Ухааа – не съм писала от близо два месеца – на това му викам рекорд :) пък не съм и сигурна кой чете този блог, за да липсва на някого особено много :)

Както и да е – да започнем с новините: от 18-ти октомври съм на нова работа – маркетинг мениджър в ACE HR Services (в момента правим нов сайт, надявам до 15-ти декември да пуснем поне английската версия). И както става на всяка нова работа, отделих доста време на това да влезна в час, за сметка на този блог и на някои други неща :)

Докато се запознавах с дейността на фирмата, областта по подбор на персонал, клиенти, конкуренти и т.н., направихме една много хубава брошура с изцяло обновено портфолио, предназначена за участието ни на националния форум “Сътрудничество за успешен бизнес”, организиран от Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси. Междувременно обсъждахме новия дизайн на сайта и подготвяхме съдържанието.

Около месец отделихме на организацията на едно събитие, което ще се състои тази седмица – направих отделен сайт, специално за инициативата. Кръстихме идеята Business 2 Art, с която искаме да погомнем на млади художници, като ги запознаем с представители на водещи български и чуждестранни компании. Срещнахме се с доста хора, до четвъртък ще е доста напечено :)

Още преди да започна работа пък ме поканиха на teambuilding, където да се запозная с колежките – но за това ще разкажа друг път. До скоро!

Пътят от Барселона до Марсилия си е доста. Марсилия е втория по големина град във Франция и най-голямото им пристанище. Програмата ни там предвиждаше кратък престой на хълма с базиликата Нотр-Дам-де-ла-Гард. Самата тя е доста внушителна, построена е през 1218г. и се вижда от всяко място в Марсилия. Гигантската статуя на върха тежи почти 10 тона и представлява Светата дева със своя Син, който благославя града и неговото пристанище. Открива се страхотна гледка към Марсилия и остров Ив от романа “Граф Монте Кристо”.

След почивката потеглихме към Италия и Сан Ремо – пътувахме доста и останахме около 40 минути в града, разходихме се по главната улица с казиното и зала Аристон, в която се провежда конкурса за популярна песен Сан Ремо. Веднага се забелязва разликата между Испания и Италия, когато гледаш витрините на магазините – дрехи, обувки, аксесоари, аранжировка, всичко – неслучайно Милано е един от световните центрове на модата.

Пристигнахме чак към 10-11 вечерта в селището Диано Марина на Лигурската Ривиера, където спахме в хотел Астра (3 звезди). На следващата сутрин (29-ти септември) тръгнахме към Генуа – едно от най-големите пристанища на Средиземно море. Беше много слънчев ден и в Генуа беше страшно хубаво. Автобусът ни остави на гарата – оттам минахме по една от главните улици на града и стигнахме на площад Ферари. След това имахме свободно време. Поразходихме се и се върнахме на пристанището при каравелата и техния Аквариум.

След това продължихме към Лидо ди Йезоло и нашия хотел Модерно (3 звезди). Пристигнахме към 8 вечерта, оставихме си багажа и се разхождахме по огромната главна улица, на която 90% от магазините все още работеха. Купихме някои сувенири и седнахме в една пицария да опитаме италианските пици. На сутринта успяхме да минем през плажа набързо – плажната ивица беше много широка и дълга, а самият пясък беше ситен като брашно.

Пристигнахме на Пунта Сабиони, откъдето се качихме на едно корабче, което изненадващо събра 100 човека – всички от двата автобуса. Първата ни спирка беше остров Бурано (от 117 острова там), известен с шарените си къщи и изделията от дантела. Имаше сватба, хората чакаха булката, бяха украсили острова с панделки. За италианците екскурзоводката ни разказа, че е характерно това да празнуват сватби и раждане на бебе. А не като при нас – на всяко дърво и стълб да има разлепени некролози... След свободното време, което имахме на остров Бурано, за да се купим сувенири, продължихме към остров Мурано. Там посетихме стъкларска фабрика и ни направиха демонстрация – изработване на ваза и конче – особено последното стана за около 1 минута :) после се качихме в магазина на фабриката, където за съжаления не можеше да се снима. Един полюлей струваше към 20,000 евро :)

Пътуването с корабчето продължи към Венеция. Там имаше страшно много хора – 99% туристи. Минахме покрай площада и базиликата Сан Марко (която е невероятна), Двореца на Дожите и Моста на въздишките, после продължихме към моста Риалто – оттам ни пуснаха да се разхождаме сами – минахме по пазара, неясно как намерихме най-скъпата улица и тръгнахме по нея. Хапнахме джелато :) и за малко един гондолиер да ни качи за половин цена (което от 80 евро за 4 човека си е цяло постижение). Беше много приятно – отново слънчево, изобщо не миришеше на канал (за разлика от остров Бурано например), но това е може би защото се движехме основно по главните широки улици.

След като се върнахме с корабчето до Пунта Сабиони, се качихме на автобуса и се придвижихме до един огромен хипермаркет близо до Венеция. Там имахме 2 часа време да похарчим парите, които ни бяха останали, след което продължихме за България по обратния път. Спахме през почти цялото време. Автобусът правеше по-малко и по-кратки почивки и успяхме да преизпълним норматива – бяхме в София към 3 часа следобед, вместо след 5. Следващите три дни свалях, качвах и наименовах около 1,200 снимки, които можете да видите на този сайт, създаден специално като фотоалбум от това пътуване. Приятно разглеждане! Пожелавам ви и вие да отидете там :)

И така – пристигнахме в курорта Бланес (на 60км преди Барселона, част от Коста дел Маресме) в събота към 7 часа вечерта. Хотелът беше много приятен и огромен – казва се Esplendid, отново 3 звезди. Настанихме се по стаите и отидохме на вечеря. Валеше дъжд и не можахме да излезнем навън. На сутринта след закуска (неделя) се натоварихме на автобуса и потеглихме към Барселона. В събота, неделя и понеделник имаше фиеста – празник на града, и никой не работеше. Според поверието винаги на тези дни вали – нещо като нашата плачеща Богородица. В момента, в който влезнахме в града обаче, дъждът спря и изгря слънце.

Първата ни спирка беше Саграда Фамилия (Светото Семейство) – проектираната за църква сграда, започната от известния архитект Антонио Гауди, която продължава да се строи и днес. Гауди е починал доста внезапно – блъснал го е трамвай, и не са запазени схеми на строежа. Частта от Саграда Фамилия, изградена от него, се отличава значително от по-късните допълнения, освен по външните архитектурни особености, и по вида на използвания материал – сякаш сградата е направена от мокър пясък. Най-модерните технологии в момента не могат да установят съотношението на съставките в материала. Може да се влезне вътре в Саграда и да се изкачиш по кулите, но не се препоръчва за хора, страдащи от клаустрофобия, защото стълбището се стеснява постепенно, а тълпата от хора се движи непрекъснато напред.

Следващата спирка беше паркът Гюел – отново създаден от Антонио Гауди на мястото на сметище. Мозайката на терасата вълна, както и други елементи от парка, са направени от боклуци, открити в сметището. В парка се намира и символът на града – гущера до Дорийските колони. След краткото ни посещение там продължихме към хълма и двореца Монтджуик, след това минахме с автобуса през Олимпийския комплекс и се стоварихме на пристанището и паметника на Колумб. Оттам групата тръгна по улицата Ла Рамблас, която свързва паметника на Колумб с площад Каталуня. Ние се отделихме и изчакахме братовчеда на Диди – Милан, който впоследствие се оказа, че е и мой братовчед.

След кратък престой у тях със сестрата на Милан - Мила, отидохме в Пуебло Еспаньол – Испанското село, където входът беше свободен заради празника на града. Там има по една къща от всички краища на Испания. Беше пълно с хора, всяка къща беше преустроена в магазинче за сувенири. Разгледахме и продължихме към двореца Монтджуик, за да гледаме фонтаните заедно с братчедите и техните приятели. Фонтанът започна програмата си в 20.00 часа, а танците – в 21.30 часа. За да разберете за какво говоря, вижте този линк

На следващия ден сутринта (понеделник) се разходихме из Бланес – плажът беше приятен, но имаше дребни камъчета в пясъка и големи вълни. Докато се разходим до централната част по крайбрежната алея и се върнем, беше станало обяд и Милан беше пристигнал от Барселона. Отидохме в малката Венеция на Испания – богаташкият курорт Емпуриябрава, на около 70-80 км от Бланес в посока Френската граница. Там е просто невероятно – изкуствено създадени канали, от едната страна на богаташките вили има паркинг за кола, а от другата – за лодката. Снимките говорят по-добре от всякакви думи. На връщане минахме през Кадакес – родното място на Салвадор Дали, но музеят беше затворен, защото се разглежда с предварителна резервация от предния ден. На път за Бланес спряхме в съседния курорт Лорет де Мар, където пихме кафе в едно заведение, барманката на което беше българка – страшно удобно да си поръчаш каквото искаш. Минахме през хотела за вечеря и продължихме към Барселона и по-точно – към хълма Тибидабо, откъдето щяхме да гледаме фойерверките пред двореца Монтджуик и площад Испания по случай празника на града. Доста вятър духаше там, но гледката си заслужаваше.

Останахме да спим в Барселона при Милан и Мила. На следващата сутрин имахме интересно приключение в метрото – чудехме се как да си купим по един билет от едно нещо, което приличаше на банкомат. В тяхното метро по земята е пълно с тези безплатни вестници и брошури, които започват да се появяват и у нас, но явно културата на испанците в това отношение е доста по-различна. Например в заведенията когато пушиш, тръскаш пепелта и хвърляш фаса от цигарата на земята – колкото по-мръсно е в едно заведение, толкова по-посещавано е то. Слезнахме от метрото на Триумфалната арка и тръгнахме да разглеждаме магазините. На обяд отново се качихме на метрото, за да вземем Милан за неговата сиеста (от 2 до 4 всичко затваря с такава скорост, все едно има война), пихме испанско кафе с мляко и се разходихме до Камп Ноу. След това посетихме зоологическата градина – имаше животни, на които не знаех имената честно казано :) Вечерта пък пробвахме баровете на Бланес :)

Последният ни пълен ден в Испания беше вторник. Станахме, закусихме и се качихме на електричката, която минава през всички курорти от тази страна на Барселона и се движи по самата плажна ивица. В продължение на един час гледаш море, пясък, хубави хотели и палми :) Слезнахме от влака на площад Каталуня и се придвижихме до лифта, който тръгва от пристанището и стига до парка Монтджуик. Диди я беше доста страх, но пък си намери 20 евро на земята :) Късмет! След като пообикаляхме малко парка, намерихме някаква спирка на метрото, от която се качихме, за да отидем отново при Милан. Този път опитахме испанската пица, след това се разходихме, качихме се на влака за Бланес и успяхме да се приберем за вечеря и да си съберем багажа. По-късно Милан дойде и отидохме отново в същото заведение в Лорет де Мар, където пък шефката на барманката-българка имаше рожден ден и гости, персонал и клиенти пяха и празнуваха. Беше страшно весело :)

На сутринта за наше голямо съжаление, потеглихме в обратната посока към Франция и Марсилия. За това – утре :)

Върнахме се в неделя, но чак сега ми се освободи повече време да разкажа. Като тръгнахме сутринта в сряда (20-ти септември), в София валеше дъжд. Мокри като кокошки натоварихме багажа в автобуса и потеглихме. Автобусите бяха два – ние се паднахме в този със средна възраст 50 години... на моменти беше доста тежко. То не бяха претенции, то не беше чудо. Сравнително бързо минавахме границите, забавихме се повече на словенската и на италианската. Пътят си беше доста, доста трудно се спи в автобуса. В 8 сутринта бяхме вече във Верона. Екскурзоводката ни Диана беше много готина, разказваше ни интересни факти за страните и градовете, през които минавахме и които посетихме.



Във Верона като се изключи централната част със забележителностите, беше много спокойно. Разгледахме плошад Бра, Арена ди Верона, площад Ербе (снимахме се там пред фонтана на пазара), частната църква и гробница на фамилия Скалигери, къщата на Жулиета, след това отидохме до един от мостовете на река Адидже и оттам ни пуснаха 4 часа свободно време. Качихме се на хълма, откъдето се откриваше хубава гледка към града. Ядохме италиански сладолед (джелато), който има много малко общо с българския. Пихме капучино прави (в кафенетата обикновено нямаше столове при масите), след това седнахме на стълбите пред една от сградите на площад Бра и гледахме хората. Определено е много модерно да се придвижваш с велосипед там. Честа гледка бяха официално облечени италианки с прически и всичко останало, които карат колела. След като минахме още 2-3 пъти скъпата улица Мацини, стана време да отидем към автобуса. Закараха ни извън Верона в селището San Vito di Negrar, хотелът ни се казваше Сан Вито и беше 3 звезди. Пихме по едно червено вино във фоайето на хотела с Диди и Галя, запознахме се с един българин, който работеше там. На сутринта закусихме и потеглихме към Франция, и по-точно – към Монако.

В княжеството беше невероятно. Първата ни спирка беше в старо Монако, където се намира и дворецът Грималди, в който живее принц Албърт. Площта на Монако е 2 кв. км и тя е оползотворена по невероятен начин. Придвижването на коли и хора от едно ниво на друго става чрез асансьори и ескалатори, прокопани в скалите. Озовахме се пред Океанографския музей, но понеже имахме само 2 часа престой, решихме да не влизаме, а да разгледаме другите забележителности. Градината беше разкошна, влезнахме в катедралата, където е гробът на принц Рение, после отидохме до двореца. Оттам се откриваше прекрасна гледка към яхтеното пристанище. Имаше и два огромни круизни лайнера. Времето ни мина много бързо.



Качихме се на автобуса, минахме през град Ла Кондамин и пистата на Формула 1 и пристигнахме в Монте Карло. Там беше още по-невероятно. Хотел Париж се намира точно до Казино Монте Карло – той няма звезди, които да обозначават категорията на качество на обслужване, самото му име е гаранция за качество... В казината беше забранено да се внасят камери, фотоапарати, мобилни телефони. Входът за Казино Монте Карло беше 10 евро, една част от групата влезнаха там, ние играхме в едно друго, точно до него. Имаше невероятен площад с фонтани пред казиното, в който също прекарахме известно време. Поради недостиг на пространство в цяло Монако монегаските (местните жители) правят градините си на покривите на сградите. В цяло Монако работят 66 полицая, всичко се наблюдава с видеокамери. Като се качихме в автобуса всички мълчаха...



Продължихме към Ница. Пристигнахме там към 9 часа вечерта и вместо да направим само панорамна автобусна обиколка, слезнахме за един час и се разходихме по булевард Променад де-з-англе покрай Залива на ангелите. Понеже беше доста тъмно, снимките оттам са много малко и почти нищо не се вижда. Натоварихме се на автобуса и тръгнахме към Кан.




Хотелът ни в Кан беше Comfort Hotel Atlas – отново 3 звезди. След закуска отидохме на разходка по булевард Ла Кроазет, където са разположени Дворецът на Международния филмом фестивал, Алеята на славата и скъпите хотели. Докато в Ница брега беше с камъни, в Кан имаше страхотен пясък. В 9 часа сутринта водата беше много приятна и имаше плажуващи. След като изтече времето ни в Кан, продължихме към Испания... Следва втора част :)

Много задачи се струпаха последните дни :) Като за начало реших да оползотворя свободното време и се записах на шофьорски курсове. За 3 седмици ме "научиха да карам толкова, колкото да си взема изпита". Така и стана де :) - с една грешка на листовките (можеше да мина и без нея) и 25 мин практически изпит в квартал, в който не бяхме стъпвали... оценката е "да". Тооолкова съм щастлива :) За награда са ми обещали пълен резервоар :) Голямо каране ще падне, докато се почувствам уверена де...

Вчера (събота) имаше вътрешен турнир по тенис за любителите на тенис-клуб Септември (крайно време е да врътна един сайт :-) Паднах всичките мачове: първо играх с Ивета (1:6), после с Блени (3:6 - много ми хареса да играя с нея, голямо шоу беше), после с Ники (4:6 - при положение, че я поведох 4:2 и аз незнам как я изпуснах). Накрая играхме двойки с Ники, Стефчо и Йонко. Беше много забавно, определено трябва по-често да правят турнири :))) можем да помислим и за награди :))

Днес също има доста неща да се свършат - ще ходим с Диди да сменим малко пари за екскурзията, да се уговорим кой какво ще носи и да напазаруваме някои неща за ядене... че дълъг път се очертава от София до Верона :)) Трябва да направя подробен списък, да не изпусна нещо важно :)

В понеделник отивам на очен лекар за преглед и медицинско, да си направя снимки, във вторник - на обучение за първа помощ в БЧК, и общо взето като се върна от екскурзията всичко ще ми е готово - само да отида в КАТ и да си подам документите за книжката :)

Хайде сега да действаме! :-)

И така... доста бързо мина времето и ето че остана само една седмица до нашата екскурзия :) Малко повече за нея - организира се от Мондел-Травел, с автобус е, тръгваме на 20 септември, цената е 685лв.

По програма трябва да отпътуваме от София в 8.00 сутринта и след транзитно преминаване през Сърбия, Хърватска и Словения, да пристигнем във Верона. Следва пешеходна обиколка - площад Бра, свързан с улица Мацини, древноримският амфитеатър Арена ди Верона, площад Ербe, площад дей Сеньори, къщата на Жулиета. Малко свободно време и спим в хотел в околностите на Верона или при езерото Лаго ди Гарда.

На следващия ден закусваме и заминаваме за Френската Ривиера - посещаваме Княжество Монако и неговата Ботаническа градина, Океанографския музей, Катедралата, Двореца на принц Рение. Следва разходка към Монте Карло и най–известното в света игрално казино. После е предвидена панорамна автобусна обиколка по Променад де-з-англе покрай залива на ангелите в Ница. Ще спим в хотел в едно от селищата на Лазурния бряг.

След закуската на следващия ден отиваме в Кан. Програмата там включва разходка по крайбрежения булевард Ла Кроазет с Двореца на Международния филмов фестивал, Алеята на славата и лукзозния хотел Карлтон. Продължаваме за Испания и пристигаме в едно от курортните селища на Испанската Ривиера /Коста Брава или Коста дел Маресме/, разположени до Барселона.

Следващите 4 дни прекарваме в Барселона и Коста Брава или Коста дел Маресме. За Барселона е предвидена панорамна автобусна обиколка, включваща старото пристанище с паметника на Колумб, Ла Педрера, Ла Саграда Фамилия, Националния дворец, хълма Монджуик с “Олимпийския пръстен” (Стадионът, Дворецът на спорта, сградата на Фондация “Жоан Миро”). Следва пешеходна разходка по улица Лас Рамблас, из Готическия квартал и площад Реал. Също посещение на най–големия в Европа Океанографски музей – Аквариума. В курорта имаме доста свободно време, можем да ходим на плаж или да се включим в някои от допълнителните екскурзии.

На деветия ден отпътуваме за Марсилия. Там посещаваме базиликата Нотр-Дам-де-ла-Гард и след това продължаваме за Италия с кратък престой в Сан Ремо. Ще спим в хотел в едно от селищата в Лигурската ривиера.

На следващия ден отпътуваме за Генуа. По план там ще останем 3 часа и ще посетим площад Ферари, църквата Сан Матео и Катедралата Сан Лоренцо. После продължаваме за италианския курорт на Адриатическо море Лидо ди Йезоло. На сутринта ще пътуваме с корабче до Венеция и разгледаме островите в лагуната - остров Бурано и остров Мурано. След това във Венеция разглеждаме площада и базиликата Сан Марко, Двореца на Дожите, Моста на въздишките, моста Риалто с атрактивния пазар. Имаме още малко свободно време и потегляме за България.

Сериозна програма, а :) Особено като за първа екскурзия в чужбина :) Надявам се да изкараме страхотно!

Минаха цели два месеца... Затова пък има много новини :)

Като за начало, напуснах работа в средата на август. По всяка вероятност ще започна новата (след като я намеря) от октомври, защото на 20-ти септември заминаваме на екскурзия с братовчедка ми (по-подробно за нея - в отделен пост).

Имах доста време да си подредя задачите, да изчета един куп имейли и да играя тенис, разбира се :) Така една събота докато висяхме на корта, най-спонтанно решихме, че вместо да ходим на плаж на следващия ден, е по-добре да отидем до морето :)) ей тия, спонтанните идеи, са най-хубави :)

Хората - аз, Митко и Ники (играя с нея тенис). Мястото - Созопол (там със сигурност знаех, че има кортове, пък и много ми харесва). Продължителност - 5 дни. Степен на удоволствие - 10 от 10 :)))

Тръгнахме в неделя към 7 сутринта, в 13.30 бяхме в Созопол след половин-часова почивка в Стара Загора. Извадихме голям късмет - съвсем случайно предната вечер рових из Интернет за хотели и квартири в Созопол със студио (нали все пак бяхме трима :-) и на второто място, на което се обадихме, имаше свободно студио точно от неделя :) късметлий сме и това е :) Хотелът се казва Вила Диана и беше супер като условия и цени.


В неделя и понеделник ходихме на плаж на Харманите, междувременно намерихме кортовете и запазихме час за вторник сутринта. За съжаление кортовете се оказаха неподдържани и не играхме много. Компенсирахме с перфектен плаж - отидохме на къмпинг Смокиня - страшно ми хареса! - плаж, пясък, вода, храна, квадратни метри на човек на плажа, всичко :)

В сряда пак бяхме там - духаше малко вятър, но пак беше хубаво. Ники и Митко бяха изгоряли, стояха под чадърите и не влизаха във водата :) Иначе вечер си излизахме из стария град в Созопол и междувременно гледахме мастерс турнирите в Торонто и Синсинати. Не исках да си тръгвам, като стана време да си ходим в четвъртък :) Не че имах голям избор - Ники се разболя от някакъв вирус и нищо не можехме да направим, освен да се приберем... Другата година - на къмпинг на Смокиня :)

Хубавите снимки от Созопол...

Това е, с което се занимавах последните 4 седмици - конференцията за уеб технологии УебТех 2006 и участието на NetClime и SiteKreator.bg там като златен спонсор. Още от самото начало шефът ми даде да разбера, че ако ще даваме тия пари, трябва да е ясно какви ще са ползите от цялото мероприятие. Два месеца писах планове и стратегии как ще участваме там, какво ще правим и така нататък...

В крайна сметка похарчихме повече пари за печат на рекламни материали и награди, отколкото за самото спонсорство. В пакета на участниците сложихме един специален брой на вестника на SiteKreator (пълен с технически статии, за да е интересен на аудиторията), бланка с отворените позиции, които имаме в момента (ако сте Front End Developer - вижте тук), и бланка за участие в нашата AJAX викторина. Идеята беше да се отговори на 5 въпроса, свързани с AJAX, и измежду правилно отговорилите се изтеглят 12 печеливши - 10 броя преносима памет USB 512 MB и 2 рутера Linksys WRT54GL. Сви се беше престарал с трети въпрос - повечето участници бяха отговорили правилно на всички други въпроси, но не и на него.

При откриването на конференцията казах 3-4 изречения от името на NetClime - беше малко страшно, но честно казано повече се притеснявах, когато трябваше да правя презентация на SiteKreator пред шефа... :-)

После отидохме в конгресния ресторант да подготвим техниката и подаръците за кафе паузата. Третата по ред лекция в потока .NET & AJAX беше на Сви - "AJAX - създаване на богато потребителско усещане в браузър", там показа и AppLogic. За нея дойдоха доста хора, въпреки че аз самата нищо на разбирам от тези неща, мисля, че им беше доста интересно. Имаше въпроси в края, някои от участниците дойдоха да говорят допълнително със Сви, дадоха си визитките.

В края на лекцията Сви каза, че цяла нощ съм лепила пликове под столовете и всеки да провери какво има в плика под неговия стол. Настана едно шумно отлепяне - това беше томболата на SiteKreator с възможни награди: бизнес акаунт за SiteKreator.bg с 200 МВ пространство, 500 МВ пространство за стандартен акаунт в SiteKreator.bg, брандирани тефтерче с химикал, брандирана тениска. Печелившите с предметни награди можеха да ги получат от нашите представители по време на кафе паузата в конгресния ресторант.

Беше доста трудно да доведем хората в ресторанта, повечето не знаеха къде се намира, трябваше да донесем някакви обозначителни материали. В крайна сметка дойдоха около 90% от потока. Имахме три лаптопа, единият от които вързан към проектор с екран. Показахме на хората SiteKreator.bg и какво може да се постигне с него, нямам търпение да видя в понеделник колко от поканите за създаване на акаунт са активирани :-)

Продължихме демонстрацията докъм 14.20-14.30. За сметка на това никой не посети нашия уъркшоп на тема "Намери си работа". Поне имаме няколко направления в това отношение, по които можем да поработим...

Последното мероприятие беше неконферентната сесия, която завърши AJAX блока. Това беше едно от нещата, за което най-много се притеснявахме - досега не сме виждали какво точно представлява неконферентна сесия (много прилича на дискусия). Подготвихме форум, в който участниците предварително добавиха AJAX теми, които да се обсъдят от всички на тази неконферентна сесия. Купихме и флипчарт, на който да се запишат още теми по време на самата конференция. В крайна сметка мисля, че се получи доста добре. Страшно много се възхищавам от Сви - справи се страхотно като модератор на сесията (ще кача филмчето, веднага щом се добера до него). След края й изтеглихме печелившите от AJAX викторината.

Вече в 18.30 всички бяхме толкова уморени, че никой нямаше сили да отиде на вечерята в Халбите. Но се прибрахме доста доволни. Хората научиха кои са NetClime, как могат да си направят един добре изглеждащ уеб сайт със SiteKreator и че ако си търсят работа като Front End Developer, ние имаме отворени позиции. Като за начало ето малко снимки на екипа и кафе паузата.

Ето че пак минаха две седмици без да съм писала по блога... Сега се връщам от изпит по Маркетингово управление, навън вали, имам около 50 непрочетени имейла в пощата и куп други неща - какво по-добро време за поредния постинг :)

Доста време (от свободното де) посветих да чета за тоя изпит - резултатът ще видим след седмица... Ходихме в Сити Център София да гледаме Шифърът на Леонардо - хубаво са го направили, но е скъпо за всеки ден... може би един път на два-три месеца :р (за пръв път пих фрапе за 4лв.). В четвъртък ходихме на Крал Лир в Народния театър - доста модерно са го направили, Наум Шопов игра много хубаво, възхищавам се как човек на неговата възраст може да издържи такова натоварване...

В петък имах рожден ден. Голяма суматоха беше. Почерпих в офиса, подариха ми сак за тенис ракети - страшно е хубав, изненадаха ме и много ме зарадваха. Напоследък се запалихме по тениса на корт, но затова по-подробно в друг пост. После събрах някои приятели в Бар на края на вселената в центъра. И там беше хубаво - обслужване, кухня, DJ след 22.00 часа.

Ох - пак не съм писала от една седмица. Ами какво да се прави - в работата е напечено, четох за изпит, в сряда загубих 3 часа в път и престой в университета... Успях обаче да кача всички снимки от teambuilding-a, до които се докопах - sitekreator.bg/teamevent - кликате на името на някой колега от менюто и разглеждате снимките от неговия/нейния фотоапарат :) има много хубави снимки :)

Следващите две седмици ще има много (надявам се приятни) изживявания - утре отиваме на Шифърът на Леонардо в Cineplex (тъкмо да разгледаме скъпите магазини), сряда е почивен ден (ще ходя на солариум - сайтът е напълно завършен), след това на 1-ви юни сме на театър - ще гледаме "Крал Лир", а на 2-ри имам рожден ден :) Ще се постарая да поствам по-често :)

И така - мокри като кокошки се прибрахме в пещерния дом и обядвахме сандвичи и който каквото беше взел преди да тръгнем от бензиностанцията. Ние бяхме първата група, която тръгна обратно към пещерата, тъкмо беше спряло да вали. Като излезнахме навън обаче, пак започна да пръска леко. По пътеката беше ужасно кално - имало е жертви в групата на половинките - Митко е паднал и си е изпуснал GSM-a в калта - идеална реклама на Siemens. Стигнахме входа на пещерата и започнахме със ските - понеже бяхме само 6 души (Тишо Sr и Дари се отказаха, защото бяха мокри), се разпределихме по трима на дъска. Целта на това упражнение е постигането на синхрон - отдавна не се бях смяла така :)



Накрая вече бяхме много добри - за малко да минем цялата пещера със ските :) Получихме поредния плик - следващата задача беше Голямата темнота - само един от нас щеше да има светлина и трябваше да преведе другите в една съвсем тъмна пещера и да намерим следващата задача. Решиха аз да съм със светлината. Намерихме пещерата на другия край - казва се Темната дупка. Докато стигнем до нея имаше леко произшествие в калта, но в крайна сметка всички влезнахме. По стрелките стигнахме до плика, а по средата на пещерата имаше сталактони, които Христо изрично ни показа и разказа, че когато изследвали за първи път тази пещера, открили вътре останки от хора.



Следващата задача - катерене по скалите. Отново обухме гащите, въжетата - и ето, трябваше всеки от нас да се покатери на скалите и да вземе по един плик. Нашите бяха тези най-вдясно - особени проблеми ни създаде шуплата точно под пликовете, защото на практика нямаше за какво да се хванем. След като се покатериш и вземеш плика, се отпускаш до седнало положение и започваш да ходиш надолу по стената, членовете на отбора те осигуряват. Никога не съм си представяла, че ще се кача догоре :)



Във всеки плик имаше част от съобщението, подредихме пъзела - този път нищо не спечелихме, истинската задача била на пандюла. Тръгнахме към вътрешността на пещерата - към очите. Покатерихме се на една камара камъни. Пред нас висяха две въжета - на едното трябваше да се люлеем, на другото висяха пликовете. Всеки от нас се люля - това беше едно от най-забавните приключения.



Слобихме частите:



Тръгнахме към пещерата - другите две групи ни бяха предупредили, че там пада голямото лазене и цапане. До последно не исках да мина през дупката, но после някакси успях да мина, че и да се върна обратно :) (след това коленете ми бяха подути и в рани - трябваше да си взема наколенките)



Излезнахме отвън и вече имахме всичките части на пъзела - седнахме на пътеката пред пещерата да го решаваме:



След това отидохме да си вземем наградата - бяхме завършили първи! Накрая Сиса раздаде на всички грамоти за участието:



И една обща снимка:



Специални благодарности на алпийски клуб Еделвайс - организацията и изпълнението на цялото мероприятие беше невероятно, а усещането е уникално - зарежда с адреналин и емоции за седмици напред :)

Този петък и събота (12 и 13 май) бяха посветени на teambuilding - тръгнахме в петък рано сутринта към Карлуково, където ни чакаше специално ангажирана за целта фирма. Можеше да си водим половинките, дойдоха почти всички колеги (без Пацо, Ваньо и Димо) - бяхме общо 28 души. Не ни казаха в какво ще се състои teambuilding-а - било изненада (или невъзможност да се откажеш докато е време :).

След като първо изпуснахме обивката за Луковит, а после се повъртяхме малко и в самия Луковит, към 10 часа бяхме на разклона за пещерния дом при Карлуково. В съседство имаше кариера (работеща!), която през има няма 10-15 мин взривяваше по нещо и ние подскачахме. Както ни обясниха по-късно - това бил другия отбор по teambuilding :)

Събрахме се всички (6 коли), закусихме със сандвичи и тръгнахме към пещерния дом. Там ни чакаха, както се оказа, истински алпинисти с цялата екипировка - каски, въжета, седалки и какво ли още не - 2 момичета (Яна и Сиси) и 4 момчета (Христо, Жоро, Петър и Пламен). Пещерата при Карлуково се казва Проходна - има две големи дупки, като очи са...



Разделиха ни на 3 отбора от по 7-8 души (в крайна сметка само 22-ма щяхме да участваме в teambuilding-а, другите отидоха да проверят кръчмите на Карлуково). В нашия отбор бяхме аз, Деси, Сиса, новата ни колежка Дени, Тишо Jr, Тишо Sr, приятелката на последния Дари и Цецо. Водач ни беше Христо - най-опитният от групата.



След началния инструктаж другите тръгнаха напред, а ние останахме на поляната по двойки в опит да се разплетем от две въжета. Добре че Дари го беше правила преди това - разплетохме се и тръгнахме по пътеката към пещерата.



По средата на пътеката стигнахме до първата ни задача - имаше носилка и ние трябваше да пренесем един от нас по-напред по пътеката към пещерата. Оказа се, че Дари е най-лека - понесохме я, а пътеката е ужасно тясна - стигнахме някакси до определеното място без жертви. Успех - получихме първия си плик - в него имаше част от пъзел с разни букви и цифри и упътване къде да отидем за втората си мисия. Минахме покрай отбори 1 и 2 - едните правеха паяжината, а другите - ските. Понеже нашият отбор в крайна сметка не прави паяжината, защото не остана време, сега ще ви кажа за какво става въпрос - със завързани очи един човек от отбора трябва да премине през въжетата, като другите го навигират и му обясняват как да се движи.



Тръгнахме към втората задача - трябваше да открием метална стълба по скалите и да се изкачим по нея до друга пещера. Вървяхме по доста по-неприятна пътека - беше валяло предния ден и беше ужасно кално и хлъзгаво. Намерихме стълбата - обухме си седалките, вързаха ни с осигурително въже и започнахме да се качваме по нея. При всички изпитания си казваш - това аз никога не мога да го направя, след това се оказва, че ти всъщност го правиш без особени затруднения и се чувстваш супер доволно - я виж ти, какви работи мога :)



Качихме се по стълбата всички - в пещерата ни чакаше логическа задача в стил Индиана Джоунс. Раздадоха ни челници, за да намерим знаците в тъмната част на пещерата. Справихме се бързо, получихме следващия плик - трябваше да тръгнем по посока река Искър към друга естествено осветена пещера, където ни чакаше следващото приключение. Не слизахме по стълбата, а отстрани по една пътека.

Намерихме пещерата, но пликът със задачата висеше на въжета на около 3-4 метра височина. Трябваше да направим човешка пирамида, за да стигнем до плика. Тишо Jr и Цецо вдигнаха Сиса, аз я осигурявах с Христо. Тя успя да стигне въжетата и една малка стълба, промуши си крака през първото стъпало и успя да се протегне и да стигне плика. Свалихме я долу, прочетохме задачата - сега пък някой трябваше да се завре в малката дупка до нас и да извади друг плик. В указанията се казваше това да е този, който най-много си е почивал по време на другите задачи. Деси се нави - легна по корем върху един чувал, взе плика някъде там и я издърпаха за краката обратно.

Новата задача гласеше: качете се отстрани на платото и ще стигнете до големия рапел, имаше също нова част от пъзела. Пак седалките, въжето, започнахме да се катерим по съседната скала. Качихме се на платото, откъдето се откриваше страхотна гледка:



Тръгнахме към рапела - щяха да ни спуснат от 40 метра височина. На пръв поглед изглеждаше малко страшно, Сиса щеше да е първа - не че искаше, Христо я избра. Реших да съм втора - не ми се чакаше да минат всички, щях допълнително да се изнервя. Деси категорично се отказа. Щеше да слезне отстрани по друга пътека с Христо накрая. Спуснахме Сиса, всичко изглеждаше нормално. Тръгнах аз - завързаха ме с въжетата - от едната страна Жоро отпуска, от другата страна Христо и останалата част от отбора. В първия момент трябва да седнеш на седалката, като се държиш за въжетата обаче, минаваш през малко скали в самото начало на спускането - неприятно е, защото ти ужулват ръцете. Но след това - висиш от 40 метра и разглеждаш - спускат те съвсем бавно - усещането е невероятно:





Долу те чака друг човек от групата и те отвързва от въжето. Изчакахме да слезнат и другите, след това заваля дъжд - върнахме се вир-вода да обядваме в пещерния дом.

Вместо да пращате снимки по email или да пращате хората на различни уеб страници, покажете снимките си в loop на вашия десктоп - или пък ги сложете в блога си, както съм направила аз по-долу с няколко снимки от Рибарица от юли миналата година. Програмата се сваля и се инсталира доста лесно, след това само създайте нов loop, пуснете вътре снимките, които сте избрали, и сте готови. Още не съм разучила всички възможности, но и това ще стане, когато ми свършат изпитите :)

В една презентация има много повече от това, просто да нахвърляш някакъв текст в Power Point и да го прочетеш. Гар Рейнолдс дава невероятни съвети за невероятни презентации в своя блог Presentation Zen и в личния си сайт. Освен примерни презентации на известни мениджъри, там ще намерите и съвсем практически насочени съвети като организирането и подготовката на самата презентация, представянето й и конкретни идеи за вида на отделните слайдове и информацията в тях.

Горещо препоръчвам да видите забележителната презентация на Стив Джобс за Макинтош от 1984г. като начало :)

Гай Кавазаки пише в своя блог за две маркетингови статии:

За представянето на новата колекция Spring '06 Fitness Dance Nike решиха да вдъхновят жените по света да се изразяват чрез танц. Известният хореограф Джейми Кинг показва стъпките от клипа към песента SOS на Rihanna.

По този начин Nike успяват да създадат отношения между марката си и потребителите и да свържат бранда със съдържание, което има значение за тях. Тийнейджърките не гледат клипове заради музиката, а по-скоро заради стила на живот.

Пробвайте да разучите стъпките оттук. Аз имам още доста да се упражнявам :)

Май ще си лягам вече, че утре и яйца трябва да боядисвам. Дадох сума пари за една боя, от която се очаква да станат лъскави - като ги направя, ще ги снимам и ще сложа няколко снимки в SiteKreator :)

Лека нощ!


Не пропускайте да се включите - играта започна на 17-ти април и е страшно интересна. Ще се играе 24 дни до 11-ти май (на 19-ти е премиерата на филма). Всеки ден се подават нови пъзели, които трябва да решите, за да се борите за наградите - пътуване за четирима до Ню Йорк, Париж, Рим и Лондон, огромен пакет от Sony Electronics и други награди на стойност над 100 000 долара. Струва си човек да играе и само заради тръпката дали ще познае верния отговор... Английският на моменти е малко неразбираем, но може би така ми се струва толкова късно вечер :) Започнете играта оттук и успех!

В изминалата седмица гледахме два нови филма - Ледена епоха 2: Разтопяването и 8 герои.

Втората част на Ледена епоха е много романтична (за разлика от първата, която беше по-скоро драматична) и забавна - смяхме се много. Продълженията на малко филми са също толкова или по-успешни от първите им части, но Разтопяването наистина ми хареса повече.

Осем герои е филм на Дисни за осем кучета хъски, които остават сами на Антарктика и оцеляват цели шест месеца там. Сайтът е изцяло Flash и е много интересен - вижте го тук.

В неделя имах имен ден. Получих две книги от Мира и от Митко - Защо купуваме от Пако Ъндърхил и Как да общуваме с медиите от Сали Стюарт. Бързам да довърша Месианското наследство, за да я върна на Милена, и след това ги започвам - нямам търпение :)

Почерпихме се в пица Трол - определено си припомних защо ми харесва да ходя в Уго :) Имаше и цветя, и пари... ей такива нормални подаръци :)

И в понеделник - пак на работа... Май имам нужда от отпуска :)

Това е основната причина да не пиша петък, събота и част от неделя... Предишната седмица, когато Деси закъсня за срещата в сладкарницата, защото, както обясни - четяла книгата, честно казано не повярвах, че е толкова интересна. Но след като ми я даде, мога само да я препоръчам с две ръце :)

Не бях гледала филма и затова ми се стори удобно първо да прочета книгата и после да видя какво са направили. Незнам дали така или ако бях направила обратното - първо да гледам филма и после да чета книгата, щях да съм по-разочарована. Ясно ми е, че един филм никога не може да предаде в такива детайли една история, както може да го направи книгата... Затова и хората обикновено казват: "Книгата е по-хубава".... Ако още не сте я прочели, сега е моментът :)

Човечеството разчита на различни инструменти в ежедневието. От началото но цивилизацията ги използваме за изграждане и оформяне на нашия свят. Forbes.com съставиха списък на двайсетте най-важни инструмента на всички времена. Те са повлияли най-силно върху човешката цивилизация и са помогнали в промяната на курса на историята.

Това са:
1. нож
2. сметало
3. компас
4. молив
5. хамут
6. коса
7. пушка
8. меч
9. очила
10. трион
11. часовник
12. струг
13. игла
14. свещ
15. везна
16. тиган
17. телескоп
18. нивелир
19. рибена кука
20. длето

Интересно е - дори може да се направи цял сайт, посветен на темата :)

Кой казва, че игрите не са добри за вас? Ново проучване показва, че играенето на обикновени игри (включително пъзели и стратегически игри) подпомага умственото ни здраве и развива наблюдателността. Все още няма категоричен отговор как подобни усилия действат психологически, нито пък какви видове игри или мисловни упражнения работят най-добре. Според изследователите науката и медицината е на около десетилетие от уточняването на тези въпроси.

Според проучването хората, които поддържат здравословно когнитивно натоварване като игра на шах, решаване на кръстословици и други дейности, имат по-ниски нива на дименция, болестта на Алцхаймер и други когнитивни проблеми. Въпросът не е само за работа с мозъка обаче - също толкова важно е да сте физически активни и да се занимавате с някаква социална дейност.

Според Adrants това не изглежда да е първоаприлска шега. За да отпразнува стотния си брой с победителката от най-горещите 100 жени на корицата Ева Лонгория, списание Maxim е възпроизвело заглавната страница с размери 23х33 метра в пустинята Лас Вегас близо до курорта Primm Valley Casino, 35 мин южно от Лас Вегас и близо до границата между щатовете Невада и Калифорния.

Вчера ходихме на кино в Арена и гледахме Бандитки. Филмът беше забавен - препоръчвам ви го :)

От друга страна, още не съм гледала Розовата пантера - но ще се поправя след малко :)

Затова пък за автомобилите на Смарт smartfortwo е разработена онлайн игра, в която трябва да следвате отпечатъците от лапите на Розовата пантера и да намерите откраднатия диамант. Ако ще играете, сега е моментът, защото играта ще е онлайн до 30 март. Успех!

Асоциацията за уеб маркетинг (WMA - Web Marketing Association) е създала за период от девет години Internet Standards Assessment Report. Проучването показва, че сайтовете на ПР агенциите са почти на последно място от всички 97 индустрии. Разгледани са 9 748 сайта, като са оценявани дизайн, иновация, съдържание, технология, интерактивност, копирайт и леснота за използване.

Докато сайтовете на рекламните компании имат отличен дизайн и иновация, сайтовете на ПР агенциите получават ниски оценки във всички области. Най-фрапантната част е получената най-ниска оценка за копирайт - въпреки че точно това е индустрията на ефективната комуникация. Изглежда, че ПР специалистите обръщат повече внимание на разработването на сайтовете на клиентите си, отколкото на техните собствени, които повече приличат на типична брошура.

Приемането на блоговете и другите медийни технологии в сайтовете на ПР агенциите ще направят техните умения за писане по-прозрачни - те не са по-малко важни, дори напротив - трябва да сме в състояние да комуникираме идеи неофициално с човешки глас. Започнете своя блог сега, преди да е станало късно!

Здравейте отново!

Днес ми е малко кофти ден - допреди малко бях на зъболекар и ми извадиха втория мъдрец (първият излезе преди около два месеца). Не беше много болезнено - повече време отне упойката... За сметка на това пък през следващите няколко дни ще се наложи да пия течен аналгин или друго обезболяващо - горе-долу за толкова ще се заздрави костта.

Миналата седмица четох постовете в блога на Дани Съливан за 25 неща, които обича в Google, и 25 неща, които мрази в Google. Колкото и да харесвам някои фийчъри в Google, трябва да призная, че списъкът с неща, които не са доизмислени или имат непоправени бъгове, е реалността.

Току-що сложих Performancing Metrics на този блог - това е безплатна услуга, която показва статистика на сайтове и е специално проектирана за блогове. Общо взето, ако не сте успели да си направите акаунт в Google Analytics, използването на Performancing Metrics изглежда отлична алтернатива. Възможностите накратко:

  • можете да добавяте много блогове (цялата ви мрежа например);
  • можете да се абонирате за RSS feed с вашата статистика от малките бутончета в горния десен ъгъл;
  • можете да виждате данни от AdSense (Още не използвате AdSense?! Сега е момента да започнете - кликнете на белия бутон вдясно);
  • детайли от търсачките.

Повече информация в блога на Performancing Metrics.

Срам и позор (при все че беше събота - т.е. почивен ден) ... но днес ще се реванширам с няколко поста :))

Вчера ходих на лекция в университета (става въпрос за УНСС, специалност Маркетинг - магистратура) при доц. Дуранкев - всеобщ любимец на колегите. Оказа се, че лекцията е от 13.30 часа, а не от 12.00, и прекарахме час и половина в кафето - използвахме времето пълноценно в team building. След това лекцията все пак се проведе, доцентът донесе една интересна книга - Superbrands, след това писахме молби за предметите, които ще изучаваме следващия (последен) семестър - няма нито един, свързан с маркетинг, а два се повтарят от миналата година... Очертава се скука.

Иначе направих един скромен сайт на магистратурата, в който качих всички налични материали - http://sitekreator.com/magistri - няма голям интерес и никой не пише във форума, така че имам възможност да си говоря сама там :)

Имаме задача да пишем за успехите и провалите на марки (български или чужди), постигнати благодарение на маркетинг, конкуренция, guerilla marketing или нещо друго... Вече имам някои идеи :) Като го напиша, ще го публикувам на личния ми сайт (за който се надявам скоро да е готов).

След малко ще ходим на сладкарница тук - тортите им изглеждат страшно апетитни :)
Сайтът им май още се прави - дали да им предложа SiteKreator :)

Хубаво нещо е уикенда - трябва сериозно да се замислят дали да не го направят 3 дни :)

Днес е денят на Свети Патрик - честит празник на всички ирландци!

Св. Патрик е националния апостол на Ирландия и му се приписва въвеждането на християнството в Ирландия.

Най-известен е с пропъждането на змиите от Ирландия - вярно е, че там няма змии, на по всяка вероятност никога не е имало - островът е отделен от континента в края на ледниковата ера. Изгонването на змиите вероятно е символ на края на езичеството. Въпреки че не е първият поддръжник на християнството, именно Патрик отменя езическите ритуали на друидите.

Денят на св. Патрик се свързва с всичко ирландско - всичко зелено и златно, детелини и късмет. За тези, които почитат истинското значение на празника, 17-ти март е традиционен ден за духовно пречистване.

За повече информация вижте тук.










На 13 март авторът на "Шифърът на Леонардо" прекрати самоналоженото си мълчание, като застана на свидетелската скамейка в съда в Лондон. Най-богатият писател е обвинен в кражба на сюжета на романа си, от който са продадени 40 млн. броя.

40-годишният Дан Браун отхвърли исковете на авторите на "Светата кръв и свещеният граал" като абсурдни. В изявление до съда от 69 страници писателят е описал как е постигнал успех след две десетилетия на творчески усилия. Браун бил повлиян от произведенията на Стайнбек, Достоевски и Шекспир, докато не попаднал на трилър през 1993г. и решил да напише един.

Той разказал как израснал без телевизия в семейство, обсебено от пъзели. На Коледа вместо подаръци под елхата намирал карта за съкровище и ключове, които следвал от стая в стая, докато накрая намери подаръците скрити някъде другаде в къщата.

По време на разпита Браун казал в съда, че по-голямата част от проучването за "Шифърът на Леонардо" било направено от жена му, която изчела редица книги за рицарите тамплиери, Светия граал и Мария Магдалена. Но настоял, че нито жена му, нито той са чели "Светата кръв и свещеният граал" (публикувана през 1982г. от самия издател на Браун Рандъм Хаус), допреди последния етап на писането на "Шифърът на Леонардо".

Той казал: "Идеалната тема за дискусия не е само вярна или грешна, добра или лоша. За мен задължителните теми включват шифри, пъзели и преследване на съкровища, тайни организации и академични лекции по озадачаващи въпроси."

Делото продължава.

(Оригиналът на статията можете да прочетете в The Independent.)

Това е моят първи блог на български език. Английските му предшественици нямаха голям късмет, но се надявам този да има :)

Тук ще пиша за маркетинг, уеб дизайн и оптимизация на търсачките (SEO - search engine optimization), книги, музика, разни факти и случки от живота ми, с една дума - всичко, което смятам за интересно. Дано да ви е приятно и да прекарвате известно време тук :) Ако имате някакви въпроси, можете да се свържете с мен на имейл адреса в профила ми или да оставите коментар към някой от постовете.

Поздрави,
Maggie


Ако попадате за пръв път в този блог и ви е интересно, можете да се абонирате с RSS четец или с имейл в полето отстрани ->