Пътят от Барселона до Марсилия си е доста. Марсилия е втория по големина град във Франция и най-голямото им пристанище. Програмата ни там предвиждаше кратък престой на хълма с базиликата Нотр-Дам-де-ла-Гард. Самата тя е доста внушителна, построена е през 1218г. и се вижда от всяко място в Марсилия. Гигантската статуя на върха тежи почти 10 тона и представлява Светата дева със своя Син, който благославя града и неговото пристанище. Открива се страхотна гледка към Марсилия и остров Ив от романа “Граф Монте Кристо”.

След почивката потеглихме към Италия и Сан Ремо – пътувахме доста и останахме около 40 минути в града, разходихме се по главната улица с казиното и зала Аристон, в която се провежда конкурса за популярна песен Сан Ремо. Веднага се забелязва разликата между Испания и Италия, когато гледаш витрините на магазините – дрехи, обувки, аксесоари, аранжировка, всичко – неслучайно Милано е един от световните центрове на модата.

Пристигнахме чак към 10-11 вечерта в селището Диано Марина на Лигурската Ривиера, където спахме в хотел Астра (3 звезди). На следващата сутрин (29-ти септември) тръгнахме към Генуа – едно от най-големите пристанища на Средиземно море. Беше много слънчев ден и в Генуа беше страшно хубаво. Автобусът ни остави на гарата – оттам минахме по една от главните улици на града и стигнахме на площад Ферари. След това имахме свободно време. Поразходихме се и се върнахме на пристанището при каравелата и техния Аквариум.

След това продължихме към Лидо ди Йезоло и нашия хотел Модерно (3 звезди). Пристигнахме към 8 вечерта, оставихме си багажа и се разхождахме по огромната главна улица, на която 90% от магазините все още работеха. Купихме някои сувенири и седнахме в една пицария да опитаме италианските пици. На сутринта успяхме да минем през плажа набързо – плажната ивица беше много широка и дълга, а самият пясък беше ситен като брашно.

Пристигнахме на Пунта Сабиони, откъдето се качихме на едно корабче, което изненадващо събра 100 човека – всички от двата автобуса. Първата ни спирка беше остров Бурано (от 117 острова там), известен с шарените си къщи и изделията от дантела. Имаше сватба, хората чакаха булката, бяха украсили острова с панделки. За италианците екскурзоводката ни разказа, че е характерно това да празнуват сватби и раждане на бебе. А не като при нас – на всяко дърво и стълб да има разлепени некролози... След свободното време, което имахме на остров Бурано, за да се купим сувенири, продължихме към остров Мурано. Там посетихме стъкларска фабрика и ни направиха демонстрация – изработване на ваза и конче – особено последното стана за около 1 минута :) после се качихме в магазина на фабриката, където за съжаления не можеше да се снима. Един полюлей струваше към 20,000 евро :)

Пътуването с корабчето продължи към Венеция. Там имаше страшно много хора – 99% туристи. Минахме покрай площада и базиликата Сан Марко (която е невероятна), Двореца на Дожите и Моста на въздишките, после продължихме към моста Риалто – оттам ни пуснаха да се разхождаме сами – минахме по пазара, неясно как намерихме най-скъпата улица и тръгнахме по нея. Хапнахме джелато :) и за малко един гондолиер да ни качи за половин цена (което от 80 евро за 4 човека си е цяло постижение). Беше много приятно – отново слънчево, изобщо не миришеше на канал (за разлика от остров Бурано например), но това е може би защото се движехме основно по главните широки улици.

След като се върнахме с корабчето до Пунта Сабиони, се качихме на автобуса и се придвижихме до един огромен хипермаркет близо до Венеция. Там имахме 2 часа време да похарчим парите, които ни бяха останали, след което продължихме за България по обратния път. Спахме през почти цялото време. Автобусът правеше по-малко и по-кратки почивки и успяхме да преизпълним норматива – бяхме в София към 3 часа следобед, вместо след 5. Следващите три дни свалях, качвах и наименовах около 1,200 снимки, които можете да видите на този сайт, създаден специално като фотоалбум от това пътуване. Приятно разглеждане! Пожелавам ви и вие да отидете там :)

И така – пристигнахме в курорта Бланес (на 60км преди Барселона, част от Коста дел Маресме) в събота към 7 часа вечерта. Хотелът беше много приятен и огромен – казва се Esplendid, отново 3 звезди. Настанихме се по стаите и отидохме на вечеря. Валеше дъжд и не можахме да излезнем навън. На сутринта след закуска (неделя) се натоварихме на автобуса и потеглихме към Барселона. В събота, неделя и понеделник имаше фиеста – празник на града, и никой не работеше. Според поверието винаги на тези дни вали – нещо като нашата плачеща Богородица. В момента, в който влезнахме в града обаче, дъждът спря и изгря слънце.

Първата ни спирка беше Саграда Фамилия (Светото Семейство) – проектираната за църква сграда, започната от известния архитект Антонио Гауди, която продължава да се строи и днес. Гауди е починал доста внезапно – блъснал го е трамвай, и не са запазени схеми на строежа. Частта от Саграда Фамилия, изградена от него, се отличава значително от по-късните допълнения, освен по външните архитектурни особености, и по вида на използвания материал – сякаш сградата е направена от мокър пясък. Най-модерните технологии в момента не могат да установят съотношението на съставките в материала. Може да се влезне вътре в Саграда и да се изкачиш по кулите, но не се препоръчва за хора, страдащи от клаустрофобия, защото стълбището се стеснява постепенно, а тълпата от хора се движи непрекъснато напред.

Следващата спирка беше паркът Гюел – отново създаден от Антонио Гауди на мястото на сметище. Мозайката на терасата вълна, както и други елементи от парка, са направени от боклуци, открити в сметището. В парка се намира и символът на града – гущера до Дорийските колони. След краткото ни посещение там продължихме към хълма и двореца Монтджуик, след това минахме с автобуса през Олимпийския комплекс и се стоварихме на пристанището и паметника на Колумб. Оттам групата тръгна по улицата Ла Рамблас, която свързва паметника на Колумб с площад Каталуня. Ние се отделихме и изчакахме братовчеда на Диди – Милан, който впоследствие се оказа, че е и мой братовчед.

След кратък престой у тях със сестрата на Милан - Мила, отидохме в Пуебло Еспаньол – Испанското село, където входът беше свободен заради празника на града. Там има по една къща от всички краища на Испания. Беше пълно с хора, всяка къща беше преустроена в магазинче за сувенири. Разгледахме и продължихме към двореца Монтджуик, за да гледаме фонтаните заедно с братчедите и техните приятели. Фонтанът започна програмата си в 20.00 часа, а танците – в 21.30 часа. За да разберете за какво говоря, вижте този линк

На следващия ден сутринта (понеделник) се разходихме из Бланес – плажът беше приятен, но имаше дребни камъчета в пясъка и големи вълни. Докато се разходим до централната част по крайбрежната алея и се върнем, беше станало обяд и Милан беше пристигнал от Барселона. Отидохме в малката Венеция на Испания – богаташкият курорт Емпуриябрава, на около 70-80 км от Бланес в посока Френската граница. Там е просто невероятно – изкуствено създадени канали, от едната страна на богаташките вили има паркинг за кола, а от другата – за лодката. Снимките говорят по-добре от всякакви думи. На връщане минахме през Кадакес – родното място на Салвадор Дали, но музеят беше затворен, защото се разглежда с предварителна резервация от предния ден. На път за Бланес спряхме в съседния курорт Лорет де Мар, където пихме кафе в едно заведение, барманката на което беше българка – страшно удобно да си поръчаш каквото искаш. Минахме през хотела за вечеря и продължихме към Барселона и по-точно – към хълма Тибидабо, откъдето щяхме да гледаме фойерверките пред двореца Монтджуик и площад Испания по случай празника на града. Доста вятър духаше там, но гледката си заслужаваше.

Останахме да спим в Барселона при Милан и Мила. На следващата сутрин имахме интересно приключение в метрото – чудехме се как да си купим по един билет от едно нещо, което приличаше на банкомат. В тяхното метро по земята е пълно с тези безплатни вестници и брошури, които започват да се появяват и у нас, но явно културата на испанците в това отношение е доста по-различна. Например в заведенията когато пушиш, тръскаш пепелта и хвърляш фаса от цигарата на земята – колкото по-мръсно е в едно заведение, толкова по-посещавано е то. Слезнахме от метрото на Триумфалната арка и тръгнахме да разглеждаме магазините. На обяд отново се качихме на метрото, за да вземем Милан за неговата сиеста (от 2 до 4 всичко затваря с такава скорост, все едно има война), пихме испанско кафе с мляко и се разходихме до Камп Ноу. След това посетихме зоологическата градина – имаше животни, на които не знаех имената честно казано :) Вечерта пък пробвахме баровете на Бланес :)

Последният ни пълен ден в Испания беше вторник. Станахме, закусихме и се качихме на електричката, която минава през всички курорти от тази страна на Барселона и се движи по самата плажна ивица. В продължение на един час гледаш море, пясък, хубави хотели и палми :) Слезнахме от влака на площад Каталуня и се придвижихме до лифта, който тръгва от пристанището и стига до парка Монтджуик. Диди я беше доста страх, но пък си намери 20 евро на земята :) Късмет! След като пообикаляхме малко парка, намерихме някаква спирка на метрото, от която се качихме, за да отидем отново при Милан. Този път опитахме испанската пица, след това се разходихме, качихме се на влака за Бланес и успяхме да се приберем за вечеря и да си съберем багажа. По-късно Милан дойде и отидохме отново в същото заведение в Лорет де Мар, където пък шефката на барманката-българка имаше рожден ден и гости, персонал и клиенти пяха и празнуваха. Беше страшно весело :)

На сутринта за наше голямо съжаление, потеглихме в обратната посока към Франция и Марсилия. За това – утре :)

Върнахме се в неделя, но чак сега ми се освободи повече време да разкажа. Като тръгнахме сутринта в сряда (20-ти септември), в София валеше дъжд. Мокри като кокошки натоварихме багажа в автобуса и потеглихме. Автобусите бяха два – ние се паднахме в този със средна възраст 50 години... на моменти беше доста тежко. То не бяха претенции, то не беше чудо. Сравнително бързо минавахме границите, забавихме се повече на словенската и на италианската. Пътят си беше доста, доста трудно се спи в автобуса. В 8 сутринта бяхме вече във Верона. Екскурзоводката ни Диана беше много готина, разказваше ни интересни факти за страните и градовете, през които минавахме и които посетихме.



Във Верона като се изключи централната част със забележителностите, беше много спокойно. Разгледахме плошад Бра, Арена ди Верона, площад Ербе (снимахме се там пред фонтана на пазара), частната църква и гробница на фамилия Скалигери, къщата на Жулиета, след това отидохме до един от мостовете на река Адидже и оттам ни пуснаха 4 часа свободно време. Качихме се на хълма, откъдето се откриваше хубава гледка към града. Ядохме италиански сладолед (джелато), който има много малко общо с българския. Пихме капучино прави (в кафенетата обикновено нямаше столове при масите), след това седнахме на стълбите пред една от сградите на площад Бра и гледахме хората. Определено е много модерно да се придвижваш с велосипед там. Честа гледка бяха официално облечени италианки с прически и всичко останало, които карат колела. След като минахме още 2-3 пъти скъпата улица Мацини, стана време да отидем към автобуса. Закараха ни извън Верона в селището San Vito di Negrar, хотелът ни се казваше Сан Вито и беше 3 звезди. Пихме по едно червено вино във фоайето на хотела с Диди и Галя, запознахме се с един българин, който работеше там. На сутринта закусихме и потеглихме към Франция, и по-точно – към Монако.

В княжеството беше невероятно. Първата ни спирка беше в старо Монако, където се намира и дворецът Грималди, в който живее принц Албърт. Площта на Монако е 2 кв. км и тя е оползотворена по невероятен начин. Придвижването на коли и хора от едно ниво на друго става чрез асансьори и ескалатори, прокопани в скалите. Озовахме се пред Океанографския музей, но понеже имахме само 2 часа престой, решихме да не влизаме, а да разгледаме другите забележителности. Градината беше разкошна, влезнахме в катедралата, където е гробът на принц Рение, после отидохме до двореца. Оттам се откриваше прекрасна гледка към яхтеното пристанище. Имаше и два огромни круизни лайнера. Времето ни мина много бързо.



Качихме се на автобуса, минахме през град Ла Кондамин и пистата на Формула 1 и пристигнахме в Монте Карло. Там беше още по-невероятно. Хотел Париж се намира точно до Казино Монте Карло – той няма звезди, които да обозначават категорията на качество на обслужване, самото му име е гаранция за качество... В казината беше забранено да се внасят камери, фотоапарати, мобилни телефони. Входът за Казино Монте Карло беше 10 евро, една част от групата влезнаха там, ние играхме в едно друго, точно до него. Имаше невероятен площад с фонтани пред казиното, в който също прекарахме известно време. Поради недостиг на пространство в цяло Монако монегаските (местните жители) правят градините си на покривите на сградите. В цяло Монако работят 66 полицая, всичко се наблюдава с видеокамери. Като се качихме в автобуса всички мълчаха...



Продължихме към Ница. Пристигнахме там към 9 часа вечерта и вместо да направим само панорамна автобусна обиколка, слезнахме за един час и се разходихме по булевард Променад де-з-англе покрай Залива на ангелите. Понеже беше доста тъмно, снимките оттам са много малко и почти нищо не се вижда. Натоварихме се на автобуса и тръгнахме към Кан.




Хотелът ни в Кан беше Comfort Hotel Atlas – отново 3 звезди. След закуска отидохме на разходка по булевард Ла Кроазет, където са разположени Дворецът на Международния филмом фестивал, Алеята на славата и скъпите хотели. Докато в Ница брега беше с камъни, в Кан имаше страхотен пясък. В 9 часа сутринта водата беше много приятна и имаше плажуващи. След като изтече времето ни в Кан, продължихме към Испания... Следва втора част :)


Ако попадате за пръв път в този блог и ви е интересно, можете да се абонирате с RSS четец или с имейл в полето отстрани ->