Вие сте производител на почистващи препарати и се чудите как да привлечете вниманието на потенциалните потребители? Екологичната марка Mrs. Meyer е намерила забавно и оригинално решение, обвързвайки се с организацията Clean City Coalition по време на Шоколадовия фестивал в Сан Франциско.
За целта хората от агенцията Mono са преобразили фонтана на площада Ghirardelli в кухненска мивка, пълна с гигантски съдове, огромен макет-опаковка на препарата Clean Day, гъба за миене и хиляди мехурчета - всъщност балони с мостри на продукта. За всеки взет балон от Mrs. Meyer ще дарят по 2 долара на Clean City Coalition за почистване и разкрасяване на града. Идеята била да се създаде събитие за раздаване на продуктови мостри, което да е ненатрапчиво и да ангажира потребителите повече от обикновено. Ето какво се получило:
Откриването на точния фонтан отнело доста време, тъй като трябвало да отговаря на доста изисквания - да е достатъчно малък, за да пресъздаде илюзията за преливаща мивка, без да са необходими твърде много балони, но и да няма статуя по средата. Събитието се провело на 11 и 12 септември и генерирало над 3500 долара дарение от взети балони. Това са над 2000 балона и за организаторите си било цяло предизвикателство на всеки 4-5 минути да пълнят мивката с нови "мехурчета". Балоните били направени от екологичен разграждащ се материал и понеже трябвало да се спукат, да се вземат мострите на продукта, имало почистващи екипи, които се грижели за чистотата около фонтана.
Снощи в изблик на вдъхновение реших да направя кратка презентация със списък от начини да избегнем "прегарянето" от блогването, да имаме добри идеи за постове, да ангажираме по-добре читателите си и да поддържаме добър blog-life баланс. Ето какво се получи:
Поставете си реалистични цели и определете подходящата за вас скорост на постване - има хора, които публикуват статии всеки ден, а има и такива, които го правят веднъж седмично
Направете си график за блогване
Създайте си навик - намерете 30 минути всеки ден за писане
Публикувайте поста бързо и не чакайте, докато стане съвършен
Пишете статии предварително, когато можете, и ги публикувайте по-късно
Винаги дръжте под ръка лист и химикал и записвайте каквото ви хрумне
Проверете за идеи RSS четеца си, Alltop.com, Digg, Delicious
Отговорете на въпроси - за примерни такива проверете LinkedIn
Попитайте читателите - направете анкета на релевантна тема
Задайте въпрос в Twitter или LinkedIn и обобщете отговорите в пост
Правете снимки или намерете интересни такива
Вземете интервю
Приемете статии от гост-блогъри
Помислете за съвместна работа с други блогъри
Направете състезание или томбола
Напишете списък - например като този
Четете материали извън основните ви интереси
Прегледайте коментарите - може да ви хрумне някоя идея
Четете истински книги
Добавете подкаст или видео
Ревизирайте стар пост или добавете нова информация към него
Миксирайте различните видове постове
Разделете дългите публикации в серия от статии
Разкажете в писмена форма своя презентация
Промотирайте други блогъри и хората, които правят интересни неща
Използвайте Google Alerts
Разгледайте заглавията в някой вестник или Cosmо
Направете проучване на ключови думи
Проверете статистиката - кои са най-четените статии
Махнете се от компютъра, организирайте си пътуване, говорете с приятели
След това малко нестандартен маркетинг от веригата Papa John's Pizza в Перу:
Третата кампания е на Greenville Literacy Association, които искали да наберат средства посредством огромна разпродажба на книги. Хората били приканени да дарят книги за събитието чрез нестандартни и привличащи вниманието съобщения на най-разнообразни места - стълбища, ресторанти, обществени паркинги, супермаркет.
Коя е guerilla кампанията, която ви е впечатлила наскоро?
Разчиствайки стари документи и линкове, попаднах на готината идея на италианската компания Arnold Guerrilla за директен мейлинг към потенциални клиенти. От новосъздадената тогава (2007 г.) агенция решили да изпратят на маркетинг мениджърите в Nike и Coca Cola вуду комплекти с макети на продуктите на техните основни "врагове" - съответно Adidas и Pepsi. Ето как изглеждат уникалните бройки:
Резултатът не закъснял - и двете италиански подразделения на таргетираните компании се свързали с Arnold Guerrilla за среща и презентация на услугите им.
Агенция: Arnold Worldwide, Milan, Italy
Творчески директор: Maurizio Maresca
Арт директор: Paolo Troilo
Копирайтър: Alessandro Sabini
В началото на месеца писах как софтуерът за онлайн фактури Freshbooks използва маркетинга от уста на уста. Вчера пък, благодарение на GasPedal попаднах на презентацията на Сол Колт (който вече работи за thoora) от конференцията Word of Mouth Supergenius, проведена в Чикаго през декември миналата година. Струва ми се чудесно допълнение към поста и наистина полезно и вдъхновяващо прекарани 30 минути, от които можете да почерпите идеи и WOM тактики за своя бизнес.
Сол разказва по увлекателен и забавен начин за офлайн маркетинга от уста на уста и споделя кои са шестте ключови елемента според него:
FreshBooks е софтуер за онлайн фактури и счетоводство на канадската компания 2ndSite Inc., предназначен основно за фрилансъри, малки фирми и консултанти. Повече за маркетинговите идеи на бранда прочетох в обновената версия на книгата на Анди Серновиц Word of Mouth Marketing. В нея той разказва за Saul Colt, който заема интересната позиция "Head of Magic" във FreshBooks. Имайки предвид таргета на компанията, неговата цел била всеки дизайнер в света да пробва FreshBooks. Така започнала и реализацията на различни идеи за маркетинг от уста на уста.
През 2008 г. FreshBooks участвали на конференцията Future of Web Apps в Маями и след това трябвало да се придвижат до Остин за South by Southwest. Вместо да използват самолет, те наели каравана, за да се срещнат с колкото може повече потребители на софтуера, като ги канели на закуска, обяд или вечеря. Всеки ден били в различен град и описали на отделен блог RoadBurn приключението. В рамките на 10 дни тримата колеги се срещнали с 1500 клиента.
От екипа имали и други идеи за промотиране на FreshBooks по време на South by Southwest. По време на цялата седмица активно действал така наречения "street team" - хора, облечени в брандирани фирмени тениски, които държали отворени вратите на конферентния център. От Nike им изработили уникални маратонки в цветовете и логото на FreshBooks.
Освен с панелите, презентациите и многото посетители, South by Southwest е специална и заради многобройните партита всяка нощ. Затова от FreshBooks подготвили "hangover kit" - брандирани чантички с животоспасяващи (и спомагащи изтрезняването) продукти, които закачили тайно на дръжките на вратите на хотелските стаи. На караваната пък намерили още едно приложение - да превозва купонясващите от едно парти на друго в града. Една от сутрините организирали закуска на паркинга и нахранили с палачинки няколко стотин от присъстващите на SXSW (тази година пък са раздавали бекон на скара :-).
За участието си в друга конференция - HOW Design Conference, от FreshBooks платили за изложбено пространство, но без щанд. Вместо това наели художник, който да изрисува преградните стени - както можете да видите със забележителен резултат. По време на трите дни от събитието, посетителите се връщали отново и отново при FreshBooks да видят докъде е стигнал с работата художникът.
При всяко пътуване на служител на компанията, той организира вечеря от поредицата FreshBooks Supper Club, на която обикновено присъстват около 20-30 клиенти и местни блогъри. Клиентите са шокирани, когато им се обадят от компанията да ги поканят на вечеря и да им благодарят, особено когато използват безплатната версия на програмата.
Главният блог на компанията е Fresh Thinking, където се публикуват новините около компанията и продукта, мнения за бизнеса и предприемачеството, маркетингови активности. Освен това имат блог на разработчиците с по-техническа информация и тематични блогове като RoadBurn и Brand Murder, създаден за тяхното ребрандиране (но неактивен в момента, историята може да се проследи на индивидуалния Twitter акаунт). Можем да ги открием и в Twitter или да разгледаме архива на електронния им нюзлетър.
В крайна сметка си остава въпросът - какъв е резултатът от всички тези мероприятия? След започване на кампанията клиентите на фирмата се увеличили със 70% или общо 425 000 клиента, което си е страхотно постижение. Та кой казва, че счетоводството било скучно :))
Продължавам с останалите презентации от първия TEDxBG:
2. Символи, езици, разкази
Стартът на втората част от лекции след кафе паузата беше даден от Андриан Димитров и Яна Симеонова. Те бяха дошли да ни разкажат кой е Стефан Кънчев. Яна започна с кратка биография, която можете да прочетете на сайта, създаден да популяризира неговата работа и да вдъхновява всички с интереси в графичния дизайн. Андриан каза, че Стефан Кънчев е автор на над 1000 запазени знака и символа, над 500 пощенски марки, корици на книги, плакати, пощенски картички, телевизионна графика, опаковки и други. Част от логата можете да разгледате на сайта, в това число на Петрол, Българска телевизия, Национална опера, Централен куклен театър, Български пощи и много други.
Яна показа сравнение между някои от оригиналните лога на Кънчев и сегашните им "заместници", илюстрирайки незнанието на фирмите за истинската им стойност. Андриан пък сподели първата си среща с творчеството на Стефан Кънчев и как е започнал да събира негови лога и да ги векторизира. Част от тях е намирал до кофи за боклук. Над две години труд в свободното им време довела да реализацията на проекта Стефан Кънчев. Сайтът се посещава от хора от цял свят, за които творчеството на Кънчев е източник на вдъхновение и учебник по запазен знак.
Втора в тази част говори Мартичка Божилова - продуцент на документални филми на АГИТПРОП. Накратко Мартичка разказа за еволюцията на документалното кино, как преди 7 години започнали да се занимават с него, как се е родила идеята за награждавания й филм "Георги и пеперудите" и защо за момент са си помислили, че документалното кино може да промени света. "Един филм може само да провокира, може само да предизвиква, да задава въпроси или да ти помогне да се огледаш встрани и да търсиш нещо повече, да направиш живота си по-шарен, да бъдеш по-любопитен."
Мартичка сподели и идеята зад втория си филм - "Проблемът с комарите и други истории", а също и "Коридор №8". Всички те представят реални истории, които трябва да бъдат разказани. След това ни показа трейлър на един от новите си проекти - "Последните черноморски пирати и сър Норман Фостър", както и кратък материал от проекта, който правят за HBO - погребенията на членове от богатите цигански касти, които приличат на фараонски. Мартичка завърши с покана да гледаме документални филми и кратко видео за една българска "success story", което можете да видите онлайн.
Ето и трейлър на филма "Георги и пеперудите", който трябва да гледам:
Трети в тази част, на сцената излезе Константин Христов от favit. Темата на неговата презентация беше бъдещото информационно общество и неговите различия. Преминавайки през аграрното и индустриалното общество, въпросът е кой ще притежава властта в информационната епоха? По "поръчка" на индустриалния елит се създава изчислителната техника, която да доведе до по-висока производителност на труда. Впоследствие компютрите навлизат в домовете на хората, свързват се един с друг и се появява интернет. Хората също се свързват помежду си, пирамидалната структура на обществото се променя и става по-плоска.
Според Коста в информационното общество ние обединяваме талант. Можем да обменяме идеи, опит, да работим с хора по цял свят. Първата част - хардуерът, вече е налице. Оттук нататък идва съдържанието и неговото използване ще очертае разликите между хората. Роля играе също така и качествената информация - тя трябва да е интересна, актуална и достоверна (тук Коста спомена и една нова дума - obsoledge = obsolete + knowledge - всички ненужни неща, с които си пълним главите). В търсене как да си набави качествена информация, той попада на книга за ЦРУ - как те набират и анализират информация и защо са се провалили при Световния търговски център. Последната част от презентацията съдържа визуален елемент, който показва коя ще е аристократичната класа в информационното общество и който трябва да се види, когато е готово видеото.
Началото на следобедната половина от деня беше дадено от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. След като ни обясни, че бил свикнал да идва на "такива неща", обяви темата на презентацията си - как да променим облика на България чрез идеята за "Зелена България". Това включваше десет точки, които да започнем да правим:
1. чиста енергия 2. тютюнопушене 3. органични храни 4. "save the beaches" - цялата тема за развитие на туризма 5. саниране на сгради, по-енергоспестяващи технологии 6. да няма "пластмасови bags" - тук става въпрос за найлонови торбички 7. по-малко бюрокрация 8. strict environmental control - Дянков се обяви против петролопровода Бургас-Александруполис 9. сметищата и българския боклук 10. инвестиции в екопътеки и екопаркове
Като цяло министърът не беше подготвен, нямаше визуална част на презентацията, речта му беше по-кратка от предвидените 18 минути и беше направен прецедент, като поиска да му се задават въпроси в оставащото време. Листчето с десетте неща си го бил написал същата сутрин на английски и публиката помагаше с българските еквиваленти на някои от думите... Въпросите бяха задавани през Twitter и от тях бяха избрани три: 1. По какъв начин предстоящия мораториум в/у ВЕИ ще подпомогне Зелена България? - няма да има мораториум за ВЕИ и ще се грижим за птиците. 2. Ще предприемете ли нещо практически по тези точки? - вече работи по въпроса с тютюнопушенето, много искал да се забранят найлоновите торбички, ще продължава да съкращава бюрокрацията, поне по половината от посочените точки се работи. 3. Третият въпрос беше зададен от Мартин, който отбеляза слабата подготовка на вицепремиера, за легализиране на генно-модифицирани храни - правителството още не било тръгнало в тази посока, лично Дянков няма да подкрепи подобна идея.
Втората презентация в групата беше на Милена Лазарова - доцент в ТУ София, която ни разказа за проекта Envision, разработен от нейни студенти във връзка със състезание, спонсорирано от Microsoft. Идеята за Envision е породена от втората цел на хилядолетието, формулирана от ООН - образованието, и навлизането на информационните технологии в началното образование. Envision е софтуер, който изисква един компютър, управляван от учителя. Използва се проектор и по една мишка за всяко дете. Програмата има няколко модула - административен (за подготвяне на уроците), презентационен, сайт за публикуване на допълнителна информация.
Последва забавна демонстрация на Envision, като някои от лекторите играха ролята на ученици от втори клас. Всеки имаше различен цвят на мишката и си избра по един анимационен герой, който да следи по-лесно. Учениците отговаряха на различни видове въпроси индивидуално, на някои се състезаваха кой по-бързо ще отбележи най-голям брой отговори, а учителят имаше възможност за ограничаване на времето и за проверяване на резултатите на всеки ученик по всяко време. Пилотен проект Envision е стартирал в три училища в София и се развива изключително успешно.
Трети говори Асен Ненов, който се занимава с биоинформатика и работи в Greon. Неговата тема беше биогорива и още в началото изясни, че те в момента не са "зелени" - дават нисък добив, конкурират се с храните и т.н. Разказа ни каква е разликата между биогоривата от първо, второ, трето и четвърто поколение. В Greon той и колегите му са дефинирали терминът "микробиогорива", като обединили третото и четвъртото поколение. Те са базирани на микроорганизми, които се развиват много бързо, дават висок добив и са сравнително безвредни. Освен това могат да рециклират азотни и серни окиси, както и въглероден диоксид. Няма отпадъци, тъй като водата, използвана за отглеждане на микроорганизмите, се рециклира. Основната бариера пред навлизането на тази технология според Асен не е финансова, а липсата на познание.
Видео презентациите в третата част на TEDxBG разказаха и демонстрираха технологията "шесто чувство". Първото беше с Пати Мейс от TED 2009:
А второто със създателя на технологията по време на TED India - Пранав Мистри:
Третата част завърши с три парчета на Nasekomix, ето първото от тях:
4. Културни образУвания
Последната част от конференцията стартира с Маги Малеева. Тайничко се надявах да говори за тенис и тя точно с това започна. Маги каза, че се притеснява да говори пред публика, както се е притеснявала преди всеки от над 1000-та мача, които е изиграла като професионална тенесистка. Сподели и как се справя с притеснението - за нея няма значение какво мислят хората за нея, защото те много рядко мислят за нещо друго, освен за себе си. След това разказа за тениса - как е израснала на корта, какво е постигнала, какви са били очакванията към нея, колко мрази да пътува, какво значи да играеш тенис - че се проваляш всяка седмица, как говори със себе си, натрупващото се напрежение, контузиите, използвани като почивка и като оправдание да не е най-добрата. Мечтата й била да е здрава и да изиграе цял мач напълно здрава. След операция през 1998 г. тя взела решение, че не иска никой никога вече да я пита как е. Последвали 7 години без контузия и мечтата й се сбъднала. Според нея всеки има потенциала да се справи с проблемите си.
Част от проблемите ни са общи - например трафика и промените в климата. Нематериалната форма на глобалното затопляне затруднява хората да възприемат сериозността на това, което се случва. Бизнесът също участва с решения за опазване на околната среда. Ако това е общия случай за света, в България нещата се случват много бавно и с голямо закъснение. Защо това е така според Маги е описано от вестник Дневник в тази статия. Ако искаме устойчиво развитие, нямаме право да оставяме на хората след нас нерешените си проблеми. Ако искаме да си решаваме проблемите, ще трябва да възпитаваме едни по-отговорни човечета.
За мен презентациите с най-силен емоционален заряд и сила на посланието бяха на Маги и на Ива Бонева. Маги нямаше визуална част на презентацията и успя да задържи вниманието на публиката чрез непринуденото си поведение и използването на хумор.
Втори на сцената излезе Сам Харис - криейтив директор на Международното Общество във Великобритания, с поздрава "сдравейте, аз съм Сам". Той разказа своята история и мечта, която започнала в Манчестър в офиса на организацията, където работи. Там Сам се запознава с българин за пръв път в лицето на Любимка Бисерова, която искала да създаде българско общество в Манчестър. Тя го поканила в с. Пирин в България, което го запленило с природата и спокойния начин на живот. Сам ни показа много снимки, включително на порутеното селско училище, разказа ни за козите, които пасе Юрий, организираните от Любимка музикални фестивали, децата от селото.
Когато се върнал в Манчестър, Сам често се сещал за селото и един ден Любимка му се обадила с новината, че училището се продава на търг и иска ли да го купи. Той сподели колебанията и вътрешната борба, през които е преминал, "разумните" съвети от приятели и близки, че селата умират, в тях няма бъдеще и не са добра инвестиция. Въпреки това на третия търг Сам купил училището и решил да помогне на Любимка да възстанови селото. Така се оформила и идеята Beehives - да превърне село Пирин в международен културен и екологичен център, а шестте му елемента можете да видите на сайта. Сам завърши, като ни показа как смята да преустрои училището и различните инициативи, които смята да разработи, така че хората от различни националности да могат да разказват историите си и да споделят идеите си.
Андреан Нешев завърши "живите" презентации на TEDxBG с темата как в България дизайнът може да създаде идентичност и имидж на държавата. Първата крачка според него е дизайнерите да се легитимират и да поемат отговорността към продуктите си. Следва желанието за конкуренцията с чуждестранни дизайнери и за създаване на дизайн политика. Андреан сподели какво е за него идентичността и за първия си сблъсък с българския дизайн - книга с работи на Стефан Кънчев в международен контекст. Когато се връща в България, за да издири други талантливи дизайнери, той се сблъсква с хаоса, залял външната среда. Заобиколени от тази среда, от българските дизайнери се очаква да творят и да се вдъхновяват от нея.
С този опит Андриан създава първата книга за съвременен комуникационен дизайн в България - VIЖUAL CUT БULGARIЯ. Разказа ни и за интересния начин, по който е направена, за успехите и наградите й. Показа и снимки от част от организираните изложби в България и чужбина, популяризиращи българския дизайн. Един от сегашните проекти на Андреан и неговите колеги се казва A4 и показва как държавните институции могат да имат лесно запомняща се идентичност.
Вчера се проведе първото за България събитие TEDxBG в Rainbow Plaza, организирано от четири човека - Мария, Теди, Ния, Алек. Поздравления за усилията, които сте положили - организацията беше много добра, съдържанието беше страшно интересно и вдъхновяващо и събитието надмина очакванията на много хора. БРАВО! Всички присъствали и надявам се много други хора ще очакваме с нетърпение следващия TEDxBG.
Rainbow Plaza е хубава зала, видеото и аудиото бяха на ниво, получихме баджове на рециклирана хартия формат А6 за по-лесно разпознаване, запознаване и общуване, още в екологичната платнена торбичка имаше книга на Капитал, бонбони от шоколадова къща Лионидас, брой на списание.нет, една специална картичка, гривна на TEDxBG, тетрадка Планер и флаери. Браво на спонсорите, че са подкрепили събитието - Първа Инвестиционна банка, Девин, Neveq, Gramma, и партньорите Капитал и Eurapel communications.
Самото събитие TED (Technology, Entertainment, Design) се провежда всяка година в Щатите от фондация с идеална цел и събира мислители, практици, хора с идеи от всички краища на света. До 2009 година се е провеждало в Монтерей, Калифорния, а от миналата година поради нарастващия брой посетители е преместено в Лонг Бийч, Калифорния. Билетите пред 2006 година са стрували 4 400 долара и са били само с покана. През 2007 г. моделът е променен в годишна членска вноска от 6 000 долара.
Преди няколко години организаторите на TED започнали да публикуват безплатно заснетите видео презентации в интернет и те се разпространили от уста на уста до милиони хора (можете да ги разгледате на сайта, вече има много и с български субтитри). Така мисията на TED се променила на Ideas worth spreading. Появила се и идеята за TEDx събития - където х-то означава независимо организирано събитие.
На първия TEDxBG имаше страшно много блогъри, които също ще споделят впечатленията си, Twitter БГ пространството изглежда беше пълно с "живо предаване" от конференцията и с последващи коментари. Можете да видите постове в блогосферата и Twitter канала по hashtag #tedxbg. Снимки има както в Twitter, така и във Flickr. Видео клипове - Youtube. Всички презентации на лекторите бяха заснети и след няколко седмици ще бъдат качени на сайта на TEDxBG.
TEDxBG имаше 13 лектори - български и чужди, както и 5 видео презентации от оригиналното TED събитие. Лекциите бяха разделени в 4 групи и така се формираха четирите части на конференцията, разделени от две кафе паузи и един обяд. След откриването от организаторите, видяхме кратко видео от Крис Андерсън, който обясни какво е TED и какво е TEDx.
1. Връзки, вериги и канали
Денят започна много силно с първите две презентации. Пръв беше Мартин Ангелов, завършил архитектура в УАСГ. Но той не беше дошъл да ни говори за невероятни сгради и пространствени форми... а за движението, и в частност - движението с колела. В началото малко се притесняваше, но след като премина въведееждащата част и започна да говори за самата идея, всичко се оправи. Мартин ни попита колко от присъстващите карат колело и колко биха сменили колата си за колело, ако има идеални условия за това. Ако на първия въпрос вдигнаха ръка 30%, на втория ръцете бяха над 90%.
След това разказа невероятната история за френския акробат Фелип Пети, който е преминал по въже, опънато между кулите близнаци. Вдъхновен от него, Мартин решил да участва в конкурс, като използвал микс от алпинизъм, акробатика, ски лифтове, градски транспорт и колело. Така се ражда идеята Line of bike - опит за градски летеж или как да караме собственото си колело във въздуха, спестявайки време, избягвайки задръстванията и наслаждавайки се на околното пространство по един нов начин. Впоследствие името се променя на колелиния - и на сайта зад него можете да разгледате подробно идеята, техническите детайли и снимки. Логото е много идейно - велосипедист с крилца :) Според Мартин с колелиния може да бъде изградена велосипедна алея от Студентски град например до центъра и Софийския университет. Друг вариант е туристическа колелиния, за която желаещите да видят София от различен ъгъл (и височина) не се нуждаят от собствени колела, а могат да използват инфраструктурата, като заплащат такса.
Вторият лектор беше Ива Бонева - изпълнителен директор на Центъра за приобщаващо образование. Въпреки голямата любов към работата си, през последните няколко години тя е започнала да губи кураж и да се колебае има ли смисъл това, което прави. Темата на нейната лекция е всъщност въпрос - колко струва да забравим. Това е тема за децата на България, които са в най-уязвимо положение и които всички ние сме забравили. След това Ива ни пусна едно 4-минутно видео, създадено заедно с Пол Клиф, за това какви са мечтите и желанията на група деца. Видеото беше невероятно, препоръчвам горещо да го гледате, когато презентацията е онлайн. Имаше смели мечти, простички мечти, противоречиви мечти, неразумни мечти, детски мечти, всякакви мечти. Публиката в залата ту изпадаше в смях, ту й се плачеше. Страхотно!
В показаното видео имаше празни слайдове. На тях е трябвало да бъдат децата, които не са сред нас. Те са 7262 деца, настанени в 140 институции. Още 8133 деца се намират в интернатен тип заведения. Общо 15 409 (петнадесет хиляди четиристотин и девет) деца. Ива ни накара да си представим колко много са 15 409 деца чрез сравнение с местата в залата, с концерт, с бул. Мария Луиза, но най-точната метафора според нея беше, че тези деца се намират в една огромна торба, в която Торбалан е минал и ги е прибрал. Ние не ги виждаме и те не виждат нас. И всички имаме вина за това. Разказа ни защо това положение е толкова страшно и защо в помещение със сто бебета в бившите "Дом, майка и бебе" нито едно от тях не плаче. Как се стига до диагноза обща умствена и физическа изостаналост.
Основното послание на Ива беше: "Спрете да дарявате на институциите за деца!" Тя изтъкна две причини - защото парите не стигат до там и защото това ни купува правото да забравим. Тук ще откриете и отговора на въпроса от началото на лекцията - Колко струва да забравим?
Не става въпрос за пари, защото пари има. Това, което липсва, са добре подготвени специалисти, социални работници и приемни родители. По един имейл седмично до отговорните институции с въпроси какво се случва с децата и къде ще бъдат настанени би бил много по-полезен от дарение. Ива посочи и други възможности - социални работници в болниците, които да работят с току-що родилите майки, по-добра обстановка там, осиновяването, породено от желание да помогнем на детето, а не на себе си, приемната грижа, малките групови домове. Накрая Ива каза: "Много неща в нашето ежедневие не са на живот и смърт; те са много важни, но не са жизненоважни. За тези 15 409 деца нашето действие или бездействие е въпрос на живот". След края на лекцията и аплодисментите все едно бомба беше паднала в залата - тишината беше толкова натрапчива и красноречива.
Следващият лектор беше д-р Иън Сандърс, директор на WWOOF България - World Wide Opportunities on Organic Farms. Той щеше да говори за това, което свързва пицата, разпадането на Римската империя и тоалетната - фосфатите, които са ограничен жизненоважен елемент за нашия живот на Земята. Те са необходими за формирането на ДНК, костите и зъбите и за много биологични процеси и преминават през цикъл от много бавни процеси. Единственият бърз процес е земеделието и обработването на почвата. Д-р Сандърс ни показа какво количество фосфат се съдържа в една пица - в храната, която ядем.
Какво всъщност се е случило в Римската империя? Бързото увеличаване на населението и идеята за "хляб и зрелища" довела до необходимостта от по-големи количества зърно, а те съответно били набавяни чрез завладяване на нови територии - особено Египет. С огромния брой население въпросът с канализацията бил решен чрез голям канал, минаващ през центъра на Рим, който се свързвал с реката Тибър и оттам отивал в морето. Каква е ролята на фосфатите тук? Те били извличани от почвата и транспортирани в империята под формата на храна, след това отделяни от жителите, и през "канализационната система" отивали в морето. Когато Римската империя започнала да залязва, една от причините за това била все по-слабата реколта, добивана от все по-неплодородните почви. Племената, които нападнали и разкъсали империята, дали възможност на обработваемата земя да се превърне в поляни, фосфатите да се възобновят и състоянието на почвата да се стабилизира.
В днешно време фосфатите се влагат в торовете, които използваме при обработването на земята, и така се запазва баланса на живота на хората. Но необходимото количество фосфати расте всяка година, а няма откъде да се достави - това дори е довело до война в част от Сахара. Не е възможно да се използват фосфатите в съществуващите канализационни мрежи, защото те се комбинират с тежки индустриални отпадъци и метали и не са годни за торене. Отговорът според д-р Сандърс се крие в едновремешните ни тоалетни (нужници), но изпълнени в напълно хигиеничен вид и с допълнителната полза от генериране на био газ, който може да се използва за отопление, готвене, осветление.
Последва видео е от презентацията на Сет Годин от TED от февруари 2009 година:
Първата част от презентации завърши с две изпълнения на оперната певица Сюзън Браунфийлд в акомпанимент на пиано. Ето кратко нейно изпълнение от Софийската опера - ария на Кунегонде от оперетата "Кандид" на Ленърд Бърнстейн.
Това е засега, по-късно ще продължа с останалите презентации от TEDxBG - ето го и продължението.
Популярната книга на братята Чип и Дан Хийт (Chip Heat, Dan Heat) Made to Stick: Why Some Ideas Survive and Other Die (Направено да се запомни - Как казаното от вас да се запечата в съзнанието на другите) е издадена в Щатите през 2007 и веднага става хит. У нас е издадена от Изток-Запад следващата година - тихомълком. Открих я съвсем случайно, тъкмо преди да я поръчам на английски.
Чип Хийт е професор по организационно поведение в Graduate School of Business на Станфордския университет, където заедно със студентите си е провел над 40 експеримента и в продължение на доста време е събирал и анализирал естествено прилепчивите идеи. Дан Хийт е бивш изследовател от Харвард и се занимава с консултации и издателство на иновативни учебници - как да се използват видео и технологии вместо текст при съставянето на нов учебник.
Вдъхновени от "Повратната точка" на Малкълм Гладуел, авторите продължават неговата идея за прилепчивостта (stickiness) и използват множество истории и примери, за да обяснят принципите на прилепчивите идеи. Според тях тези принципи се съдържат в акронима SUCCESs, като всяка от неговите шест букви (без последното s) характеризира запомнящите се идеи:
Simple - идеята трябва да е проста Unexpected - неочаквана Concrete - конкретна Credibility - достоверна Emotion - емоционална Stories - и да е свързана с интересна история.
В следващи постове ще разкажа за някои от нещата, които ми направиха впечатление от книгата. Сега можете да видите какво казват самите автори:
Освен официалния сайт на книгата, където можете да намерите откъс от нея, Made to Stick има още блог, а Чип и Дан пишат статии за Fast Company. Освен това авторите са подготвили допълнителни безплатни ресурси, които можете да изтеглите от специалната секция на сайта - как да правим запомнящи се презентации, модела SUCCESs, аудио урок с Чип Хийт за идеите от градските легенди, аудио урок с Дан Хийт за това как ние самите да бъдем прилепчиви, pdf за прилепчиво преподаване в училище.
Идеята за книгата се е зародила преди Малкълм Гладуел да започне работа в The New Yorker, по това време е бил репортер в The Washington Post и е работил по материал за разпространението на вируса на HIV. Разбрал е колко странни са епидемиите и дори името на книгата има епидемиоложки произход - това е моментът, в който вирусът достига критичната си маса. Тогава си казал - ами ако всяко нещо има своята повратна точка - бизнесът, социалната политика, рекламата и всяка друга област извън медицината?! Примерите и историите в книгата са много и интересни - разпространението на СПИН, сифилис, престъпността в Ню Йорк, обувките на Hush Puppies, самоубийствата в Микронезия, детските предавания Улица Сезам и Загадките на Блу, числото на Дънбар, тютюнопушенето сред тийнейджърите в САЩ и много други.
Книгата е издадена през 2000 година и до 2006 е продадена в 1.7 милиона екземпляра. След 2006 г. продажбите отново се увеличават с новата му книга - Проблясък. На български е издадена миналата година от издателство Жанет-45.
Според Гладуел "най-добрият начин да разберем драматичната трансформация на неизвестни книги в бестселъри, или разпространението на тютюнопушенето сред тийнейджърите, или феноменът на маркетинга от уста на уста, или която и да било друга мистериозна промяна е да мислим за тях като епидемии. Идеите, продуктите, посланията и поведенията се разпространяват точно като вирусите."
Три са нещата, които могат да предизвикат драматични и неочаквано бързи промени в обществото ни. Те са контекстът (обкръжаващата среда), идеята и замесените хора. Много малки промени в някоя от тези три области могат да предизвикат епидемия на промяна в обществото.
Законът на малцината, за който пише Гладуел, включва участието на хора със специални и редки умения. Това са свързващите (connectors), знаещите (mavens) и продаващите (salesmen) хора. Първите познават толкова много хора, че могат да свържат света, вторите са информационните специалисти, които събират познания и знаят как да ги споделят, а третата група са убедителни и харизматични хора с невероятни умения за водене на преговори. Идеята от своя страна трябва да е прилепчива (stickiness factor), а контекстът се проявява чрез условията и обстоятелствата на времето и мястото, където нещата се случват.
Целта на Гладуел с тази книга е да покаже на хората как да започнат свои позитивни епидемии - например преподаватели, които искат да достигнат до студентите си, компании, които да разпространят мълвата за продуктите си, изобщо всеки, който иска да създаде промяна с ограничени ресурси. Ето и неговата презентация от TED от 2004 година за сосовете за спагети (можете да изберете и субтитри на български от менюто на плейъра):
Публикации
