Показателят bounce rate е важен за всеки сайт. Това са посетителите, които са дошли на сайта и са си тръгнали, без да кликнат втори път. Обикновено bounce rate има отрицателно значение - колкото по-висок е процентът, толкова по-зле се представя сайтът в ангажирането на посетителите. Има обаче изключение: блоговете.

Разликата между 20% bounce rate на фирмен сайт и 75% за блог на пръв поглед може да изглежда притеснителна. Отрицателно или положително значение има високият bounce rate зависи от целта на блога. Преди време писах какви може да са фирмените цели, заложени в Google Analytics. Целта на вашия блог пък може да бъде да образова читателите и да отговаря на въпросите им, да генерира голям брой абонати, да помогне при продажбата на продукти и услуги, да ви позиционира като експерт в дадена област или да е основен начин за контакт с вас. Ако блогът е създаден, за да печелите пари от Adsense, или съобщава последните новини, високият bounce rate може да е хубаво нещо. Забавните постове например могат да генерират 100 линка, но никакви RSS абонати. Това хубаво ли е? Зависи от целта на блога.

Кое действие на посетителя се счита за bounce:

  • посетителят напуска блога чрез линк към друг блог или сайт - например блоговете в блог-рола или линкове към допълнителни източници в самия пост
  • клика на реклама, например от Google Adsense
  • затваря браузъра
  • натиска Back бутона на браузъра
  • отваря нов сайт, като изписва неговия URL адрес
  • клика на афилиейт линк за продукт, чиято покупка ни носи комисионна
  • оставя блога отворен за повече от 30 минути, през което време не предприема друго действие
  • купува наш продукт чрез shopping cart система, която ползваме и която се хоства на друг сайт.

Разбира се, сърфиращите в интернет са заети, бързат и е възможно да открият само в един пост информацията, която им трябва, и просто да напуснат сайта, за да правят нещо друго. Абонатите чрез RSS feed и имейл също допринасят за високия bounce rate на блоговете. Редовните читатели и RSS абонати са добре запознати със съдържанието на блога и го следят редовно, така че когато се появи нова статия, те прочитат единствено нея - в този случай входящата страница става и изходяща.

Всъщност средната стойност на bounce rate няма особено приложение и е дори подвеждаща. По-полезно е да се анализира bounce rate от различните източници на трафик за блога и представянето на страниците, на които този трафик попада. Анализът на ключовите думи също има значение - ако моят блог е с маркетингова тематика и посещенията, дошли на него по ключова дума маркетинг или подобни, са с висок bounce rate, това определено не е добре.

Различните начини за намаляване на bounce rate на блог включват:
  • използване на специални плъгини за автоматично добавяне на линкове в текста на блог поста
  • показване на списък с подобни постове в края на публикацията
  • user friendly design - изчистен дизайн, добре подредена информация, лесно четим текст, разбираема навигация, бързо зареждане
  • подходяща оптимизация за търсачките - искаме блог постовете да излизат по-напред в резултатите от търсения за ключови думи, свързани с темата на поста и самия блог
  • разделяне на дълги постове - освен по-добрата четимост, така посетителите ще посетят поне две страници от блога, например серии с видео клипове
  • насърчаване към коментари от посетителите
  • отделни блог постове с изброени популярни предишни публикации
  • използване на интерактивни елементи, които да накарат посетителите да извършат някакво действие - например анкети
  • намаляване на изходящите линкове - ако в блога и постовете има прекомерно много изходящи линкове
  • образователни постове и полезно съдържание с препратки към допълнителна информация в блога
  • product reviews - ако сте написали впечатленията си от Kindle на Amazon и новия Apple iPad в две отделни статии, има голяма вероятност читателят, който се колебае кой от двата продукта да купи, да прочете и двата поста
  • How to статии - в блога си Altitude Branding Amber Naslund има редица статии за социалните медии - как да създаваме общности, какви резултати да мерим и как, как да управляваме времето си в социалните медии и т.н.; така читателите, които искат да придобият по-пълна представа за присъствието си в социалните медии, ще проверят свързаните с конкретна тема статии
  • използване на тагове в постовете
  • опция за търсене в блога.

В общи линии високият bounce rate при блоговете не е непременно лош - но може да послужи като показател за бъдещи подобрения. По-важна характеристика на блоговете ще е увеличаването на броя лоялни посетители (returning visitors). Когато сегментираме трафика и анализираме bounce rate на новите посетители, можем по-ясно да видим пропуските и да ги поправим - не искаме новите посетители просто да си тръгнат, след като прочетат последния ни пост.

Image by guitargoa

На провелата се конференция BlogWell в Атланта през ноември миналата година, Адам Браун от Coca-Cola изнесе 20-минутна презентация, в която споделя как компанията използва социалните медии. Началната страница на компанията вече не е coke.com, a google.com, digg.com, twitter.com, youtube.com, facebook.com и myspace.com. Продуктите и търговските марки на Coca Cola се споменават 5000 пъти на ден на всички възможни езици... (представям си какви инструменти ползват и колко души се занимават само с това!)

Coca-Cola: The Creation of Expedition 206, by Adam Brown; presented by GasPedal and the SMBC from GasPedal on Vimeo.


За Coca-Cola големият въпрос бил как да се справят с тази ситуация и как да постигнат положителни резултати. Така се оформят двете им основни идеи:
  • fish where the fish are - да присъстват в платформите, които вече се използват от техните фенове. Например към момента феновете им във Facebook са 4.18 милиона, а самата фен страница не е създадена от компанията, а от двама почитатели на марката - Дъсти и Майкъл. Видео клиповете в Youtube пък са 110 000.
  • keep fans first - компанията да участва в разговорите на клиентите и феновете си.
След това Адам (само му забележете позицията - Director, Digital Stuff) представя стратегията в социалните медии на Coca-Cola, която се обобщава като 4R: review, respond, record, redirect (можете да прочетете за всеки от елементите в слайда от качената презентация в slideshare):



За Coca-Cola социалните медии не са отговорност само на служителите в маркетинговия отдел, а на всички експерти в различните подразделения на компанията. С общо 1 милион служители (включително бутилиращите компании по цял свят) тази перспектива може да е както страхотна, така и плашеща.

Тук веднага се сещам за поста на Поли Козарова за безумните изпълнения във фирмени фен страници във Facebook. Затова Coca-Cola са разработили така наречените Online Social Media Principles. В рамките на три страници компанията е описала основните принципи, които да ръководят действията на служителите и партньорите онлайн както на лично ниво, така и като представители на Coca-Cola. Накратко - "Забавлявайте се, но умната". Компанията не вижда голяма разлика между офлайн и онлайн комуникацията и изисква участниците да проявяват трезва преценка за ситуациите, както и да се съобразяват с Правилата за бизнес поведение (Code of Business Conduct).

Принципите за онлайн социални медии на Coca-Cola са разделени на три части. Първата от тях е Company Commitments и се състои от пет основни принципа:
  • прозрачност при всяко участие в социални медии - това важи и в двете посоки: служителите не трябва да подвеждат потребителите под фалшива самоличност, а блогърите трябва да съобщават на читателите си за връзката си с компанията в случай например на предоставени мостри на продуктите
  • защита на личните данни на потребителите
  • зачитане на авторски права, търговски марки и други в онлайн пространството, включително съдържанието, създадено от потребители (UGC - user-generated content)
  • отговорност при използване на технологии
  • приложение на добрите практики, слушане на онлайн общността и съобразяване със съответните закони
Втората част също се състои от пет принципа, които се отнасят до неофициалните онлайн дейности, в които се говори не от името на компанията, а за нея:
  • придържане към Правилата за бизнес поведение
  • отговорност за собствените действия
  • разузнаване за комплименти или критики - ако попаднат на положителни или отрицателни мнения за компанията и продуктите й онлайн, които считат за важни, хората могат да ги препратят на специален имейл адрес
  • нека експертите в конкретната област отговорят на негативните коментари
  • осъзнаване на смесването на личния и професионалния живот
Третата част от принципите се отнася за всички сътрудници, които искат да станат "сертифицирани онлайн говорители" на компанията. Тук принципите са десет:
  • Получаване на сертификат за преминато обучение в програмата за социални медии
  • Придържане към Правилата за бизнес поведение и всички останали политики на компанията
  • Съзнание, че говорителят представлява Coca-Cola
  • Пълно разкриване на връзката на говорителя с компанията
  • Водене на бележки
  • Когато се колебаят, говорителите не трябва да взимат отношение
  • Признаване на заслугите и избягване нарушаването на чужди права
  • Отговорност за собствената работа - да не прекаляват с висенето в социалните мрежи
  • Локалните постове могат да имат глобално значение
  • Интернет е постоянен - след като дадена информация се публикува онлайн, тя остава там, дори ако я изтриете по-късно. Например за да се избегнат недоразумения, ако ви трябват повече от 140 символа, за да съобщите мнението си в Twitter, включете линк към по-дълъг пост, където е обяснено какво точно искате да кажете.


Втората част от презентацията на Адам е посветена на това как Кока-Кола създава забележително съдържание, обвързано с марката. Последната им идея е Expedition 206 - да изпратят трима младежи на експедиция в 206-те държави, в които се продава Кока-Кола, в продължение на 365 дни, които да търсят щастието и да го споделят чрез блог, видео и twitter. Идеята малко наподобява обявата на островите от Големия бариерен риф за най-добрата работа в света. Ето го и клипа, който не се вижда в заснетото видео от презентацията:



Екипът от трима души вече е избран измежду стотици хиляди желаещи от феновете на Coca-Cola - това са Тони, Кели и Антонио, които в момента са в Мексико и им предстои да се придвижат до най-малката държава в континентална Америка - Салвадор.

След като прочетох Повратната точка (Tipping point) и Проблясък (Blink) на Малкълм Гладуел, беше логично да потърся и третия му бестселър - Outliers: The Story of Success. 12-минутно интервю за тази книга бях включила и в предишния ми пост. Издадена през ноември 2008 година, Outliers изследва причините, които водят до големия успех. Outlier е човек, който е извън обикновения свят, изключителен човек с невероятни постижения, умен, богат, преуспял. Малкълм Гладуел се опитал да разбере защо тези хора са такива и как направените изводи могат да се приложат за останалите хора.

Изследвайки редица истории, сред които тези на болшинството канадски хокейни играчи, Бил Гейтс, Бийтълс и на двама души с невероятно високи коефициенти на интелигентност - Кристофър Лангън (IQ 195) и Робърт Опенхаймер (бащата на атомната бомба), Малкълм Гладуел показва, че успехът не зависи единствено от самия човек, а в много голяма степен от това, което се случва около него: какви са по професия родителите му и дори дядовците и бабите му, от каква култура произхожда, кои са късметлийските ситуации, които са му помогнали още като дете. Книгата е разделена на две части - Opportunity и Legacy, и завършва с историята на самия Гладуел, неговата майка и предците му от Ямайка.

Правилото за десетте хиляди часа се среща няколко пъти в книгата. Идеята е, че ако в продължение на 10 000 часа изпълняваш дадена задача, ще станеш изключително добър в нея - например програмирането в случая на Бил Гейтс или свиренето пред публика в случая на Бийтълс. При 20 часа на седмица това са 10 години. Но трябва да имаш подходящите условия за това.

Според Гладуел най-големият мит за успеха е, че той зависи само от нашия ум, амбиция и здрава работа. В Outliers той показва, че има още много променливи. Това, което ти се случва, не зависи само от теб самия. Геният не е единствения и дори не е най-важния фактор при определянето на успеха на един човек.

Стилът му на писане е лесен за разбиране и завладяващ, книгата се чете на един дъх. Освен споменатите вече истории, голямо впечатление ми направиха и тези за смисъла на култивиращото образование, летните ваканции и успеха на азиатските ученици по математика, причините за катастрофите на Корейските авиолинии, защо невероятно преуспелите адвокати от Ню Йорк са евреи, каква роля играе годината на раждане при най-богатите хора на всички времена и много други.

Ако искате да чуете основните идеи от книгата, разказани от самия автор, ето едно дълго! (час и 40 минути) интервю, осъществено на конференция на културната организация 92nd Street Y:




Искам да завърша с два въпроса от книгата:

"How much potential out there is being ignored? How much raw talent remains uncultivated and ultimately lost because we cling to outmoded ideas of what success looks like and what is required to achieve it?"

В сряда вечер попаднах на един туит на Дейвид Миърман Скот, който препоръчваше нова електронна книга - Inbound Marketing Gameplan, съставена от американската PR агенция PR 20/20. Тя предлага услуги в областите web development, бранд маркетинг, search маркетинг, социални медии, маркетинг на съдържанието и public relations. Създадена през 2004 година, компанията е единствената, която предлага стандартизирани услуги и фиксирани тарифи - разгледайте сайта им, за да добиете представа колко струва един час консултация или пък създаването на case study в Щатите.

Вдъхновени от идеята Inbound Marketing на основателите на Hubspot - Brian Halligan и Dharmesh Shah (миналата година те издадоха и книга със същото заглавие), и от книгите на Дейвид Миърман Скот (The New Rules of Marketing & PR и World Wide Rave), екипът на PR 20/20 е описал начина си на работа в 50 странички "ebook формат" с всичките му екстри, като по учебник - хоризонтална ориентация, изображения, достатъчно празно пространство.


От PR 20/20 илюстрират inbound-маркетинг стратегията на фирмата като футболно игрище - за американски футбол, но пак става :) На терена са разположени четирите елементи на стратегията, а по трибуните е публиката - колеги и конкуренти, партньори и доставчици, кандидати за работа, медии, служители, потенциални и съществуващи клиенти. Inbound-маркетингът помага на компаниите да подобрят видимостта и откриваемостта си онлайн и да доведат таргетирани посетители на уеб сайта - доказани източници на повече продажби и лоялни клиенти. GamePlan-ът се състои от 8 стъпки, подобни на стандартна маркетингова стратегия:

  • Стъпка 1 - Ясно дефиниране и диференциране на бранда на компанията.
  • Стъпка 2 - Разработване и поддържане на уеб сайт, базиран на качествено съдържание.
  • Стъпка 3 - Вземане предвид на влиянието на маркетинговите дейности върху всички публики, не само върху потенциалните клиенти.
  • Стъпка 4 - Определяне на измерими и смислени цели на кампанията, подчинени на основните две - leads & loyalty.
  • Стъпка 5 - Изграждане на интегрирана кампания чрез четирите основни inbound-маркетинг стратегии: search маркетинг, социални медии, маркетинг на съдържанието и public relations.
  • Стъпка 6 - Определяне на динамични бюджети, които лесно могат да се пренастроят според анализа на кампанията.
  • Стъпка 7 - Определяне на график на кампанията във времето със съответните основни събития, задачи и отговорности.
  • Стъпка 8 - Измерване на всичко и готовност да се адаптира стратегията според резултатите.
В повече детайли за всяка от стъпките можете да прочетете в самата книга. Разгледани са също факторите, които играят роля при определянето на бюджет, дадени са съвети как да изберем inbound-маркетинг агенция и е показан примерен годишен бюджет. В края на книгата можете да откриете списък с допълнителни източници за inbound marketing, повечето от които безплатни.

Приятно четене! :)

Миналия месец писах накратко за книгата "Направено да се запомни" (Made to Stick) на братята Дан и Чип Хийт. Едно от интересните неща, на които попаднах, беше в емоционалния принцип на запомнящите се идеи и се отнасяше за пирамидата на Маслоу (или йерархията на потребностите на Маслоу). Естествено, чели сме за нея в учебниците по маркетинг и потребителско поведение - това е изследването на мотивацията на хората, проведено от психолога Ейбрахам Маслоу през 1943 г. Нека си припомним кои са потребностите, които хората се опитват да задоволят:


Самоусъвършенстване: да реализираш своя собствен потенциал, самоудовлетвореност, върхови преживявания, да знаеш, да разбираш, да си свързан с другите на мисловно равнище, да помогнеш на другите да реализират своя потенциал
Самоуважение: да имаш постижения, да бъдеш компетентен, да постигнеш одобрение, независимост, статус
Принадлежност: любов, семейство, приятели, привързаност
Сигурност: защита, безопасност, стабилност
Физиологични нужди: глад, жажда, сън, здраве


В "Направено да се запомни" авторите поясняват, че невероятното прозрение на Маслоу погрешно е описано като "йерархия" и че всъщност хората преследват всички тези потребности в много голяма степен едновременно - особено в средната част на "пирамидата". Най-големите дебати са за последните две стъпала от йерархията - самоуважение и самоусъвършенстване.

В работата си маркетолозите обаче се съсредоточават върху долните слоеве (физиологични нужди, безопасност, самоуважение). Направени са изследвания, които показват кои от категориите на Маслоу са важни за хората:

"Представете си, че една компания предлага на своите служители 1000 долара бонус, ако постигнат определени цели по отношение на производителността на труда. Има три различни начина за представяне на бонуса пред служителите.

1. Помислете какво означават 1000 долара: първоначална вноска за нова кола или този нов ремонт на къщата, който сте искали да направите.
2. Помислете за повишената сигурност да имате тези 1000 долара във вашата банкова сметка за черни дни.
3. Помислете какво означават 1000 долара: компанията признава колко важен сте вие за нейната обща производителност. Тя не харчи пари за нищо.

Когато хората биват питани кое позициониране е привлекателно лично за тях, повечето казват №3. То е добро за самоуважението - и, както при №1 и №2, не е толкова очевидно, че 1000 долара могат да бъдат похарчени или спестени?...

Ето неочакваният обрат обаче: когато хората биват питани кое е най-доброто позициониране за други хора (не за тях), те посочват №1 като удовлетворяващо, следвано от №2. Тоест ние сме мотивирани от самоуважение, но другите са мотивирани от първоначалната вноска."

Повечето хора мислят, че останалите се мотивират от потребностите в долните слоеве на пирамидата. Не че тези осезаеми физически потребности не са важни. Но така можем да пропуснем много възможности да мотивираме хората на по-дълбоко ниво.

Всичко това ми се стори много интересно, затова се поразрових и така попаднах на теорията на Манфред Макс-Нийф (Manfred Max-Neef) за фундаменталните човешки потребности. Те са няколко, ограничени са и подлежат на категоризация, постоянни са за всички култури по света и за всички исторически периоди от време. Променят се единствено стратегиите, чрез които тези потребности се задоволяват. Важно е да се отбележи, че човешките потребности трябва да се разбират като система - те са взаимосвързани и си взаимодействат, не съществува йерархична зависимост.

Макс-Нийф определя следните основни човешки потребности:

- съществуване
- защита
- привързаност
- разбиране
- участие
- свободно време
- създаване
- идентичност и
- свобода.

Потребностите се определят по 4 признака: да бъдеш, да имаш, да правиш, да взаимодействаш, и така се формира матрица с 36 клетки:



Потребност
да бъдеш (качества)
да имаш (неща)
да правиш (действия)
да взаимодействаш (обстановка, условия)
съществуване
физическо и умствено здраве
храна, подслон, работа
храня се, обличам се, почивам, работя
среда на живот, социална среда
защита
грижа, приспособимост, автономност
социална осигуровка, здравно осигуряване, работа
сътруднича, планирам, грижа се за, помагам
социална среда, дом
привързаност
уважение, чувство за хумор, щедрост, чувствителност
приятелства, семейство, връзка с природата
споделям, грижа се за, правя любов, изразявам емоции
интимност, усамотение, места за уединение
разбиране
критичен капацитет, любопитство, интуиция
литература, учители, политики, образование
анализирам, уча, медитирам, проучвам
училища, семейство, университети, общности
участие
схватливост, отдаденост, чувство за хумор
отговорности, задължения, работа, права
сътруднича, несъгласие, изразявам мнения
асоциации, партии, църкви, квартал
свободно време
въображение, спокойствие, спонтанност
игри, купони, умствен покой
мечтая, помня, отпускам се, забавлявам се
пейзажи, места за усамотение, за интимност
създаване
въображение, смелост, изобретателност, любопитство
умения, способности, работа, техники
изобретявам, изграждам, проектирам, работя, композирам, интерпретирам
място за изява, работни групи, публики
идентичност
чувство за принадлежност, самочувствие, постоянство
език, религии, работа, обичаи, ценности, норми
опознавам се, порасвам, поемам отговорност
местата, където принадлежим, всекидневна обстановка
свобода
автономност, страст, самочувствие, непредубеденост
равни права
изразявам несъгласие, избирам, рискувам, развивам съзнание
навсякъде


Кой е всъщност Манфред Макс-Нийф? Той е чилийски икономист, популярен с работата си в международното развитие. През 1983 г. получава наградата Right Livelihood Award, позната като алтернативната Нобелова награда, като признание за дейността си в бедните райони на развиващите се страни. На сайта на Big Picture TV можете да видите три кратки интервюта с Манфред Макс-Нийф:
Оказва се, че пирамидата на Маслоу се е превърнала в най-популярната теория за човешката мотивация, въпреки че йерархичното подреждане на потребностите не се базира на конкретно проучване и всъщност е погрешно. То не може да се приложи еднакво за различните националности и култури, както и за отделни индивиди.

Когато в края на август 2009 г. Крис Брогън и Джулиън Смит издадоха първата си съвместна книга - Trust Agents (в момента пишат втора), четях редовно само блога на Крис. От известно време се абонирах и за блога на Джулиън, който не е точно за маркетинг, но много ми допада - in over your head.

В началото на 2008 г. Крис и Джулиън написаха електронната книга Trust Economies: Investigation into the New ROI of the Web, публикувана като манифест в ChangeThis. Постепенно идеите от Trust Economies еволюират в книгата Trust Agents и показват как самите Крис и Джулиън са постигнали успехи в използването на интернет при работата си с хората и как тези идеи могат да се приложат в реална бизнес среда.

На задната корица са изредени похвалите на Сет Годин, Фриц Хендерсън (бившия CEO на General Motors), Джон Джанш от Duct Tape Marketing и Гай Кавазаки. Докато вторият прави реклама на GM, останалите трима препоръчват книгата, като нещо, което си струва да се сподели и разпространи. Може би защото чета блога на Крис отдавна, съдържанието не ме впечатли чак толкова. Ето какво казва и самият той в едно интервю:



В началото авторите разглеждат променените условия във функционирането на бизнеса и особено в маркетинга с навлизането на интернет. Колкото по-информирани са потребителите, толкова по-малко вярват на компаниите. Изглежда лесно да комуникираме с клиентите чрез новите информационни канали, но дали те изобщо искат да ни слушат? Според авторите в днешни дни най-ценната валута онлайн е доверието.

От другата страна са социалните мрежи и личните взаимоотношения с хората. Те са много по-влиятелни от маркетинговите послания и ако компаниите знаят как да ги използват, ще бъдат в състояние да изградят репутация и да бъдат печеливши.

А кой е trust agent? Това не са непременно хората от маркетинговия или продажбения отдел. "Агенти на доверието" са хората, които използват интернет, за да очовечат бизнеса, като бъдат прозрачни, честни и искрени във взаимоотношенията си с всички - потребители, медии, общество. Те спазват шест принципа:

  • Make your own game - как да се отличиш от останалите хора, от стандартния начин на действие;
  • One of us - да си приет за "пълноправен" член на общността, с която комуникираш;
  • The Archimedes effect - как да се използват съществуващите платформи (блог, подкаст, видео, социални мрежи), за да имаме предимство и ползи за бизнеса;
  • Agent Zero - тук все едно четях интернет версията на "свързващите" хора от Повратната точка на Малкълм Гладуел;
  • Human artist - да развиеш меките си умения и да разбираш другите;
  • Build an army - създаването на нова група (малко аналогия с Tribes) е истинския път към влиянието онлайн.
Ето какво казва и Джулиън за книгата си:


Trust Agents : Using The Web To Build Influence - Click here for more free videos

Благодарение на големия брой закупени книги Trust Agents e в топ 10 списъка на Amazon за най-добрите бизнес книги на 2009. Как се стигна дотам? Блогът на Крис е посещаван изключително много и в седмицата преди премиерата на книгата той помоли читателите си да я купят. Освен това те можеха да му помогнат, като пишат за нея в блоговете си или в Twitter, или пък като сложат на сайта си бадж, рекламиращ книгата. Към фирмите имаше специално предложение да купят наведнъж 200 книги в замяна на половин ден от неговото време (след това лимитът се вдигна на 300 броя). В крайна сметка най-добре го обобщава Christopher S. Penn:
"Watching with interest as we see what the redemption rate on social currency is - how trust and reputation converts to sales, in real time. Your numbers will be a profoundly useful guide to determining just how much of a commitment people are willing to make in exchange for the value you've already given."

Затова и я купих - заради всички полезни постове и идеи, които съм черпила от Крис Брогън в продължение на повече от 3 години. Първата глава от книгата можете да прочетете в компилацията In the Nick of Time от страница 79 - 91.

Продължавам с останалите презентации от първия TEDxBG:

2. Символи, езици, разкази

Стартът на втората част от лекции след кафе паузата беше даден от Андриан Димитров и Яна Симеонова. Те бяха дошли да ни разкажат кой е Стефан Кънчев. Яна започна с кратка биография, която можете да прочетете на сайта, създаден да популяризира неговата работа и да вдъхновява всички с интереси в графичния дизайн. Андриан каза, че Стефан Кънчев е автор на над 1000 запазени знака и символа, над 500 пощенски марки, корици на книги, плакати, пощенски картички, телевизионна графика, опаковки и други. Част от логата можете да разгледате на сайта, в това число на Петрол, Българска телевизия, Национална опера, Централен куклен театър, Български пощи и много други.

Яна показа сравнение между някои от оригиналните лога на Кънчев и сегашните им "заместници", илюстрирайки незнанието на фирмите за истинската им стойност. Андриан пък сподели първата си среща с творчеството на Стефан Кънчев и как е започнал да събира негови лога и да ги векторизира. Част от тях е намирал до кофи за боклук. Над две години труд в свободното им време довела да реализацията на проекта Стефан Кънчев. Сайтът се посещава от хора от цял свят, за които творчеството на Кънчев е източник на вдъхновение и учебник по запазен знак.

Втора в тази част говори Мартичка Божилова - продуцент на документални филми на АГИТПРОП. Накратко Мартичка разказа за еволюцията на документалното кино, как преди 7 години започнали да се занимават с него, как се е родила идеята за награждавания й филм "Георги и пеперудите" и защо за момент са си помислили, че документалното кино може да промени света. "Един филм може само да провокира, може само да предизвиква, да задава въпроси или да ти помогне да се огледаш встрани и да търсиш нещо повече, да направиш живота си по-шарен, да бъдеш по-любопитен."

Мартичка сподели и идеята зад втория си филм - "Проблемът с комарите и други истории", а също и "Коридор №8". Всички те представят реални истории, които трябва да бъдат разказани. След това ни показа трейлър на един от новите си проекти - "Последните черноморски пирати и сър Норман Фостър", както и кратък материал от проекта, който правят за HBO - погребенията на членове от богатите цигански касти, които приличат на фараонски. Мартичка завърши с покана да гледаме документални филми и кратко видео за една българска "success story", което можете да видите онлайн.

Ето и трейлър на филма "Георги и пеперудите", който трябва да гледам:



Трети в тази част, на сцената излезе Константин Христов от favit. Темата на неговата презентация беше бъдещото информационно общество и неговите различия. Преминавайки през аграрното и индустриалното общество, въпросът е кой ще притежава властта в информационната епоха? По "поръчка" на индустриалния елит се създава изчислителната техника, която да доведе до по-висока производителност на труда. Впоследствие компютрите навлизат в домовете на хората, свързват се един с друг и се появява интернет. Хората също се свързват помежду си, пирамидалната структура на обществото се променя и става по-плоска.

Според Коста в информационното общество ние обединяваме талант. Можем да обменяме идеи, опит, да работим с хора по цял свят. Първата част - хардуерът, вече е налице. Оттук нататък идва съдържанието и неговото използване ще очертае разликите между хората. Роля играе също така и качествената информация - тя трябва да е интересна, актуална и достоверна (тук Коста спомена и една нова дума - obsoledge = obsolete + knowledge - всички ненужни неща, с които си пълним главите). В търсене как да си набави качествена информация, той попада на книга за ЦРУ - как те набират и анализират информация и защо са се провалили при Световния търговски център. Последната част от презентацията съдържа визуален елемент, който показва коя ще е аристократичната класа в информационното общество и който трябва да се види, когато е готово видеото.

Втората група презентации завърши с видео от TED 2009 с писателката Елизабет Гилбърт:




3. Акции, реакции и транзакции

Началото на следобедната половина от деня беше дадено от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. След като ни обясни, че бил свикнал да идва на "такива неща", обяви темата на презентацията си - как да променим облика на България чрез идеята за "Зелена България". Това включваше десет точки, които да започнем да правим:

1. чиста енергия
2. тютюнопушене
3. органични храни
4. "save the beaches" - цялата тема за развитие на туризма
5. саниране на сгради, по-енергоспестяващи технологии
6. да няма "пластмасови bags" - тук става въпрос за найлонови торбички
7. по-малко бюрокрация
8. strict environmental control - Дянков се обяви против петролопровода Бургас-Александруполис
9. сметищата и българския боклук
10. инвестиции в екопътеки и екопаркове

Като цяло министърът не беше подготвен, нямаше визуална част на презентацията, речта му беше по-кратка от предвидените 18 минути и беше направен прецедент, като поиска да му се задават въпроси в оставащото време. Листчето с десетте неща си го бил написал същата сутрин на английски и публиката помагаше с българските еквиваленти на някои от думите... Въпросите бяха задавани през Twitter и от тях бяха избрани три:
1. По какъв начин предстоящия мораториум в/у ВЕИ ще подпомогне Зелена България? - няма да има мораториум за ВЕИ и ще се грижим за птиците.
2. Ще предприемете ли нещо практически по тези точки? - вече работи по въпроса с тютюнопушенето, много искал да се забранят найлоновите торбички, ще продължава да съкращава бюрокрацията, поне по половината от посочените точки се работи.
3. Третият въпрос беше зададен от Мартин, който отбеляза слабата подготовка на вицепремиера, за легализиране на генно-модифицирани храни - правителството още не било тръгнало в тази посока, лично Дянков няма да подкрепи подобна идея.


Втората презентация в групата беше на Милена Лазарова - доцент в ТУ София, която ни разказа за проекта Envision, разработен от нейни студенти във връзка със състезание, спонсорирано от Microsoft. Идеята за Envision е породена от втората цел на хилядолетието, формулирана от ООН - образованието, и навлизането на информационните технологии в началното образование. Envision е софтуер, който изисква един компютър, управляван от учителя. Използва се проектор и по една мишка за всяко дете. Програмата има няколко модула - административен (за подготвяне на уроците), презентационен, сайт за публикуване на допълнителна информация.

Последва забавна демонстрация на Envision, като някои от лекторите играха ролята на ученици от втори клас. Всеки имаше различен цвят на мишката и си избра по един анимационен герой, който да следи по-лесно. Учениците отговаряха на различни видове въпроси индивидуално, на някои се състезаваха кой по-бързо ще отбележи най-голям брой отговори, а учителят имаше възможност за ограничаване на времето и за проверяване на резултатите на всеки ученик по всяко време. Пилотен проект Envision е стартирал в три училища в София и се развива изключително успешно.


Трети говори Асен Ненов, който се занимава с биоинформатика и работи в Greon. Неговата тема беше биогорива и още в началото изясни, че те в момента не са "зелени" - дават нисък добив, конкурират се с храните и т.н. Разказа ни каква е разликата между биогоривата от първо, второ, трето и четвърто поколение. В Greon той и колегите му са дефинирали терминът "микробиогорива", като обединили третото и четвъртото поколение. Те са базирани на микроорганизми, които се развиват много бързо, дават висок добив и са сравнително безвредни. Освен това могат да рециклират азотни и серни окиси, както и въглероден диоксид. Няма отпадъци, тъй като водата, използвана за отглеждане на микроорганизмите, се рециклира. Основната бариера пред навлизането на тази технология според Асен не е финансова, а липсата на познание.

Видео презентациите в третата част на TEDxBG разказаха и демонстрираха технологията "шесто чувство". Първото беше с Пати Мейс от TED 2009:



А второто със създателя на технологията по време на TED India - Пранав Мистри:



Третата част завърши с три парчета на Nasekomix, ето първото от тях:



4. Културни образУвания

Последната част от конференцията стартира с Маги Малеева. Тайничко се надявах да говори за тенис и тя точно с това започна. Маги каза, че се притеснява да говори пред публика, както се е притеснявала преди всеки от над 1000-та мача, които е изиграла като професионална тенесистка. Сподели и как се справя с притеснението - за нея няма значение какво мислят хората за нея, защото те много рядко мислят за нещо друго, освен за себе си. След това разказа за тениса - как е израснала на корта, какво е постигнала, какви са били очакванията към нея, колко мрази да пътува, какво значи да играеш тенис - че се проваляш всяка седмица, как говори със себе си, натрупващото се напрежение, контузиите, използвани като почивка и като оправдание да не е най-добрата. Мечтата й била да е здрава и да изиграе цял мач напълно здрава. След операция през 1998 г. тя взела решение, че не иска никой никога вече да я пита как е. Последвали 7 години без контузия и мечтата й се сбъднала. Според нея всеки има потенциала да се справи с проблемите си.

Част от проблемите ни са общи - например трафика и промените в климата. Нематериалната форма на глобалното затопляне затруднява хората да възприемат сериозността на това, което се случва. Бизнесът също участва с решения за опазване на околната среда. Ако това е общия случай за света, в България нещата се случват много бавно и с голямо закъснение. Защо това е така според Маги е описано от вестник Дневник в тази статия. Ако искаме устойчиво развитие, нямаме право да оставяме на хората след нас нерешените си проблеми. Ако искаме да си решаваме проблемите, ще трябва да възпитаваме едни по-отговорни човечета.

За мен презентациите с най-силен емоционален заряд и сила на посланието бяха на Маги и на Ива Бонева. Маги нямаше визуална част на презентацията и успя да задържи вниманието на публиката чрез непринуденото си поведение и използването на хумор.


Втори на сцената излезе Сам Харис - криейтив директор на Международното Общество във Великобритания, с поздрава "сдравейте, аз съм Сам". Той разказа своята история и мечта, която започнала в Манчестър в офиса на организацията, където работи. Там Сам се запознава с българин за пръв път в лицето на Любимка Бисерова, която искала да създаде българско общество в Манчестър. Тя го поканила в с. Пирин в България, което го запленило с природата и спокойния начин на живот. Сам ни показа много снимки, включително на порутеното селско училище, разказа ни за козите, които пасе Юрий, организираните от Любимка музикални фестивали, децата от селото.

Когато се върнал в Манчестър, Сам често се сещал за селото и един ден Любимка му се обадила с новината, че училището се продава на търг и иска ли да го купи. Той сподели колебанията и вътрешната борба, през които е преминал, "разумните" съвети от приятели и близки, че селата умират, в тях няма бъдеще и не са добра инвестиция. Въпреки това на третия търг Сам купил училището и решил да помогне на Любимка да възстанови селото. Така се оформила и идеята Beehives - да превърне село Пирин в международен културен и екологичен център, а шестте му елемента можете да видите на сайта. Сам завърши, като ни показа как смята да преустрои училището и различните инициативи, които смята да разработи, така че хората от различни националности да могат да разказват историите си и да споделят идеите си.

Андреан Нешев завърши "живите" презентации на TEDxBG с темата как в България дизайнът може да създаде идентичност и имидж на държавата. Първата крачка според него е дизайнерите да се легитимират и да поемат отговорността към продуктите си. Следва желанието за конкуренцията с чуждестранни дизайнери и за създаване на дизайн политика. Андреан сподели какво е за него идентичността и за първия си сблъсък с българския дизайн - книга с работи на Стефан Кънчев в международен контекст. Когато се връща в България, за да издири други талантливи дизайнери, той се сблъсква с хаоса, залял външната среда. Заобиколени от тази среда, от българските дизайнери се очаква да творят и да се вдъхновяват от нея.

С този опит Андриан създава първата книга за съвременен комуникационен дизайн в България - VIЖUAL CUT БULGARIЯ. Разказа ни и за интересния начин, по който е направена, за успехите и наградите й. Показа и снимки от част от организираните изложби в България и чужбина, популяризиращи българския дизайн. Един от сегашните проекти на Андреан и неговите колеги се казва A4 и показва как държавните институции могат да имат лесно запомняща се идентичност.

Последното видео беше лекцията на Джанин Бенюс от TED Global 2009:



Първият TEDxBG закриха сестри Бисерови (клипът е дело на @cipisec):



В общи линии - това беше! Остава да чакаме лекциите на сайта на TEDxBG и да намерим своята кауза до следващото издание :)


Flickr images used under Creative Commons from alphadesigner, dave_mcmt.

Вчера се проведе първото за България събитие TEDxBG в Rainbow Plaza, организирано от четири човека - Мария, Теди, Ния, Алек. Поздравления за усилията, които сте положили - организацията беше много добра, съдържанието беше страшно интересно и вдъхновяващо и събитието надмина очакванията на много хора. БРАВО! Всички присъствали и надявам се много други хора ще очакваме с нетърпение следващия TEDxBG.

Rainbow Plaza е хубава зала, видеото и аудиото бяха на ниво, получихме баджове на рециклирана хартия формат А6 за по-лесно разпознаване, запознаване и общуване, още в екологичната платнена торбичка имаше книга на Капитал, бонбони от шоколадова къща Лионидас, брой на списание.нет, една специална картичка, гривна на TEDxBG, тетрадка Планер и флаери. Браво на спонсорите, че са подкрепили събитието - Първа Инвестиционна банка, Девин, Neveq, Gramma, и партньорите Капитал и Eurapel communications.

Самото събитие TED (Technology, Entertainment, Design) се провежда всяка година в Щатите от фондация с идеална цел и събира мислители, практици, хора с идеи от всички краища на света. До 2009 година се е провеждало в Монтерей, Калифорния, а от миналата година поради нарастващия брой посетители е преместено в Лонг Бийч, Калифорния. Билетите пред 2006 година са стрували 4 400 долара и са били само с покана. През 2007 г. моделът е променен в годишна членска вноска от 6 000 долара.

Преди няколко години организаторите на TED започнали да публикуват безплатно заснетите видео презентации в интернет и те се разпространили от уста на уста до милиони хора (можете да ги разгледате на сайта, вече има много и с български субтитри). Така мисията на TED се променила на Ideas worth spreading. Появила се и идеята за TEDx събития - където х-то означава независимо организирано събитие.

На първия TEDxBG имаше страшно много блогъри, които също ще споделят впечатленията си, Twitter БГ пространството изглежда беше пълно с "живо предаване" от конференцията и с последващи коментари. Можете да видите постове в блогосферата и Twitter канала по hashtag #tedxbg. Снимки има както в Twitter, така и във Flickr. Видео клипове - Youtube. Всички презентации на лекторите бяха заснети и след няколко седмици ще бъдат качени на сайта на TEDxBG.

TEDxBG имаше 13 лектори - български и чужди, както и 5 видео презентации от оригиналното TED събитие. Лекциите бяха разделени в 4 групи и така се формираха четирите части на конференцията, разделени от две кафе паузи и един обяд. След откриването от организаторите, видяхме кратко видео от Крис Андерсън, който обясни какво е TED и какво е TEDx.


1. Връзки, вериги и канали

Денят започна много силно с първите две презентации. Пръв беше Мартин Ангелов, завършил архитектура в УАСГ. Но той не беше дошъл да ни говори за невероятни сгради и пространствени форми... а за движението, и в частност - движението с колела. В началото малко се притесняваше, но след като премина въведееждащата част и започна да говори за самата идея, всичко се оправи. Мартин ни попита колко от присъстващите карат колело и колко биха сменили колата си за колело, ако има идеални условия за това. Ако на първия въпрос вдигнаха ръка 30%, на втория ръцете бяха над 90%.

След това разказа невероятната история за френския акробат Фелип Пети, който е преминал по въже, опънато между кулите близнаци. Вдъхновен от него, Мартин решил да участва в конкурс, като използвал микс от алпинизъм, акробатика, ски лифтове, градски транспорт и колело. Така се ражда идеята Line of bike - опит за градски летеж или как да караме собственото си колело във въздуха, спестявайки време, избягвайки задръстванията и наслаждавайки се на околното пространство по един нов начин. Впоследствие името се променя на колелиния - и на сайта зад него можете да разгледате подробно идеята, техническите детайли и снимки. Логото е много идейно - велосипедист с крилца :) Според Мартин с колелиния може да бъде изградена велосипедна алея от Студентски град например до центъра и Софийския университет. Друг вариант е туристическа колелиния, за която желаещите да видят София от различен ъгъл (и височина) не се нуждаят от собствени колела, а могат да използват инфраструктурата, като заплащат такса.

Вторият лектор беше Ива Бонева - изпълнителен директор на Центъра за приобщаващо образование. Въпреки голямата любов към работата си, през последните няколко години тя е започнала да губи кураж и да се колебае има ли смисъл това, което прави. Темата на нейната лекция е всъщност въпрос - колко струва да забравим. Това е тема за децата на България, които са в най-уязвимо положение и които всички ние сме забравили. След това Ива ни пусна едно 4-минутно видео, създадено заедно с Пол Клиф, за това какви са мечтите и желанията на група деца. Видеото беше невероятно, препоръчвам горещо да го гледате, когато презентацията е онлайн. Имаше смели мечти, простички мечти, противоречиви мечти, неразумни мечти, детски мечти, всякакви мечти. Публиката в залата ту изпадаше в смях, ту й се плачеше. Страхотно!

В показаното видео имаше празни слайдове. На тях е трябвало да бъдат децата, които не са сред нас. Те са 7262 деца, настанени в 140 институции. Още 8133 деца се намират в интернатен тип заведения. Общо 15 409 (петнадесет хиляди четиристотин и девет) деца. Ива ни накара да си представим колко много са 15 409 деца чрез сравнение с местата в залата, с концерт, с бул. Мария Луиза, но най-точната метафора според нея беше, че тези деца се намират в една огромна торба, в която Торбалан е минал и ги е прибрал. Ние не ги виждаме и те не виждат нас. И всички имаме вина за това. Разказа ни защо това положение е толкова страшно и защо в помещение със сто бебета в бившите "Дом, майка и бебе" нито едно от тях не плаче. Как се стига до диагноза обща умствена и физическа изостаналост.

Основното послание на Ива беше: "Спрете да дарявате на институциите за деца!" Тя изтъкна две причини - защото парите не стигат до там и защото това ни купува правото да забравим. Тук ще откриете и отговора на въпроса от началото на лекцията - Колко струва да забравим?

Не става въпрос за пари, защото пари има. Това, което липсва, са добре подготвени специалисти, социални работници и приемни родители. По един имейл седмично до отговорните институции с въпроси какво се случва с децата и къде ще бъдат настанени би бил много по-полезен от дарение. Ива посочи и други възможности - социални работници в болниците, които да работят с току-що родилите майки, по-добра обстановка там, осиновяването, породено от желание да помогнем на детето, а не на себе си, приемната грижа, малките групови домове. Накрая Ива каза: "Много неща в нашето ежедневие не са на живот и смърт; те са много важни, но не са жизненоважни. За тези 15 409 деца нашето действие или бездействие е въпрос на живот". След края на лекцията и аплодисментите все едно бомба беше паднала в залата - тишината беше толкова натрапчива и красноречива.

Следващият лектор беше д-р Иън Сандърс, директор на WWOOF България - World Wide Opportunities on Organic Farms. Той щеше да говори за това, което свързва пицата, разпадането на Римската империя и тоалетната - фосфатите, които са ограничен жизненоважен елемент за нашия живот на Земята. Те са необходими за формирането на ДНК, костите и зъбите и за много биологични процеси и преминават през цикъл от много бавни процеси. Единственият бърз процес е земеделието и обработването на почвата. Д-р Сандърс ни показа какво количество фосфат се съдържа в една пица - в храната, която ядем.

Какво всъщност се е случило в Римската империя? Бързото увеличаване на населението и идеята за "хляб и зрелища" довела до необходимостта от по-големи количества зърно, а те съответно били набавяни чрез завладяване на нови територии - особено Египет. С огромния брой население въпросът с канализацията бил решен чрез голям канал, минаващ през центъра на Рим, който се свързвал с реката Тибър и оттам отивал в морето. Каква е ролята на фосфатите тук? Те били извличани от почвата и транспортирани в империята под формата на храна, след това отделяни от жителите, и през "канализационната система" отивали в морето. Когато Римската империя започнала да залязва, една от причините за това била все по-слабата реколта, добивана от все по-неплодородните почви. Племената, които нападнали и разкъсали империята, дали възможност на обработваемата земя да се превърне в поляни, фосфатите да се възобновят и състоянието на почвата да се стабилизира.

В днешно време фосфатите се влагат в торовете, които използваме при обработването на земята, и така се запазва баланса на живота на хората. Но необходимото количество фосфати расте всяка година, а няма откъде да се достави - това дори е довело до война в част от Сахара. Не е възможно да се използват фосфатите в съществуващите канализационни мрежи, защото те се комбинират с тежки индустриални отпадъци и метали и не са годни за торене. Отговорът според д-р Сандърс се крие в едновремешните ни тоалетни (нужници), но изпълнени в напълно хигиеничен вид и с допълнителната полза от генериране на био газ, който може да се използва за отопление, готвене, осветление.

Последва видео е от презентацията на Сет Годин от TED от февруари 2009 година:



Първата част от презентации завърши с две изпълнения на оперната певица Сюзън Браунфийлд в акомпанимент на пиано. Ето кратко нейно изпълнение от Софийската опера - ария на Кунегонде от оперетата "Кандид" на Ленърд Бърнстейн.



Това е засега, по-късно ще продължа с останалите презентации от TEDxBG - ето го и продължението.

Flickr images used under Creative Commons from Thomas Hawk, Sebastian Mary, JJay.

Статистиката на Google Analytics започва да ми става все по-интересна. Освен че е напълно безплатна, от гледна точка на маркетинга тя ни показва как да проведем ефективни маркетингови кампании и да измерим цялостното представяне на фирмения сайт - от search engine optimization & marketing до създаване на съдържание за сайта и неговото взаимодействие с посетителите. Не само можем да продаваме повече продукти и услуги, но и точният продукт на точния клиент в точния момент.

Уеб сайт статистиката е неизменна част от оптимизацията на сайта ни в търсачките (SEO). Благодарение на нея разбираме как посетителите ни стигат до сайта и какво правят на него, кое съдържание е най-популярно и можем да измерим подобренията, които правим по сайта. Можем да сравним какви приходи ни носят посетителите, дошли след кликване на реклама, използвали определени ключови думи в търсещите машини или кликнали на линкове от имейл кампании.

На основния сайт на Google Analytics има цяла част за обучение. Там се намира и Google Conversion University. В рамките на 26 интерактивни урока, събрани в 4 групи, хората от Google Analytics разказват за различните елементи на програмата - какво представлява Google Analytics, как се инсталира кодът и какви допълнителни модификации могат да се направят, какво са и как работят бисквитките (cookies) и много други.

Тъй като на моите сайтове нямам активирано вътрешно търсене на сайта и вариант за електронна търговия, ми беше интересно да науча как работят тези функционалности, а също и за интеграцията с AdWords (например защо броят на кликовете в AdWords и броят на посещенията в Google Analytics се различават), използването на филтри и regular expressions, как да се свържат различни домейни и поддомейни. В повечето уроци се споменават различни добри практики и полезни съвети, пълно е с примери.

След като се запознаете с уроците, можете да се явите на индивидуален тест - Google Analytics Individual Qualification. Той струва 50 долара и се се състои от 70 въпроса с продължителност 90 мин. Можете да го спирате на пауза и да се връщате към него по-късно, но не повече от 120 часа (5 дни) след започването му. Сертификатът е валиден година и половина, като изтече - пак на изпит. Дори и да не правите теста, представените уроци определено могат да ви помогнат да станете по-добър анализатор на уеб сайт статистики, а оттам и да взимате обосновани решения за вашия бизнес.

А оттук нататък какво? Сега съм се въоръжила с двете книги на Авинаш Кашик (Web Analytics: An Hour a Day и Web Analytics 2.0: The Art of Online Accountability and Science of Customer Centricity) и продължавам пътешествието из дебрите на Google Analytics :)

След известно колебание с какво да започна новата 2010 година в блога, реших да е с нещо ново - като новата книга на Seth Godin - Linchpin: Are you Indispensable? Тринадесетата книга на Сет ще бъде пусната в продажба на 26 януари, а аз получих откъс от книгата днес - три седмици предварително, както самият той беше описал в блога си.

Накратко Сет предложи на читателите си копие от новата си книга. В днешно време има различни начини за промотиране на нова книга - например изпращане на безплатни копия до влиятелни блогъри и други популярни личности с широки мрежи от читатели и последователи, които евентуално да прочетат книгата и още по-евентуално да напишат препоръка за нея и така да я популяризират в своите кръгове.

Но Сет направи нещо различно. Неговото издателство не планира да изпраща безплатни копия на редактори на вестници, списания, ТВ предавания. Вместо това Сет даде възможност на хората, които са най-заинтересовани от неговите идеи, да се самоидентифицират. Първите 3000 човека, които направеха дарение за Acumen, щяха да получат безплатно копие три седмици по-рано от всички останали. За тези извън Щатите (като мен) не беше икономически ефективно да се изпраща книгата в хартиен вариант заради транспортните разходи. Този проблем беше решен с предложение за pdf ebook с обобщение на идеите в книгата. За 48 часа обявената цифра от 3000 души беше достигната със събрани общо 108 хил. долара - повече от предвиденото, защото дарените суми са надвишавали минималната, определена от Сет.

Сега, като мисля за тази идея, се сещам за любимия пример на Дейвид Миърман Скот (David Meerman Scott) в презентациите му за промоцията по откриването на тематичния парк за Хари Потър от Синди Гордън, вицепрезидент на маркетинга в Universal Orlando Resorts във Флорида. Вместо да инвестира огромен бюджет със стандартна промоция, тя съобщава новината само на 7 души (най-популярните блогъри на тема Хари Потър) и в следващите 24 часа 350 млн. души научават за новия тематичен парк. Ако не сте чували как увлекателно Дейвид разказва тази история, вижте началото на тази презентация в неговия блог.

Признавам си - незнаех какво значи Linchpin, и когато разбрах заглавието на книгата, проверих в речника. Там пише, че това е жизненоважен елемент, основна поддържаща и важна част (също и от организация).

Книгата Linchpin е различна от предишните. Тук Сет не разглежда тактиките, които компаниите използват, за да създадат страхотни продукти и да разпространят важни идеи. Тя е личен негов манифест, книга за това да направиш избор и за живота ти. Идеята не е да те накара да напуснеш работа, а да те провокира да преосмислиш как вършиш работата си. Затова Сет задава въпроса: Ако можехте да промените живота си, щяхте ли да го направите?

Сделката на живота ни досега е била съвсем проста: светът ни е пълен със заводи, които се нуждаят от работници. Ако се научите да бъдете един от тези работници - заменяемо болтче в гигантска машина, ако внимавате в училище, мислите, че консумацията е пряк път до щастието, следвате инструкциите, вписвате се и се трудите упорито, те ще се погрижат за вас. Не трябва да сте брилянтни или изобретателни или да поемате големи рискове. Ще си получавате заплатата, здравната осигуровка и сигурността на работното място. В продължение на дълъг период от време този модел е работил. Но в лицето на конкуренцията и технологиите, той се разпада. Образованите хора продължават да правят каквото им се казва, но вече не получават каквото заслужават.

И именно тук е възможността да направим избор и да се наслаждаваме на това, което правим, да помогнем на колегите и клиентите си, да открием гения в себе си:

"Do not internalize the industrial model. You are not one of the myriad of interchangeable pieces, but a unique human being, and if you've got something to say, say it, and think well of yourself while you're learning to say it better."

Сет разглежда разликата между два вида труд - стандартния и емоционалния. Когато извършваме емоционални усилия, ние печелим от това. Да се усмихнем на някого, да се свържем с друг човек, да поемем инициатива - всичко това правим безплатно. Като отидем на работа, вършим каквото се очаква от нас и за което ни плащат. Ако пазим емоционалния си труд за неработно време, след 8-10-12-часовия работен ден просто не ни остава такова.

Аналогично на идеята от Лилавата крава (Purple Cow), както стандартните начини за комуникация с потребителите вече не работят, така и правилата за средностатистическия работник в средностатискическата компания са се променили. Единственият начин да си успешен е да бъдеш забележителен, да говорят за теб. Вече не става въпрос за продуктови характеристики, ползи и вирусни маркетингови кампании, а за индивидуални личности. Ако ще говорим за тях, ще обсъждаме какво правят, а не кои са. Те са Linchpins - незаменимата, движещата сила на бъдещето ни.

Възможно ли е да станем незаменими, да сме творци? Да, възможно е. На първо място трябва да осъзнаем, че други хора вече са го направили. Второто нещо е, че тези хора нямат нищо в повече от нас.

Дефиницията на Сет за изкуството е следната: "Art is a personal gift that changes the recipient." Според него творци не са само тези, които работят с бои, камъни или думи, творци са и тези, които работят с числа, бизнес модели и разярени клиенти. За изкуството не е от значение субстанцията, а намерението и комуникацията. Затова в категорията на творците попадат Jonathan Ive (проектирал iPod), Tony Hsieh (създател на Zappos), Том Питърс, Craig Newmark (създател на Craigslist).


Linchpin е книга за любовта, изкуството, подаръците, промяната, страха. Тя е мотивираща и пълна с прозрения в неповторимия стил на Сет Годин. Показвайки реалността, той очертава посоката как да сме лидери, да правим подаръци, да преодолеем вътрешната съпротива, да осъществим промяна и да сме успешни. Без да се страхуваме и без да се задоволяваме със средностатистическата работа.

Задължителна за всички, които искат да са незаменими - Linchpins! :)

"Doesn't matter if you're always right. It matters that you're always moving."

Image used under Creative Commons from David Reece and icatus.


Ако попадате за пръв път в този блог и ви е интересно, можете да се абонирате с RSS четец или с имейл в полето отстрани ->