Ето нещо, за което си струва да се разкаже, дори и със закъснение :) Решихме да се възползваме от вторите почивни дни на май месец и да отидем до Черна Гора и Дубровник. Впоследствие това решение се оказа много добро. Участниците - аз, моят PIC, братовчедката и един неин бивш съученик. Агенцията - отново Мондел Травел. Програмата ни беше за 5 дни, с 3 нощувки, 3 закуски и 3 вечери.

И така, трябваше да потеглим от храм паметника Александър Невски в 18.00 часа, но една от бабите си беше забравила международния паспорт и чакахме 30-40 минути да се отиде до го търси. След като се върна, каза, че не го е намерила. Ние тръгнахме, а в крайна сметка тя ни настигна с такси на Калотина със заветния паспорт. Почти не ни бавиха на границите, което си беше голямо предимство. За наша радост единият шофьор от автобуса беше същия от пътуването ни миналата година до Испания през Италия и Южна Франция. За сметка на това имаше още доста какво да се желае от екскурзовода Стефан Илчев.

Хубавото на нощния преход по този маршрут специално е, че докато автобусът кара по магистралата можеш спокойно да се унесеш и да заспиш, и да не усетиш / видиш какво представлява част от пътя Ужице – Подгорица. Въпреки че разстоянието София – Будва е само 720 км, се пътува около 18-20 часа. Автобусът спираше за почивка на 2-3-4 часа (то не че в Сърбия има нормално място, където да се спре...).

Доста бързо преминахме границата на Сърбия с Черна Гора. Черна Гора се е обособила официално като самостоятелна държава едва преди една година и е направо невероятно това, което са успели да постигнат за този период – ако си оправят и пътищата, могат спокойно да направят цените двойни :) Валутата им е евро. Природата е невероятна – всичко изглежда съвсем естествено, няма замърсявания и големи индустриални зони. Черногорците са хубави хора, спокойни, гостоприемни, мъжете пък бяха много високи и симпатични :) Името на страната идва от черния бор, който расте там (много тъмно зелен, почти черен), който на фона на останалите вечнозелени дървета, прави горите черни.


Тук вече всички бяха будни и нямаше начин да пропуснат гледката и пътя. Трябваше да се спуснем от почти най-високата точка до почти най-ниската. Река Морача е издълбала огромен каньон в една от трите планини на Черна Гора. Много живописен бил пътят от Подгорица по поречието на река Тара, но ние за съжаление не минахме оттам. Тя образува вторият по големина каньон в света (след Гранд Каньон), който е дълъг 140км и дълбок 1300м.


Направихме почивка на Шкодренското (Скадарско) езеро – то е най-голямото езеро на Балканския полуостров с площ 391 кв. км, която се променя непрекъснато. Намира се на границата на Албания и Черна гора, кръстено е на град Шкодра, който се намира в Северна Албания, въпреки че по-голямата част от езерото се намира на територията на Черна гора (то е основният водоизточник). Бреговете около него са обявени за национален парк, там се намират едни от най-големите птичи колонии в Европа, като се срещат 270 вида птици. Имаше и старинна крепост, където щяха да станат интересни снимки, но ние нямахме много време.


Отново се качихме в автобуса и се отправихме към столицата Подгорица, където минахме транзитно и с нетърпение продължихме към Адриатическото крайбрежие и Будванската ривиера – по-подробно в следващия пост.

Публикуване на коментар


Ако попадате за пръв път в този блог и ви е интересно, можете да се абонирате с RSS четец или с имейл в полето отстрани ->