И така - мокри като кокошки се прибрахме в пещерния дом и обядвахме сандвичи и който каквото беше взел преди да тръгнем от бензиностанцията. Ние бяхме първата група, която тръгна обратно към пещерата, тъкмо беше спряло да вали. Като излезнахме навън обаче, пак започна да пръска леко. По пътеката беше ужасно кално - имало е жертви в групата на половинките - Митко е паднал и си е изпуснал GSM-a в калта - идеална реклама на Siemens. Стигнахме входа на пещерата и започнахме със ските - понеже бяхме само 6 души (Тишо Sr и Дари се отказаха, защото бяха мокри), се разпределихме по трима на дъска. Целта на това упражнение е постигането на синхрон - отдавна не се бях смяла така :)



Накрая вече бяхме много добри - за малко да минем цялата пещера със ските :) Получихме поредния плик - следващата задача беше Голямата темнота - само един от нас щеше да има светлина и трябваше да преведе другите в една съвсем тъмна пещера и да намерим следващата задача. Решиха аз да съм със светлината. Намерихме пещерата на другия край - казва се Темната дупка. Докато стигнем до нея имаше леко произшествие в калта, но в крайна сметка всички влезнахме. По стрелките стигнахме до плика, а по средата на пещерата имаше сталактони, които Христо изрично ни показа и разказа, че когато изследвали за първи път тази пещера, открили вътре останки от хора.



Следващата задача - катерене по скалите. Отново обухме гащите, въжетата - и ето, трябваше всеки от нас да се покатери на скалите и да вземе по един плик. Нашите бяха тези най-вдясно - особени проблеми ни създаде шуплата точно под пликовете, защото на практика нямаше за какво да се хванем. След като се покатериш и вземеш плика, се отпускаш до седнало положение и започваш да ходиш надолу по стената, членовете на отбора те осигуряват. Никога не съм си представяла, че ще се кача догоре :)



Във всеки плик имаше част от съобщението, подредихме пъзела - този път нищо не спечелихме, истинската задача била на пандюла. Тръгнахме към вътрешността на пещерата - към очите. Покатерихме се на една камара камъни. Пред нас висяха две въжета - на едното трябваше да се люлеем, на другото висяха пликовете. Всеки от нас се люля - това беше едно от най-забавните приключения.



Слобихме частите:



Тръгнахме към пещерата - другите две групи ни бяха предупредили, че там пада голямото лазене и цапане. До последно не исках да мина през дупката, но после някакси успях да мина, че и да се върна обратно :) (след това коленете ми бяха подути и в рани - трябваше да си взема наколенките)



Излезнахме отвън и вече имахме всичките части на пъзела - седнахме на пътеката пред пещерата да го решаваме:



След това отидохме да си вземем наградата - бяхме завършили първи! Накрая Сиса раздаде на всички грамоти за участието:



И една обща снимка:



Специални благодарности на алпийски клуб Еделвайс - организацията и изпълнението на цялото мероприятие беше невероятно, а усещането е уникално - зарежда с адреналин и емоции за седмици напред :)

Публикуване на коментар


Ако попадате за пръв път в този блог и ви е интересно, можете да се абонирате с RSS четец или с имейл в полето отстрани ->