Върнахме се в неделя, но чак сега ми се освободи повече време да разкажа. Като тръгнахме сутринта в сряда (20-ти септември), в София валеше дъжд. Мокри като кокошки натоварихме багажа в автобуса и потеглихме. Автобусите бяха два – ние се паднахме в този със средна възраст 50 години... на моменти беше доста тежко. То не бяха претенции, то не беше чудо. Сравнително бързо минавахме границите, забавихме се повече на словенската и на италианската. Пътят си беше доста, доста трудно се спи в автобуса. В 8 сутринта бяхме вече във Верона. Екскурзоводката ни Диана беше много готина, разказваше ни интересни факти за страните и градовете, през които минавахме и които посетихме.



Във Верона като се изключи централната част със забележителностите, беше много спокойно. Разгледахме плошад Бра, Арена ди Верона, площад Ербе (снимахме се там пред фонтана на пазара), частната църква и гробница на фамилия Скалигери, къщата на Жулиета, след това отидохме до един от мостовете на река Адидже и оттам ни пуснаха 4 часа свободно време. Качихме се на хълма, откъдето се откриваше хубава гледка към града. Ядохме италиански сладолед (джелато), който има много малко общо с българския. Пихме капучино прави (в кафенетата обикновено нямаше столове при масите), след това седнахме на стълбите пред една от сградите на площад Бра и гледахме хората. Определено е много модерно да се придвижваш с велосипед там. Честа гледка бяха официално облечени италианки с прически и всичко останало, които карат колела. След като минахме още 2-3 пъти скъпата улица Мацини, стана време да отидем към автобуса. Закараха ни извън Верона в селището San Vito di Negrar, хотелът ни се казваше Сан Вито и беше 3 звезди. Пихме по едно червено вино във фоайето на хотела с Диди и Галя, запознахме се с един българин, който работеше там. На сутринта закусихме и потеглихме към Франция, и по-точно – към Монако.

В княжеството беше невероятно. Първата ни спирка беше в старо Монако, където се намира и дворецът Грималди, в който живее принц Албърт. Площта на Монако е 2 кв. км и тя е оползотворена по невероятен начин. Придвижването на коли и хора от едно ниво на друго става чрез асансьори и ескалатори, прокопани в скалите. Озовахме се пред Океанографския музей, но понеже имахме само 2 часа престой, решихме да не влизаме, а да разгледаме другите забележителности. Градината беше разкошна, влезнахме в катедралата, където е гробът на принц Рение, после отидохме до двореца. Оттам се откриваше прекрасна гледка към яхтеното пристанище. Имаше и два огромни круизни лайнера. Времето ни мина много бързо.



Качихме се на автобуса, минахме през град Ла Кондамин и пистата на Формула 1 и пристигнахме в Монте Карло. Там беше още по-невероятно. Хотел Париж се намира точно до Казино Монте Карло – той няма звезди, които да обозначават категорията на качество на обслужване, самото му име е гаранция за качество... В казината беше забранено да се внасят камери, фотоапарати, мобилни телефони. Входът за Казино Монте Карло беше 10 евро, една част от групата влезнаха там, ние играхме в едно друго, точно до него. Имаше невероятен площад с фонтани пред казиното, в който също прекарахме известно време. Поради недостиг на пространство в цяло Монако монегаските (местните жители) правят градините си на покривите на сградите. В цяло Монако работят 66 полицая, всичко се наблюдава с видеокамери. Като се качихме в автобуса всички мълчаха...



Продължихме към Ница. Пристигнахме там към 9 часа вечерта и вместо да направим само панорамна автобусна обиколка, слезнахме за един час и се разходихме по булевард Променад де-з-англе покрай Залива на ангелите. Понеже беше доста тъмно, снимките оттам са много малко и почти нищо не се вижда. Натоварихме се на автобуса и тръгнахме към Кан.




Хотелът ни в Кан беше Comfort Hotel Atlas – отново 3 звезди. След закуска отидохме на разходка по булевард Ла Кроазет, където са разположени Дворецът на Международния филмом фестивал, Алеята на славата и скъпите хотели. Докато в Ница брега беше с камъни, в Кан имаше страхотен пясък. В 9 часа сутринта водата беше много приятна и имаше плажуващи. След като изтече времето ни в Кан, продължихме към Испания... Следва втора част :)

Публикуване на коментар


Ако попадате за пръв път в този блог и ви е интересно, можете да се абонирате с RSS четец или с имейл в полето отстрани ->