Ох - пак не съм писала от една седмица. Ами какво да се прави - в работата е напечено, четох за изпит, в сряда загубих 3 часа в път и престой в университета... Успях обаче да кача всички снимки от teambuilding-a, до които се докопах - sitekreator.bg/teamevent - кликате на името на някой колега от менюто и разглеждате снимките от неговия/нейния фотоапарат :) има много хубави снимки :)

Следващите две седмици ще има много (надявам се приятни) изживявания - утре отиваме на Шифърът на Леонардо в Cineplex (тъкмо да разгледаме скъпите магазини), сряда е почивен ден (ще ходя на солариум - сайтът е напълно завършен), след това на 1-ви юни сме на театър - ще гледаме "Крал Лир", а на 2-ри имам рожден ден :) Ще се постарая да поствам по-често :)

И така - мокри като кокошки се прибрахме в пещерния дом и обядвахме сандвичи и който каквото беше взел преди да тръгнем от бензиностанцията. Ние бяхме първата група, която тръгна обратно към пещерата, тъкмо беше спряло да вали. Като излезнахме навън обаче, пак започна да пръска леко. По пътеката беше ужасно кално - имало е жертви в групата на половинките - Митко е паднал и си е изпуснал GSM-a в калта - идеална реклама на Siemens. Стигнахме входа на пещерата и започнахме със ските - понеже бяхме само 6 души (Тишо Sr и Дари се отказаха, защото бяха мокри), се разпределихме по трима на дъска. Целта на това упражнение е постигането на синхрон - отдавна не се бях смяла така :)



Накрая вече бяхме много добри - за малко да минем цялата пещера със ските :) Получихме поредния плик - следващата задача беше Голямата темнота - само един от нас щеше да има светлина и трябваше да преведе другите в една съвсем тъмна пещера и да намерим следващата задача. Решиха аз да съм със светлината. Намерихме пещерата на другия край - казва се Темната дупка. Докато стигнем до нея имаше леко произшествие в калта, но в крайна сметка всички влезнахме. По стрелките стигнахме до плика, а по средата на пещерата имаше сталактони, които Христо изрично ни показа и разказа, че когато изследвали за първи път тази пещера, открили вътре останки от хора.



Следващата задача - катерене по скалите. Отново обухме гащите, въжетата - и ето, трябваше всеки от нас да се покатери на скалите и да вземе по един плик. Нашите бяха тези най-вдясно - особени проблеми ни създаде шуплата точно под пликовете, защото на практика нямаше за какво да се хванем. След като се покатериш и вземеш плика, се отпускаш до седнало положение и започваш да ходиш надолу по стената, членовете на отбора те осигуряват. Никога не съм си представяла, че ще се кача догоре :)



Във всеки плик имаше част от съобщението, подредихме пъзела - този път нищо не спечелихме, истинската задача била на пандюла. Тръгнахме към вътрешността на пещерата - към очите. Покатерихме се на една камара камъни. Пред нас висяха две въжета - на едното трябваше да се люлеем, на другото висяха пликовете. Всеки от нас се люля - това беше едно от най-забавните приключения.



Слобихме частите:



Тръгнахме към пещерата - другите две групи ни бяха предупредили, че там пада голямото лазене и цапане. До последно не исках да мина през дупката, но после някакси успях да мина, че и да се върна обратно :) (след това коленете ми бяха подути и в рани - трябваше да си взема наколенките)



Излезнахме отвън и вече имахме всичките части на пъзела - седнахме на пътеката пред пещерата да го решаваме:



След това отидохме да си вземем наградата - бяхме завършили първи! Накрая Сиса раздаде на всички грамоти за участието:



И една обща снимка:



Специални благодарности на алпийски клуб Еделвайс - организацията и изпълнението на цялото мероприятие беше невероятно, а усещането е уникално - зарежда с адреналин и емоции за седмици напред :)

Този петък и събота (12 и 13 май) бяха посветени на teambuilding - тръгнахме в петък рано сутринта към Карлуково, където ни чакаше специално ангажирана за целта фирма. Можеше да си водим половинките, дойдоха почти всички колеги (без Пацо, Ваньо и Димо) - бяхме общо 28 души. Не ни казаха в какво ще се състои teambuilding-а - било изненада (или невъзможност да се откажеш докато е време :).

След като първо изпуснахме обивката за Луковит, а после се повъртяхме малко и в самия Луковит, към 10 часа бяхме на разклона за пещерния дом при Карлуково. В съседство имаше кариера (работеща!), която през има няма 10-15 мин взривяваше по нещо и ние подскачахме. Както ни обясниха по-късно - това бил другия отбор по teambuilding :)

Събрахме се всички (6 коли), закусихме със сандвичи и тръгнахме към пещерния дом. Там ни чакаха, както се оказа, истински алпинисти с цялата екипировка - каски, въжета, седалки и какво ли още не - 2 момичета (Яна и Сиси) и 4 момчета (Христо, Жоро, Петър и Пламен). Пещерата при Карлуково се казва Проходна - има две големи дупки, като очи са...



Разделиха ни на 3 отбора от по 7-8 души (в крайна сметка само 22-ма щяхме да участваме в teambuilding-а, другите отидоха да проверят кръчмите на Карлуково). В нашия отбор бяхме аз, Деси, Сиса, новата ни колежка Дени, Тишо Jr, Тишо Sr, приятелката на последния Дари и Цецо. Водач ни беше Христо - най-опитният от групата.



След началния инструктаж другите тръгнаха напред, а ние останахме на поляната по двойки в опит да се разплетем от две въжета. Добре че Дари го беше правила преди това - разплетохме се и тръгнахме по пътеката към пещерата.



По средата на пътеката стигнахме до първата ни задача - имаше носилка и ние трябваше да пренесем един от нас по-напред по пътеката към пещерата. Оказа се, че Дари е най-лека - понесохме я, а пътеката е ужасно тясна - стигнахме някакси до определеното място без жертви. Успех - получихме първия си плик - в него имаше част от пъзел с разни букви и цифри и упътване къде да отидем за втората си мисия. Минахме покрай отбори 1 и 2 - едните правеха паяжината, а другите - ските. Понеже нашият отбор в крайна сметка не прави паяжината, защото не остана време, сега ще ви кажа за какво става въпрос - със завързани очи един човек от отбора трябва да премине през въжетата, като другите го навигират и му обясняват как да се движи.



Тръгнахме към втората задача - трябваше да открием метална стълба по скалите и да се изкачим по нея до друга пещера. Вървяхме по доста по-неприятна пътека - беше валяло предния ден и беше ужасно кално и хлъзгаво. Намерихме стълбата - обухме си седалките, вързаха ни с осигурително въже и започнахме да се качваме по нея. При всички изпитания си казваш - това аз никога не мога да го направя, след това се оказва, че ти всъщност го правиш без особени затруднения и се чувстваш супер доволно - я виж ти, какви работи мога :)



Качихме се по стълбата всички - в пещерата ни чакаше логическа задача в стил Индиана Джоунс. Раздадоха ни челници, за да намерим знаците в тъмната част на пещерата. Справихме се бързо, получихме следващия плик - трябваше да тръгнем по посока река Искър към друга естествено осветена пещера, където ни чакаше следващото приключение. Не слизахме по стълбата, а отстрани по една пътека.

Намерихме пещерата, но пликът със задачата висеше на въжета на около 3-4 метра височина. Трябваше да направим човешка пирамида, за да стигнем до плика. Тишо Jr и Цецо вдигнаха Сиса, аз я осигурявах с Христо. Тя успя да стигне въжетата и една малка стълба, промуши си крака през първото стъпало и успя да се протегне и да стигне плика. Свалихме я долу, прочетохме задачата - сега пък някой трябваше да се завре в малката дупка до нас и да извади друг плик. В указанията се казваше това да е този, който най-много си е почивал по време на другите задачи. Деси се нави - легна по корем върху един чувал, взе плика някъде там и я издърпаха за краката обратно.

Новата задача гласеше: качете се отстрани на платото и ще стигнете до големия рапел, имаше също нова част от пъзела. Пак седалките, въжето, започнахме да се катерим по съседната скала. Качихме се на платото, откъдето се откриваше страхотна гледка:



Тръгнахме към рапела - щяха да ни спуснат от 40 метра височина. На пръв поглед изглеждаше малко страшно, Сиса щеше да е първа - не че искаше, Христо я избра. Реших да съм втора - не ми се чакаше да минат всички, щях допълнително да се изнервя. Деси категорично се отказа. Щеше да слезне отстрани по друга пътека с Христо накрая. Спуснахме Сиса, всичко изглеждаше нормално. Тръгнах аз - завързаха ме с въжетата - от едната страна Жоро отпуска, от другата страна Христо и останалата част от отбора. В първия момент трябва да седнеш на седалката, като се държиш за въжетата обаче, минаваш през малко скали в самото начало на спускането - неприятно е, защото ти ужулват ръцете. Но след това - висиш от 40 метра и разглеждаш - спускат те съвсем бавно - усещането е невероятно:





Долу те чака друг човек от групата и те отвързва от въжето. Изчакахме да слезнат и другите, след това заваля дъжд - върнахме се вир-вода да обядваме в пещерния дом.

Вместо да пращате снимки по email или да пращате хората на различни уеб страници, покажете снимките си в loop на вашия десктоп - или пък ги сложете в блога си, както съм направила аз по-долу с няколко снимки от Рибарица от юли миналата година. Програмата се сваля и се инсталира доста лесно, след това само създайте нов loop, пуснете вътре снимките, които сте избрали, и сте готови. Още не съм разучила всички възможности, но и това ще стане, когато ми свършат изпитите :)

В една презентация има много повече от това, просто да нахвърляш някакъв текст в Power Point и да го прочетеш. Гар Рейнолдс дава невероятни съвети за невероятни презентации в своя блог Presentation Zen и в личния си сайт. Освен примерни презентации на известни мениджъри, там ще намерите и съвсем практически насочени съвети като организирането и подготовката на самата презентация, представянето й и конкретни идеи за вида на отделните слайдове и информацията в тях.

Горещо препоръчвам да видите забележителната презентация на Стив Джобс за Макинтош от 1984г. като начало :)

Гай Кавазаки пише в своя блог за две маркетингови статии:


Ако попадате за пръв път в този блог и ви е интересно, можете да се абонирате с RSS четец или с имейл в полето отстрани ->