И така – пристигнахме в курорта Бланес (на 60км преди Барселона, част от Коста дел Маресме) в събота към 7 часа вечерта. Хотелът беше много приятен и огромен – казва се Esplendid, отново 3 звезди. Настанихме се по стаите и отидохме на вечеря. Валеше дъжд и не можахме да излезнем навън. На сутринта след закуска (неделя) се натоварихме на автобуса и потеглихме към Барселона. В събота, неделя и понеделник имаше фиеста – празник на града, и никой не работеше. Според поверието винаги на тези дни вали – нещо като нашата плачеща Богородица. В момента, в който влезнахме в града обаче, дъждът спря и изгря слънце. 
Първата ни спирка беше Саграда Фамилия (Светото Семейство) – проектираната за църква сграда, започната от известния архитект Антонио Гауди, която продължава да се строи и днес. Гауди е починал доста внезапно – блъснал го е трамвай, и не са запазени схеми на строежа. Частта от Саграда Фамилия, изградена от него, се отличава значително от по-късните допълнения, освен по външните архитектурни особености, и по вида на използвания материал – сякаш сградата е направена от мокър пясък. Най-модерните технологии в момента не могат да установят съотношението на съставките в материала. Може да се влезне вътре в Саграда и да се изкачиш по кулите, но не се препоръчва за хора, страдащи от клаустрофобия, защото стълбището се стеснява постепенно, а тълпата от хора се движи непрекъснато напред.
Следващата спирка беше паркът Гюел – отново създаден от Антонио Гауди на мястото на сметище. Мозайката на терасата вълна, както и други елементи от парка, са направени от боклуци, открити в сметището. В парка се намира и символът на града – гущера до Дорийските колони. След краткото ни посещение там продължихме към хълма и двореца Монтджуик, след това минахме с автобуса през Олимпийския комплекс и се стоварихме на пристанището и паметника на Колумб. Оттам групата тръгна по улицата Ла Рамблас, която свързва паметника на Колумб с площад Каталуня. Ние се отделихме и изчакахме братовчеда на Диди – Милан, който впоследствие се оказа, че е и мой братовчед.
След кратък престой у тях със сестрата на Милан - Мила, отидохме в Пуебло Еспаньол – Испанското село, където входът беше свободен заради празника на града. Там има по една къща от всички краища на Испания. Беше пълно с хора, всяка къща беше преустроена в магазинче за сувенири. Разгледахме и продължихме към двореца Монтджуик, за да гледаме фонтаните заедно с братчедите и техните приятели. Фонтанът започна програмата си в 20.00 часа, а танците – в 21.30 часа. За да разберете за какво говоря, вижте този
линк 
На следващия ден сутринта (понеделник) се разходихме из Бланес – плажът беше приятен, но имаше дребни камъчета в пясъка и големи вълни. Докато се разходим до централната част по крайбрежната алея и се върнем, беше станало обяд и Милан беше пристигнал от Барселона. Отидохме в малката Венеция на Испания – богаташкият курорт Емпуриябрава, на около 70-80 км от Бланес в посока Френската граница. Там е просто невероятно – изкуствено създадени канали, от едната страна на богаташките вили има паркинг за кола, а от другата – за лодката. Снимките говорят по-добре от всякакви думи. На връщане минахме през Кадакес – родното място на Салвадор Дали, но музеят беше затворен, защото се разглежда с предварителна резервация от предния ден. На път за Бланес спряхме в съседния курорт Лорет де Мар, където пихме кафе в едно заведение, барманката на което беше българка – страшно удобно да си поръчаш каквото искаш. Минахме през хотела за вечеря и продължихме към Барселона и по-точно – към хълма Тибидабо, откъдето щяхме да гледаме фойерверките пред двореца Монтджуик и площад Испания по случай празника на града. Доста вятър духаше там, но гледката си заслужаваше.
Останахме да спим в Барселона при Милан и Мила. На следващата сутрин имахме интересно приключение в метрото – чудехме се как да си купим по един билет от едно нещо, което приличаше на банкомат. В тяхното метро по земята е пълно с тези безплатни вестници и брошури, които започват да се появяват и у нас, но явно културата на испанците в това отношение е доста по-различна. Например в заведенията когато пушиш, тръскаш пепелта и хвърляш фаса от цигарата на земята – колкото по-мръсно е в едно заведение, толкова по-посещавано е то. Слезнахме от метрото на Триумфалната арка и тръгнахме да разглеждаме магазините. На обяд отново се качихме на метрото, за да вземем Милан за неговата сиеста (от 2 до 4 всичко затваря с такава скорост, все едно има война), пихме испанско кафе с мляко и се разходихме до Камп Ноу. След това посетихме зоологическата градина – имаше животни, на които не знаех имената честно казано :) Вечерта пък пробвахме баровете на Бланес :)
Последният ни пълен ден в Испания беше вторник. Станахме, закусихме и се качихме на електричката, която минава през всички курорти от тази страна на Барселона и се движи по самата плажна ивица. В продължение на един час гледаш море, пясък, хубави хотели и палми :) Слезнахме от влака на площад Каталуня и се придвижихме до лифта, който тръгва от пристанището и стига до парка Монтджуик. Диди я беше доста страх, но пък си намери 20 евро на земята :) Късмет! След като пообикаляхме малко парка, намерихме някаква спирка на метрото, от която се качихме, за да отидем отново при Милан. Този път опитахме испанската пица, след това се разходихме, качихме се на влака за Бланес и успяхме да се приберем за вечеря и да си съберем багажа. По-късно Милан дойде и отидохме отново в същото заведение в Лорет де Мар, където пък шефката на барманката-българка имаше рожден ден и гости, персонал и клиенти пяха и празнуваха. Беше страшно весело :)
На сутринта за наше голямо съжаление, потеглихме в обратната посока към Франция и Марсилия. За това – утре :)
Понякога списъкът със задачите е много дълъг - да пиша доста по-редовно в блога, да направя нов сайт, да подобря съществуващ сайт, да си напиша магистърската теза, да прочета големия куп книги, да направя печатна реклама за едно списание, да не позволявам на имейлите да се натрупат и да ме заринат... Трудно е да свършиш всичко. Обикновено вместо да останеш и да се бориш упорито със задачите, се отказваш и се предаваш... Понякога най-добрият начин все пак да направиш нещо е да не си оставиш друг избор. Да си отдаден на крайната цел.
Публикации
