Вчера се проведе първото за България събитие TEDxBG в Rainbow Plaza, организирано от четири човека - Мария, Теди, Ния, Алек. Поздравления за усилията, които сте положили - организацията беше много добра, съдържанието беше страшно интересно и вдъхновяващо и събитието надмина очакванията на много хора. БРАВО! Всички присъствали и надявам се много други хора ще очакваме с нетърпение следващия TEDxBG.

Rainbow Plaza е хубава зала, видеото и аудиото бяха на ниво, получихме баджове на рециклирана хартия формат А6 за по-лесно разпознаване, запознаване и общуване, още в екологичната платнена торбичка имаше книга на Капитал, бонбони от шоколадова къща Лионидас, брой на списание.нет, една специална картичка, гривна на TEDxBG, тетрадка Планер и флаери. Браво на спонсорите, че са подкрепили събитието - Първа Инвестиционна банка, Девин, Neveq, Gramma, и партньорите Капитал и Eurapel communications.

Самото събитие TED (Technology, Entertainment, Design) се провежда всяка година в Щатите от фондация с идеална цел и събира мислители, практици, хора с идеи от всички краища на света. До 2009 година се е провеждало в Монтерей, Калифорния, а от миналата година поради нарастващия брой посетители е преместено в Лонг Бийч, Калифорния. Билетите пред 2006 година са стрували 4 400 долара и са били само с покана. През 2007 г. моделът е променен в годишна членска вноска от 6 000 долара.

Преди няколко години организаторите на TED започнали да публикуват безплатно заснетите видео презентации в интернет и те се разпространили от уста на уста до милиони хора (можете да ги разгледате на сайта, вече има много и с български субтитри). Така мисията на TED се променила на Ideas worth spreading. Появила се и идеята за TEDx събития - където х-то означава независимо организирано събитие.

На първия TEDxBG имаше страшно много блогъри, които също ще споделят впечатленията си, Twitter БГ пространството изглежда беше пълно с "живо предаване" от конференцията и с последващи коментари. Можете да видите постове в блогосферата и Twitter канала по hashtag #tedxbg. Снимки има както в Twitter, така и във Flickr. Видео клипове - Youtube. Всички презентации на лекторите бяха заснети и след няколко седмици ще бъдат качени на сайта на TEDxBG.

TEDxBG имаше 13 лектори - български и чужди, както и 5 видео презентации от оригиналното TED събитие. Лекциите бяха разделени в 4 групи и така се формираха четирите части на конференцията, разделени от две кафе паузи и един обяд. След откриването от организаторите, видяхме кратко видео от Крис Андерсън, който обясни какво е TED и какво е TEDx.


1. Връзки, вериги и канали

Денят започна много силно с първите две презентации. Пръв беше Мартин Ангелов, завършил архитектура в УАСГ. Но той не беше дошъл да ни говори за невероятни сгради и пространствени форми... а за движението, и в частност - движението с колела. В началото малко се притесняваше, но след като премина въведееждащата част и започна да говори за самата идея, всичко се оправи. Мартин ни попита колко от присъстващите карат колело и колко биха сменили колата си за колело, ако има идеални условия за това. Ако на първия въпрос вдигнаха ръка 30%, на втория ръцете бяха над 90%.

След това разказа невероятната история за френския акробат Фелип Пети, който е преминал по въже, опънато между кулите близнаци. Вдъхновен от него, Мартин решил да участва в конкурс, като използвал микс от алпинизъм, акробатика, ски лифтове, градски транспорт и колело. Така се ражда идеята Line of bike - опит за градски летеж или как да караме собственото си колело във въздуха, спестявайки време, избягвайки задръстванията и наслаждавайки се на околното пространство по един нов начин. Впоследствие името се променя на колелиния - и на сайта зад него можете да разгледате подробно идеята, техническите детайли и снимки. Логото е много идейно - велосипедист с крилца :) Според Мартин с колелиния може да бъде изградена велосипедна алея от Студентски град например до центъра и Софийския университет. Друг вариант е туристическа колелиния, за която желаещите да видят София от различен ъгъл (и височина) не се нуждаят от собствени колела, а могат да използват инфраструктурата, като заплащат такса.

Вторият лектор беше Ива Бонева - изпълнителен директор на Центъра за приобщаващо образование. Въпреки голямата любов към работата си, през последните няколко години тя е започнала да губи кураж и да се колебае има ли смисъл това, което прави. Темата на нейната лекция е всъщност въпрос - колко струва да забравим. Това е тема за децата на България, които са в най-уязвимо положение и които всички ние сме забравили. След това Ива ни пусна едно 4-минутно видео, създадено заедно с Пол Клиф, за това какви са мечтите и желанията на група деца. Видеото беше невероятно, препоръчвам горещо да го гледате, когато презентацията е онлайн. Имаше смели мечти, простички мечти, противоречиви мечти, неразумни мечти, детски мечти, всякакви мечти. Публиката в залата ту изпадаше в смях, ту й се плачеше. Страхотно!

В показаното видео имаше празни слайдове. На тях е трябвало да бъдат децата, които не са сред нас. Те са 7262 деца, настанени в 140 институции. Още 8133 деца се намират в интернатен тип заведения. Общо 15 409 (петнадесет хиляди четиристотин и девет) деца. Ива ни накара да си представим колко много са 15 409 деца чрез сравнение с местата в залата, с концерт, с бул. Мария Луиза, но най-точната метафора според нея беше, че тези деца се намират в една огромна торба, в която Торбалан е минал и ги е прибрал. Ние не ги виждаме и те не виждат нас. И всички имаме вина за това. Разказа ни защо това положение е толкова страшно и защо в помещение със сто бебета в бившите "Дом, майка и бебе" нито едно от тях не плаче. Как се стига до диагноза обща умствена и физическа изостаналост.

Основното послание на Ива беше: "Спрете да дарявате на институциите за деца!" Тя изтъкна две причини - защото парите не стигат до там и защото това ни купува правото да забравим. Тук ще откриете и отговора на въпроса от началото на лекцията - Колко струва да забравим?

Не става въпрос за пари, защото пари има. Това, което липсва, са добре подготвени специалисти, социални работници и приемни родители. По един имейл седмично до отговорните институции с въпроси какво се случва с децата и къде ще бъдат настанени би бил много по-полезен от дарение. Ива посочи и други възможности - социални работници в болниците, които да работят с току-що родилите майки, по-добра обстановка там, осиновяването, породено от желание да помогнем на детето, а не на себе си, приемната грижа, малките групови домове. Накрая Ива каза: "Много неща в нашето ежедневие не са на живот и смърт; те са много важни, но не са жизненоважни. За тези 15 409 деца нашето действие или бездействие е въпрос на живот". След края на лекцията и аплодисментите все едно бомба беше паднала в залата - тишината беше толкова натрапчива и красноречива.

Следващият лектор беше д-р Иън Сандърс, директор на WWOOF България - World Wide Opportunities on Organic Farms. Той щеше да говори за това, което свързва пицата, разпадането на Римската империя и тоалетната - фосфатите, които са ограничен жизненоважен елемент за нашия живот на Земята. Те са необходими за формирането на ДНК, костите и зъбите и за много биологични процеси и преминават през цикъл от много бавни процеси. Единственият бърз процес е земеделието и обработването на почвата. Д-р Сандърс ни показа какво количество фосфат се съдържа в една пица - в храната, която ядем.

Какво всъщност се е случило в Римската империя? Бързото увеличаване на населението и идеята за "хляб и зрелища" довела до необходимостта от по-големи количества зърно, а те съответно били набавяни чрез завладяване на нови територии - особено Египет. С огромния брой население въпросът с канализацията бил решен чрез голям канал, минаващ през центъра на Рим, който се свързвал с реката Тибър и оттам отивал в морето. Каква е ролята на фосфатите тук? Те били извличани от почвата и транспортирани в империята под формата на храна, след това отделяни от жителите, и през "канализационната система" отивали в морето. Когато Римската империя започнала да залязва, една от причините за това била все по-слабата реколта, добивана от все по-неплодородните почви. Племената, които нападнали и разкъсали империята, дали възможност на обработваемата земя да се превърне в поляни, фосфатите да се възобновят и състоянието на почвата да се стабилизира.

В днешно време фосфатите се влагат в торовете, които използваме при обработването на земята, и така се запазва баланса на живота на хората. Но необходимото количество фосфати расте всяка година, а няма откъде да се достави - това дори е довело до война в част от Сахара. Не е възможно да се използват фосфатите в съществуващите канализационни мрежи, защото те се комбинират с тежки индустриални отпадъци и метали и не са годни за торене. Отговорът според д-р Сандърс се крие в едновремешните ни тоалетни (нужници), но изпълнени в напълно хигиеничен вид и с допълнителната полза от генериране на био газ, който може да се използва за отопление, готвене, осветление.

Последва видео е от презентацията на Сет Годин от TED от февруари 2009 година:



Първата част от презентации завърши с две изпълнения на оперната певица Сюзън Браунфийлд в акомпанимент на пиано. Ето кратко нейно изпълнение от Софийската опера - ария на Кунегонде от оперетата "Кандид" на Ленърд Бърнстейн.



Това е засега, по-късно ще продължа с останалите презентации от TEDxBG - ето го и продължението.

Flickr images used under Creative Commons from Thomas Hawk, Sebastian Mary, JJay.

2 comments:

MARFI каза...

Много ти благодаря за видеото със Сюзън, изключителна жена и талант!

Maggie каза...

Видяхме я навън в третата почивка - отблизо изглежда още по-елегантна :)

Публикуване на коментар


Ако попадате за пръв път в този блог и ви е интересно, можете да се абонирате с RSS четец или с имейл в полето отстрани ->