социалните медии. Никой не очаква от тях да откриват топлата вода, когато може просто да използват опита на тези преди тях. Затова и Peter Kim е създал Master List - A Wiki of Social Media Marketing Examples с 1500 примера как компаниите използват социалните медии, сортирани по име на фирмата, вид на използваната социална медия, индустрия и държава. Невероятен ресурс. Ето и неговото предложение за маркетинг план за социалните медии от 22 стъпки. Остава само да действаме! :)

Все повече компании експериментират с участие в социалните медии и едно от предизвикателствата пред тях е постигането на баланс между правомощията и отговорностите на служителите, които представляват компанията и самите себе си.

Затова фирмите на различни етапи (в самото начало или в някакъв момент от присъствието си в социалните мрежи) създават така наречените Social Media Policies. Тези политики представляват разяснения в кои случаи служителите представляват компанията и отговорността, която носят за действията си онлайн. Те съдържат още правила за създаването и управлението на съдържание (дори коригирането на погрешни данни), коментирането на блогове, запазване на конфиденциалността и поверителната информация, как да се реагира при отговор на негативни изказвания, комуникация с журналисти и т.н.

С промените в интернет самите правила и политики постоянно еволюират. Ето два източника на действащи политики, примери и темплейти на някои от най-големите компании в света:


Можете да хвърлите и едно око на безплатния pdf, който Крис от Social Media Governance е създал на базата на 46 анализирани документа - Social Media Policy Analysis: Lessons and Best Practices. В анализа са изброени добрите практики - например препоръчва да се създадат две политики: една за всички служители и тяхната лична употреба на социалните медии и една с оперативни правила за служителите, които присъстват в социалните медии като част от работата си. Обърнато е внимание дали има специални правила за отделни социални мрежи като Facebook, Twitter, LinkedIn, как стои въпросът с използването на търговските марки на компанията, има ли линкове към други фирмени документи и контакти на служители, които могат да помогнат в дадена ситуация и да вземат решения.

За десерт: кратко видео интервю с гледната точка на Jeremiah Owyang от Altimeter Group:



А вашата фирма има ли си политика за социалните медии?

Image by bill barber

Спомняте ли си чаровния Джаред Лето? Освен актьор, той е и музикант - свири, пее и пише песни в рок групата 30 Seconds to Mars, основана от брат му Шанън Лето през 1998 година.

За издаването на новия си албум This is War, групата решава да използва 2000 снимки на феновете си за обложка на дисковете. Резултатът е 2000 различни версии на албума, на всяка от които има различна снимка на някой от феновете - от обикновени хора до известни личности като Конън О'Браян. Албумите били разпространени на случаен принцип в магазини по цял свят.

Феновете толкова се запалили да открият своя персонализиран албум, че дори един от тях, който живеел в Чикаго, открил "лицето си" във Франция и уредил да му го изпратят. Естествено, има ги и редовните ексесии с продажбите в ebay - друг фен платил 2500 долара за албума с неговата снимка.



Освен оригиналния начин да благодарят на феновете си, момчетата от 30 Seconds to Mars получили и бонус - било сигурно, че поне 2000 души ще си купят албума, а няма да го свалят от някой торент. Идеята Faces of Mars се оказала наистина успешна и бандата се надява да повторят успеха с преиздаването на This is War.

Ето и едно видео по въпроса :)

Image source: Jared Leto

Този път ще ви запозная с книгата на Мартин Линдстром - Buyology: Truth and Lies About Why We Buy, издадена през 2008 година. Мартин Линдстром е датчанин и консултира редица Fortune 100 компании като McDonald's, Nestle, American Express, Procter & Gamble, Microsoft и много други. Интересът на Мартин към невромаркетинга се запалил от една статия в списание Forbes, която прочел по време на самолетен полет - In Search of the Buy Button.

Така се родил проектът Buyology, който е най-голямото neuroscience проучване в света. В продължение на 3 години Мартин Линдстром е работил с учени, с които са изследвали мозъците на 2000 души от 6 държави, за да разберат какво точно става, когато пазаруваме. Скромната сума за провеждане на изследването е била 7 милиона долара, осигурена от 7 компании и самия автор.

Обикновено големите компании провеждат количествени изследвания и впоследствие организират различни качествени изследвания и фокус групи с потребителите си и ги питат защо купуват. Голяма част от дейностите, които извършваме обаче, зависят от нашето подсъзнание. Мислим си, че сме рационални същества, но всъщност действаме много емоционално.

Освен защо предпочитаме една марка пред друга, Мартин е изследвал и различни митове от маркетинга - продава ли секса, какво е бъдещето на логото, работи ли product placement-a и спонсорството. Разгледани са семантичните маркери и огледалните неврони и как една фирма може да ги използва за създаване на конкурентно предимство.



В изследването са комбинирани два метода за скениране на мозъка - fMRI (functional Magnetic Resonance Imaging) и SST (Steady State Topography). fMRI скенерът е огромна 3-тонна машина с размерите на джип, която измерва показателите на хемоглобина (частта от червените кръвни телца, която пренася кислорода в тялото) и обикновено се използва за диагностициране на тумори и травми. Той може да засече дори много малка област, например 1 мм. Когато мозъкът работи по определена задача, му е необходимо повече гориво - основно кислород и глюкоза. Колкото по-усилено работи частта от мозъка, толкова е по-голяма консумацията на гориво и толкова повече наситена с кислород кръв отива към тази част. По време на скенирането работещият район в мозъка ще свети ярко.

От своя страна, SST техниката мери в реално време мозъчните вълни, лесно подвижна е и значително по-евтина от fMRI. При SST на главите на участниците в изследването се слагат шапки, свързани с електроди, и се използват специални очила. SST мери степента на емоционална ангажираност (до колко сме заинтересувани, докато гледаме реклами), паметта (кои елементи от това, което гледаме, навлизат в дълготрайната памет), привличане или отдръпване (какво ни е привлякло или отблъснало в една визуална картина).

Някои от изненадващите резултати от изследването:

  • предупреждаващите надписи на цигарите не работят - дори напротив
  • подсъзнателната реклама действа
  • product placement работи само при условие, че е напълно интегриран - например цялостното брандиране на Coca-Cola в American Idol
  • сексът продава единствено себе си
  • успешното брандиране действа като религия - при изследване на християни и фенове на Apple са установили, че се активират едни и същи райони в мозъка, а резенчето лимон в гърлото на бутилката на бира Corona, измислено случайно от двама бармани, се превръща в ритуал
  • зрението не трябва да е единственото сетиво в маркетинга - миризмата, звукът, допирът формират 70% от възприятията ни за конкретна търговска марка
  • подобни анализи на мозъчната дейност могат да предвидят успеха или провала на телевизионно предаване.




Ако ви стана интересно, можете да прочетете въведението от Buyology и да разгледате видео блога на Мартин Линдстром, където той всяка седмица разглежда успешна бранд стратегия.


Ако попадате за пръв път в този блог и ви е интересно, можете да се абонирате с RSS четец или с имейл в полето отстрани ->